Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 422 015
  • 5 645
  •   1
Отговори
# 5 640
  • Мнения: 31 209
ето това е много страшното, преживях същото😭
Съболезнования!

# 5 641
  • Мнения: 859
Нормално ли е да съм прекалено спокойна 10 дни след загубата ѝ? Плача си по малко, но... Страхувам се от момента, в който ще отмине шока и ще ме погълне мъката.

# 5 642
  • Мнения: 141
Ами мисля е нормално , наистина си по скоро още в шок и донякъде отричаш случилото се, с част от себе си се капсуловаш и все още живееш в свой си свят, в който тя все едно е отишла някъде за малко и ще се върне. Лъжем съзнателно съзнанието си или то ни лъже за да се предпазим докато отмине шока.
Аз имах РД на десетия ден от смъртта на мама. Не съм правила празненство, но се докарах така да се каже, макар и от глава до пети в черно и ходих на обяд с мъжа ми си спомням. И след работа на гробища да и оставя бонбонка. Това е първия и единствен път, когато съм оставяла храна на гроба.

# 5 643
  • Мнения: 31 209
Всичко е нормално, всеки има различна нервна система.

# 5 644
  • Мнения: 526
Не съм сигурна, че става по-лесно.. мозъка ми още блокира 7 месеца минаха само.. цял живот ми остава. Има някакви моменти, в които забравям.. и ей се случи нещо, хващам телефона да звънна на мама.. и мокър парцал в разбитото сърце.
Апартамента не съм пипнала.. а зимата уж ремонт ще му правя.. оставено е всякаш е отишла до магазина.. то и в душата ми е така.
Искам да отида да рева на гробищата.. да ми олекне малко, но тя искаше да я кремираме. Сега ходя на морето.. ама не е същото. И като нямам на кого да споделя по-тежко се усеща.. пък да хвана телефона аз да звъня да споделям.. натоварвам хората и не го правя.

# 5 645
  • Мнения: 258


Те ще са живи в паметта ни, докато сърца ни туптят!🙏🏻

Общи условия

Активация на акаунт