Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 566
  • 5 666
  •   1
Отговори
# 2 160
  • Мнения: 75
Преди малко прочетох това  в една книга и реших да го споделя с вас.

"-Твърде много ми дойде.Толкова е тежко.
-Така изглежда.И на мен ми е тежко-Гърти погали Матилда по главата-Но винаги става така,че малко по малко получаваш онова,от което имаш нужда.Отначало преживяваш час,после ден,после седмица.После се обръщаш назад и вече е минала година,после повече от година,а и добрите неща успяват  също да си намерят път.А след време виждаш как онези,които си изгубила те поддържат и те тласкат да продължиш напред.Помагат ти да видиш доброто.Не са се свършили добрите неща,които имат да ти се случат."

# 2 161
  • Мнения: 877
Преди малко прочетох това  в една книга и реших да го споделя с вас.

"-Твърде много ми дойде.Толкова е тежко.
-Така изглежда.И на мен ми е тежко-Гърти погали Матилда по главата-Но винаги става така,че малко по малко получаваш онова,от което имаш нужда.Отначало преживяваш час,после ден,после седмица.После се обръщаш назад и вече е минала година,после повече от година,а и добрите неща успяват  също да си намерят път.А след време виждаш как онези,които си изгубила те поддържат и те тласкат да продължиш напред.Помагат ти да видиш доброто.Не са се свършили добрите неща,които имат да ти се случат."
Благодаря ти unknown 11, звучи така сякаш дава надежда,надежда  за всички !

# 2 162
  • София
  • Мнения: 21 351
Снощи си поплаках на едни топчета за супа, защото тя имаше претенции да са дребни и по много в порция. А аз ги направих така, че нямаше 2 еднакви и си казах "Майка ми ако ме гледа отнякъде, ще се отрече от мен".
(не че не умея да правя топчета, напротив, добре съм дресирана от малка, но реших да ползвам една лъжица специално за целта)

# 2 163
  • Мнения: 877
Много , много ще плачем като се сещаме за тяхните супа топчета,баници , всички каквото са готвили .Ще се сещаме ,я с мъка я с радост ,от сега нататък така ще е .
Понеже аз вече съм домакинята от както мама я няма , повярвайте ми няма нито едно нещо , което да направя и да не ревна. Всяка една виличка ,ножче купичка всичко ми напомня на нея. Винаги като готвя си поплаквам ,но се старая да е скришно.
В понеделник за 40то на майка правих ябълков сладкиш,прекръстих се ѝ и се помолих да го направя като нейният.
Всички много го харесаха!

# 2 164
  • Мнения: 843
Снощи си поплаках на едни топчета за супа, защото тя имаше претенции да са дребни и по много в порция. А аз ги направих така, че нямаше 2 еднакви и си казах "Майка ми ако ме гледа отнякъде, ще се отрече от мен".
(не че не умея да правя топчета, напротив, добре съм дресирана от малка, но реших да ползвам една лъжица специално за целта)

Аз за колко неща си го казвам...
Важното е, че са ни научили как!
Като бях малка...тези неща ме дразнеха. Сега се старая да правя всичко, както искаше...ама я няма да ме види 😔

# 2 165
  • Мнения: 600
Аз се чудя какво да пия за да се успокоя малко.... Много съм зле последните дни.
Дианксид!? (не съм пила досега) Пия някакви билкови сега ама не ми помагат грам.
Преди 10 години бях с тежка депресия та... Натам отивам, усещам.

# 2 166
  • Мнения: X
Момичета, бих ви посъветвала да се запишете на нещо, някакъв курс, образователна степен, ако щете и готварски курс. Това би зарадвало майките ви, вие самите, борейки се да го завършите, да получите сертификат, диплома, ще получите нови усещания. После да ви бъде от полза. Има толкова възможности сега. Потърсете себе си в нещо, което ще ви донесе удовлетворение, а не успокоение.

# 2 167
  • Мнения: 75
Момичета, бих ви посъветвала да се запишете на нещо, някакъв курс, образователна степен, ако щете и готварски курс. Това би зарадвало майките ви, вие самите, борейки се да го завършите, да получите сертификат, диплома, ще получите нови усещания. После да ви бъде от полза. Има толкова възможности сега. Потърсете себе си в нещо, което ще ви донесе удовлетворение, а не успокоение.

Аз така направих.Нямаше и два месеца и започнах курс.Не научих много,защото бях прекалено разсеяна,но знаех,че съм ангажирана с нещо и това ме държеше в кондиция.Та и аз го препоръчвам..

# 2 168
  • София
  • Мнения: 12 617
Аз се чудя какво да пия за да се успокоя малко.... Много съм зле последните дни.
Дианксид!? (не съм пила досега) Пия някакви билкови сега ама не ми помагат грам.
Преди 10 години бях с тежка депресия та... Натам отивам, усещам.

