Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 15 юли 2026, 00:14 ч.

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

414 334
5 516
1

# 375 25 фев. 2014, 11:07 ч.

sofia
Мнения: 3 708

Цитат на: na Krisko mamata в сб, 22 фев 2014, 17:58

Не, не го преодолях. Нито преодолях майка ми, нито баща ми, нито баба ми и дядо ми - всичките починаха за пет години. Тъкмо минаха пет години от тогава и сега пак... Само сестра ми ми остана и преди по-малко от месец й поставиха диагноза рак в последен стадий. И това не мога да преодолея! Егати живота! Не мога да разбера какво толкова съм направила, че ми отнема всички близки или какво да направя, за да не го прави. Обзема ме паника да не се случи нещо с мъжа ми и детето ми. Будя се през нощта и сълзите ми просто започват да си текат! Не мога повече да понеса загуби разбирате ли????

Разбирам те.... Hug

# 376 2 март 2014, 22:10 ч.

Мнения: 5

Днес е прошка, помолих майчицата ми да ми прости за всичко,надявам се,че е тук до мен,че е чула молбата ми и че ми е простила. Дано са ни простили всичко Praynig

# 377 5 март 2014, 20:59 ч.

Мнения: 5

Как сте момичета? Утре моята майчица щеше да навърши 63 години,как ще преживея деня не знам. Cry

. Днес си направих татуировка с надпис "МАМА" на лявата ръка до сърцето,разбира се това нищо няма да промени,но някак си ме успокоява. За утре ще сготвя нещо вкусно за нея. Болката е непоносима

# 378 5 март 2014, 21:58 ч.

София
Мнения: 19 170

Как да сме? Добре сме, държим се, гледаме си децата и семействата.
Мъка може да има, но не трябва да ни обсебва. Все пак живота е за живите, той продължава.
Едва ли майките щяха да одобрят изпадането в тъга и бягството от живота.
Затова - потъгувай докато си сама. Но не лишавай детето си от живия живот тук и сега. Просто приеми, че майка ти те гледа и пази от звездите, че ще се радва ако с внучето и сте спокойни.

# 379 5 март 2014, 22:19 ч.

Мнения: X

Майка ми за мен винаги ще е жива, защото връзката ни беше силна и бяхме много близки. Всеки ден са в главата ми нейни думи, съвети, мисли, случки. Лошото е за нея - че я няма да се радва на живота, на деца и внуци. Аз се оправям, защото съм вече голяма.
Да, отиде ли си майка ти порастваш отведнъж.

# 380 6 март 2014, 01:33 ч.

Шумен
Мнения: 5 276

Цитат на: Жаве в ср, 05 мар 2014, 22:19

Аз се оправям, защото съм вече голяма.
Да, отиде ли си майка ти порастваш отведнъж.

Променя се мисленето изведнъж си даваш сметка, че единствения човек който винаги е бил до теб вече го няма Sad

# 381 6 март 2014, 08:33 ч.

sofia
Мнения: 3 708

Цитат на: desitoo в чт, 06 мар 2014, 01:33

Цитат на: Жаве в ср, 05 мар 2014, 22:19

Аз се оправям, защото съм вече голяма.
Да, отиде ли си майка ти порастваш отведнъж.

Променя се мисленето изведнъж си даваш сметка, че единствения човек който винаги е бил до теб вече го няма Sad

Да...След като си отиде и баба ми, моята втора майка, осъзнах, че вече няма кой да ме обича безусловно. И тогава родих синът си! Simple Smile

# 382 6 март 2014, 23:43 ч.

Мнения: 901

Цитат на: maks1311 в ср, 05 мар 2014, 20:59

Как сте момичета?

Как да сме... Осми март е след два дена и...пак няма да е лесно.

# 383 8 март 2014, 12:11 ч.

Мнения: 5

Честит празник на скъпите ни майчици. Иска ми се да вярвам,че са до нас Cry

. Обичам те маме

# 384 8 март 2014, 23:27 ч.

Мнения: 925

На 8ми март е гадно... Няма на кого да се обадиш... А всичко в теб крещи... И на рождените дни също Cry

Обичам те мамо!!!

