Зависи от хората. Свекърва ми например го прави както майка би го правила.
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2026, 13:58 ч.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
Зависи от хората. Свекърва ми например го прави както майка би го правила.
Бившата ми свекърва подходи точно като майка, та тя е майка, макар и не моята. На мен ми липсваше точно моята майка а не разбиране към ситуацията и физическа помощ тях ги имах по нейна инициатива за което съм и безкрайно благодарна. Но тя не е моята мама, единствената жива баба на децата ми е. Малките я обожават и винаги чакат с нетърпение
а мама я познават само от снимките за съжаление 
Такъв е живота! 
Да именно сигурна съм ,че и моята свекърва ще е прекрасна баба (макар да не съм и кой знае какъв фен) 
и ще получа желаната помощ от нея .... но друго си е мама , да зададеш въпросите , на който само тя може да ти отговори моята свекърва постоянно разказва как се е родил мм , какви дяволии е правил като малък , какво бебе е бил , как е проходил и т.н. ......
сигурна съм ,че и моята свекърва ще е прекрасна баба (макар да не съм и кой знае какъв фен) и ще получа желаната помощ от нея .... но друго си е мама , да зададеш въпросите , на който само тя може да ти отговори моята свекърва постоянно разказва как се е родил мм , какви дяволии е правил като малък , какво бебе е бил , как е проходил и т.н. ......
Всяка майка има тези спомени за своето дете, което е напълно нормално. На нас ни липсват точно спомените за нашите първи месеци и години, когато няма кой да ти каже кога си проходила, на колко ти е пробило първото зъбче е някак криво Чувствах се като дърво без корени (което не е истина разбира се, но на чувствата не можеш да си господар).
Чувствах се като дърво без корени (което не е истина разбира се, но на чувствата не можеш да си господар). 
Сегашната ми свекърва дори не се е и постарала да ми помага, но същевременно помага на другите си снахи, нищо, че те имат живи майки.
Много ми липсват мама и баба, която ме отгледа, след нейната смърт...Детенцето ми е болно и просто имам нужда от майките си!!!
И на мен, ужасно ми липсва, майчето ми... Ако можем да ти помогнем със съвет, опит или др винаги можеш, да се допиташ до мен
Мъката ме връхлита най-неочаквано, когато видя жена с младо момиче да се разхождат, да разглеждат неща по магазините или просто да пият кафе в някое заведение и да си говорят, когато видя баба и внуче, хванати за ръка, в парка, или върша нещо из къщи сълзите ми просто се стичат сами.
Малкият ми син ме пита:- "Мамо коя е твоята майка"? Или съвсем неочаквано казва:"Мамо , кога ще дойде баба, много се затъжих за нея? Искам да и кажа, че много я обичам и ми липсва?" Тогава болката от липсата и е много силна, сякаш съм неспособна да мисля и да му отговоря, а той ме гледа и очаква моя отговор. Аз не мога да скрия сълзите си.
Веднъж ми каза:" Мамо аз знам какво е да ти липсва някой, то е същото, както на теб ти липсва баба." В този момент сякаш, не дишам, не виждам, а в гърлото ми е застанала буца.
Понякога ми става мъчно, че не мога да я зарадвам с успехите на дъщеря ми. Когато сме болни, липсата е огромна. Когато има празници също. Понякога я усещам в себе си, изричам нещо, а сякаш тя го е казала. Сякаш тя вижда чрез мен. Липсва ми гласа и, разговорите ни заедно, пазаруването в магазините, съветите и.
Моята майка почина на 59г. съвсем неочаквано и всичко се случи буквално за 3 дни , а той тогава беше на 2г. и 10 м. Странно, но я помни. И двете ми деца от първите дни ги гледаше тя, бе неотлъчно до мен, всекидневно. Знам, че няма друг, като нея, който да ме обича толкова много.
Малкият ми син ме пита:- "Мамо коя е твоята майка"? Или съвсем неочаквано казва:"Мамо , кога ще дойде баба, много се затъжих за нея? Искам да и кажа, че много я обичам и ми липсва?" Тогава болката от липсата и е много силна, сякаш съм неспособна да мисля и да му отговоря, а той ме гледа и очаква моя отговор. Аз не мога да скрия сълзите си.
Веднъж ми каза:" Мамо аз знам какво е да ти липсва някой, то е същото, както на теб ти липсва баба." В този момент сякаш, не дишам, не виждам, а в гърлото ми е застанала буца.
Понякога ми става мъчно, че не мога да я зарадвам с успехите на дъщеря ми. Когато сме болни, липсата е огромна. Когато има празници също. Понякога я усещам в себе си, изричам нещо, а сякаш тя го е казала. Сякаш тя вижда чрез мен. Липсва ми гласа и, разговорите ни заедно, пазаруването в магазините, съветите и.
Моята майка почина на 59г. съвсем неочаквано и всичко се случи буквално за 3 дни , а той тогава беше на 2г. и 10 м. Странно, но я помни. И двете ми деца от първите дни ги гледаше тя, бе неотлъчно до мен, всекидневно. Знам, че няма друг, като нея, който да ме обича толкова много.