В никакъв случай. Те няма да ти помогнат.
Купи си "Алора" - екстракт от пасифлора и си позволи да изживееш и приемеш мъката.

# 2 169
  • При семейството си
  • Мнения: 7 875
Аз се чудя какво да пия за да се успокоя малко.... Много съм зле последните дни.
Дианксид!? (не съм пила досега) Пия някакви билкови сега ама не ми помагат грам.
Преди 10 години бях с тежка депресия та... Натам отивам, усещам.

В никакъв случай. Те няма да ти помогнат.
Купи си "Алора" - екстракт от пасифлора и си позволи да изживееш и приемеш мъката.

Ако човек някога през живота си е бил в тежка депресия, истинска, да, усеща кога изпуска нещата  и кога “химията” трябва да се намеси. Никакви чайчета, билкови и подобни не помагат.
По препоръка от специалист, приемат се тези медикаменти, които са имали ефект и първия път. Ако по някаква причина, не действат, пак специалист предписва други.

# 2 170
  • София
  • Мнения: 12 617
Никакви лекарства няма да помогнат, ако не е работено с психолог за причините за тази депресия.
В противен случай става просто един затворен кръг от хапчета и тежко психично състояние. Човек не може да живее цял живот на хапчета. Те НЕ лекуват депресията.

# 2 171
  • София
  • Мнения: 2 516
Ах, момичета
Не съм влизала в темата от толкова време и хем се радвам, че си споделяме, хем ми е тъжно, че има толкова нови момичета.... Моите съболезнования!

Да сме здрави и живи ние, да се грижим за себе си. Това си напомням аз всеки ден, че искам да дам повече на своите деца.
Ежедневието ми ме загубва тотално, нямам време да спра, да се отпусна, да си помисля. Когато не съм имала възможност и да се погрижа за елементарни свои потребности и ме налегне тотално умората се сещам най-бързо за мама. В тези моменти най-силно се нуждаех от нея – да има на кой да споделя така, както на никой друг. Да има в кой да се сгуша. Ей така, като бебе.
Ама...
Мъжът ми не успява да запълни тази нужда, а и не е редно. Не знам доколко се интересувате от семейни констелации, но наскоро в една статия четох точно това и се успокоих.
Моят мъж беше неотлъчно до мен, даже си плакахме заедно някои дни. И още е до мен, де, как прозвуча, но вече малко по-обрано реагира на тъгата ми. Когато разбрах, че е починала мама, всички вкъщи плакахме и бяхме като пребити 2 дни, аз не можех да помръдна от шока. Много бяха близки и мъжа ми и мама и знам, че и неговото сърце страда.
Мъжете по принцип не са толква чувствителни, емпатични, не са по сълзите сякаш и се успокояват сами себе си с грубости, дори. Липсата на подкрепа, обаче, от своя страна води до голямо обтягане... Не знам, много е сложно.


Днес ми стана много мъчно, защото с най-голямата ми дъщеря си говорихме за държавите, тя знае съвсем малко и й казах, че ако баба й Н беше жива щеше досега да я е научила на всичките. Което си е самата истина.

Абсолютно подкрепям ходенето на психолог. Момичета, това е като задължителните медицински прегледи. Два пъти годишно, профилактично.
Аз сигурно ако не ходех на психолог вече 10 години щях по много по-кофти начин да преживея всичко.

Сега преживявам все още и това, че моя много близка приятелка преди 2 месеца си замина от рак, остави 7 годишно момиченце и мъжа си, милата дори не дочака да я види в първи клас. Най-голямата ми мъка. Казвам си, че мама поне поживя, повече от половин век беше на този свят, ами някои хора които си отиват млади..... Ужас. Ужасно ме е страх от смъртта.

# 2 172
  • Мнения: 3 606
Вчера имах имен ден и ми излезна спомен във Фейсбук с картичка и пожелание от майка. Много тъжно ми стана. Минаха 14 дни от смърта и. Аз не съм се спряла - ходя на срещи с приятели, ходя на фитнес, снощи бях на енергийна практика по Мандала с 50 момичета. Децата ме разсейват. Работата ми е много отговорна и натоварена. Това, че съм толкова активна ми помага да не изпадна в депресия. Но се наблюдавам и в случай на нужда, ще потърся специалист. Единствено сънят ми не е напълно здрав от няколко месеца. Заспивам, спя 4 часа, събуждам се, будувам час и половина и пак заспивам.

# 2 173
  • Мнения: 3 324
Само да вметна, че имам Деанксит, вземам понякога, извънредно рядко. Изобщо не ми помага.

# 2 174
  • Мнения: 6 640
Деанксит се пие по схема, нормално е да няма ефект от един прием. Аз съм го пила преди години за няколко месеца по предписание, заедно с хапчета за сън. Целта беше да се регулира режимът ми сън-будуване и да вляза в някакъв ритъм. Мисля, че помага, но пак казвам, по лекарско предписание, не самоизписан.

Общи условия

Активация на акаунт