# 385 24 март 2014, 22:41 ч.

Мнения: 476

Утре стават 6 месеца, откакто мама ни напусна! Днес готвих прясно зеле с пиле и понеже мама беше страхотен човек и кулинар и винаги ми е помагала при готвене-така ми се прииска отново да я попитам-как точно да го направя, за да стане вкусно-но уви Cry

-мислех,че мъката ще започне да намаля, но на моменти пак ме обзема-страшно е...... почивай в мир мама....... Praynig

# 386 19 апр. 2014, 12:39 ч.

в Низината
Мнения: 705

Днес се навършва година от смъртта на майка ми.
Този Великден не празник за мен! Никой празник вече не е това, което беше. Делниците също.

# 387 21 апр. 2014, 11:49 ч.

Мнения: 30

Цитат на: Слънце в джоба в сб, 19 апр 2014, 12:39

Днес се навършва година от смъртта на майка ми.
Този Великден не празник за мен!

Моята майка почина преди 3 години. Първата година и аз като теб не бях на себе си, не празнувах нищо, лиших и децата си от празници (което не е редно). На втората година обаче сънувах точно навръх Великден, че мама си е жива и пече козунаци, а всички ние й се мотаем в краката. В съня ми мама ми рече - "хей, не се мотай, ами гледай как се месят козунаци, че тази година ти ще ги месиш!" Събудих се и дълго време не можех да се отърся от съня си. Споделих с близка приятелка, а тя рече - ами купувай продукти и почвай! И така, и миналата година и тази година меся козунаци. Не съм никаква майсторка, нямам никакъв опит, но козунаците ми стават за чудо и приказ, сякаш майка ми ги прави! И наистина, още като приготвям продуктите и ме обзема някакво дълбоко вътрешно спокойствие и увереност и имам чвството, че майка ми е до мен, макар и невидима. Тя обожаваше да меси козунаци за внуците си, сега аз ги меся в нейна памет и като седнем с децата да ги ядем още топли-топли, постоянно си спомняме за нея. Мисля, че този начин да изкажем почитта и обичта си към нея, с нещо нейно толкова любимо приживе, би й харесал най-много.

Майките ни не биха искали да лишим нито себе си, нито внуците им от празници. Ние продължихме да празнуваме ... с една светла тъга в сърцата. Повярвай ми, и при теб ще дойде този момент.

# 388 23 апр. 2014, 13:16 ч.

Бургас
Мнения: 276

Майка ми почина внезапно преди 4 седмици от масиран инфаркт. Днес щеше да навърши 58 години. Тази нощ се събудих от кошмар и ми се стори, че мъжът ми не диша, докоснах го по бузата стори ми се студена, скочих от леглото и той се събуди. Казах му, че съм сънувала нещо гадно, изпуших една цигара и пак заспах. Постоянно в мислите си говоря с майка ми. Имам чувството, че всеки момент телефона пак ще звънне и ще чуя смеха и. Но няма да го чуя. Уморих се да губя любими хора, само баща ми остана, и усещам как прекалявам в обгрижването, да не му се случи нещо.
И постоянно в главата ми звучи една фраза от любимото стихотворение на мама на Пушкин "Я памятник себе воздвиг нерукотворный..."
Животът продължава! Heart Eyes

# 389 26 апр. 2014, 01:27 ч.

Мнения: 901

Колко много се натъжавам, когато има нови публикации тук.
Райна, ще се почувстваш по-добре след известно време, повярвай ми.
За баща ти - отдалечи се малко, дай му пространство. Една голяма част от вдовците си поставят за цел да се справят сами - като реверанс към починалите си съпруги - няма да тормозя децата ни, а напротив - ще пробвам някак да те заместя, доколкото мога.
Днес стават точно две години и пет месеца откакто на мама сърчицето не издържа. Плача ли често - да. Понякога се разплаквам, докато помагам на осемдесетгодишна старица да си качи нещата от Кауфланд в автобуса. А баща ми ... той е жив и се научи да прави неща, които преди те е знаел, че се правят, както и ни проверява как сме, периодично, по някаква странна схема.

Препоръчани теми

Помен 1 година

Синдромът „празно гнездо “ и самотата

Бисексуален съпруг - повод ли е за развод?

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

Причина:

Причина: