Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

423 996
5 661
1

# 930 7 дек. 2015, 15:58 ч.

Street of Dreams
Мнения: 15 252

Браво.
Аз точно заради това страня от хората - защото повечето са неадекватни в стремежа си да помогнат или да кажат нещо мъдро. Аз се оттеглям от света в мъката си, да говорят каквото си искат.
На мен лично татуирането много ми помогна да изляза от дупката, не знам някой дали се е замислял. Подейства ми като терапия и каквото и да говореха разни загрижени роднини около мен, то ми помогна повече от тях.

# 931 7 дек. 2015, 16:31 ч.

UK
Мнения: 5 999

Те околните и разните близки, дори не и разбират, каква е загубата.
Да, трудно е и толкова. Аз, не очаквам невъзможни неща от тях, но поне малко влизане в положението очаквах. Току-що родила , близначки, имах нужда от малко подкрепа и някой и друг съвет. Но, не би, добре, че е Интернет и чичко Гугъл Rolling Eyes

Хич не ми е лесно, то май и отсега насетне, няма и да ми бъде. ..
Втора година и втора Коледа без мама. .. те мога да я прежаля.
Снежи,как си, къде изчезна ?

# 932 7 дек. 2015, 16:44 ч.

Мнения: 6 640

d.engel, и аз ги чух такива “добри“ съвети - да се свивам, да не хвърча в облаците, че ще мога да уча в чужбина, че има една къща на село, където ако няма къде мога да отида (а те в апартаменти по 120 кв.м) и т.н. близки хора ми бяха (баба и дядо), голям удар е да чуеш подобни неща от хора, от които очакваш подкрепа.
сега се радвам, че успях. въпреки тях. но за мен тези хора ги няма. живи са, но ги няма, не ги уважавам, не ги търся.
когато родих дъщеря си всички очакваха да я кръстя на мама... не можах. не мога да го обясня. някак мама си е мама, с нейното име. а в ръцете ми беше моята дъщеря, дадох ѝ друго име, само нейно.

# 933 8 дек. 2015, 14:39 ч.

Мнения: 854

Момичета, съчувствам ви за преживяното. При мен беше подобно. Бях още малка, макар и на 13. С годините започнах да разбирам по различен начин случилото се, да анализирам събитията и реакциите на хората, да си задавам въпроси защо животът в семейството се е стекъл точно така...и става все по- трудно. В началото нищо не усещах, буквално. Все едно бях просто обвивка. , загубих съдържание. Не можех да се смея с години, излизаше само някакво глухо хриптене. Много хора наистина спряха да се обаждат. На погребението някой цъкаше с език как можело да заровим онова прекрасно вълнено одеало...Представяте ли си. Ще си помислите, че майка ми е била лош човек или е нямала близки, напротив. Това ме накара да осъзная, че има хора, които изпитват завист и злоба. Щом нещо лошо ти се е случило, значи съдбата ти го връща, за това, е твоят порцеланов сервиз е по- красив от моя, че бог помага на моето дете този път, а твоето ще пропадне в живота...И мен ме пращаха на село. Умни, образовани, но озлобени хора. Мои кръвни роднини.
Мога само да ви помоля да не губите себе си, да запазите топлите чувства към хората, които вече не са сред нас и в никакъв случай да не се озлобявате, да не ставате като онези, които са ви обърнали гръб. Защото най- важното е животът, а в него да си човек в пълния смисъл на думата. Всичко друго се изгражда и руши, печели и губи, и изгражда наново.
bouquet

# 934 8 дек. 2015, 15:04 ч.

Street of Dreams
Мнения: 15 252

О не... Направо като ви чета с тези изказвания около вас, ми призлява. Какви отвратителни хора има! То да е сега, да им отговорите подобаващо, но колко от вас са били още дечица...

# 935 8 дек. 2015, 15:32 ч.

Мнения: X

Много отвратителни хора има. Уж най-нормални, а ... След такава загуба често човек си прави сериозни равносметки кое си струва в този живот и кое е плява, за която няма смисъл да се тормозиш. Най-тъжното е, когато човек е още незряло дете...

# 936 8 дек. 2015, 15:36 ч.

Мнения: 6 640

и като дете, и като възрастен, имаш нуждае да чуеш утешителни думи, които да ти дадат надежда, че ще преживееш болката и ще се справиш без мама. особено когато си дете обаче имаш нужда да ги чуваш отново и отново, за да повярваш.
прости думи са това, но явно има хора, на които езикът не може да им се обърне да ги изрекат. или пък сърцата им са толкова загрубели, че не могат да предложат утеха и разбиране.

# 937 8 дек. 2015, 16:04 ч.

Мечоландия
Мнения: 39

много дълго време ги обвинявах ,обвинявах хората (близки,роднини ) ,че не са съумели да ми дадат куража ,да бъдат до мен и да ми кажат правилните думи ..... често си мислех ! сега смятам ,че хората просто не умеят , те не знаят , не са преживяли болката .... и най- много ме болеше , че каквото и да става, всеки си го боли за своето . А за нас вече нямаше , кой да го боли. Помня на един от помените на мама , скоро след като почина , бяхме се събрали в баба (майка й) и леля ми ( сестра й на мама) , имаше пълнени чушки, и леля ми сипваше на всички. Когато сипа на братовчед ми ,т.е. нейния син , каза - ще му сипа по -опечени ,че той такива ги обича !!! Замръзнах , веднага си помислих , на нас няма кой да ни сипе това ,което обичаме , защото я нямаше нея ..... не ме разбирайте погрешно , не ми беше за тъпите чушки ,имаше за всички ! осъзнах, че го нямаше човека ,който да ме познава по-добре и от мен самата . тихичко да забелязва какво харесвам и какво не , какво се ядосва и какво ме радва , как съм се променила с годините , нямаше го човека ,за когото да съм едничката ......

# 938 8 дек. 2015, 16:11 ч.

Мнения: X

Това с чушките всички сме го изпитвали по някакъв начин. Така е. Скоро заминавахме с мъжа ми в чужбина. Аз се връщам от работа и имам време колкото да хапна нещо, да се преоблека и измия. И ще излизаме да хващаме самолета. Свекърва ми е вкъщи. Сготвила жената. Седи си на дивана докато аз тичам нагоре-надолу. По едно време се сещам, че трябва и да хапна нещо, изваждам си съдове, сипвам си, тя продължава да си седи.... Чак ме досмеша. То не е и за ядосване - жената сготвила, ама не се сеща да ми сипе в една паница да хапна. Grinning

Представих си мама на нейно място...
Какво да правиш. Човещина. Tired

# 939 8 дек. 2015, 16:22 ч.

UK
Мнения: 5 999

О да, това с чушките, толкова да ми е познато Rolling Eyes

Леля ми (сестрата на мама) в първите дни след като почина дойде у дома и вместо нещо да се опита да ме утеши или помогне започна. Да не оставям баща сам , защото щял , да си вземе жена! и аз съм нямало , даже вкъщи, да мога да си отида! И после, съм щяла да и рева... слушах и избеснявах!!!
Тя, даже, не си беше направиЛа и труда, малко поне, да опознае, баща ми.
После, дойде друг ден у дома и започна да ми обяснява, как досега е правила, еди си какво за ядене на сина си и любимата му содена питка Cry

сълзите просто, покапаха от очите ми..

# 940 8 дек. 2015, 17:16 ч.

Мнения: 854

О, бисерите не са един или два, обаче като не ти е смешно...Някаква жена беше дошла до вкъщи да ми остави 10лв, да си купя нещо за Коледа. Толкова бях шашната, че дори не я попитах коя е и защо.
На моменти се усещам, че правя като нея. Винаги гледам да има първо за другите, въпреки че има за всички. И се превъзпитавам сама, че това е грешно и така учиш хората да се възползват. Освен, един ден, като имам деца. Казвали са ми, че едва тогава започваш да се отърсваш, но като ви чета...
А на помени вече каним вкъщи само приятели на баща ми. Приготвям масата в неин стил и по този начин им напомням за нея. Без излишни приказки и женски театри.
По- късно една съученичка загуби майка си, съвсем неочаквано. Отидох да си поговорим и тогава ми каза, че когато класната ги е довела вкъщи, аз съм ги успокоявала, вместо те мен. Не си го спомням. Сигурно е било голям цирк. Това не знам защо ми изникна. Хубаво е да споделиш.

# 941 8 дек. 2015, 19:18 ч.

Мнения: X

Децата наистина променят гледната точка. Не можеш да си позволиш да страдаш за детето в теб, което е останало сираче. Защото вече си от другата страна - майка. Песните за мама не те натъжават, защото детето ги пее за теб. Но пък майката продължава да ти липсва всеки божи ден. Тежко е постоянно да си възрастен.

# 942 8 дек. 2015, 19:30 ч.

София
Мнения: 10 704

Моите роднини хич не ги бива в успокояваме на мъката. Само една братовчедка ме разбира и винаги е насреща да поговорим. Но тя е в още по- голяма мъка от мен. За нула време загуби мъж и син. Сина й( племенник ми се падаше) беше 1г по- малък от мен. Та с нея си говорим. Останалите са...в това число и сестра ми...

Наистина вече песните за мама не ме натъжават, толкова . Слушаме ги и сина ми ми пее. Дъщеричката ми много ги обича, но за момента пее само Ми мамо- Мила моя мамо.
Но все още ме натъжава Майчице мила моя.

# 943 8 дек. 2015, 20:52 ч.

UK
Мнения: 5 999

Магнитче

Когато преди време им пеех, мила моя мамо .. винаги се разплаквах. Сега, избягвам да я пея, защото винаги плача но и децата разплаквам.
Толкова да ми липсва моето майче

# 944 8 дек. 2015, 21:20 ч.

Street of Dreams
Мнения: 15 252

Историята с чушките и мен ме накара да настръхна - толкова добре я разбирам и я чувствам! Аз така се почувствах веднъж, когато с приятели си говорихме за асценденти. Тогава като гръм ме порази мисълта, че аз не знам кога, в колко часа съм родена. Тази мисъл, че няма вече как да я питам, никога... Направо ме преобърна и ме срази психически...

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

Трябва ли жената да е "послушна"?

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

Какво за вас е "обсебващ човек" и защо са такива??

Причина:

Причина: