SUPERNATURAL: Cougar or not? That is the question.

Гъба, кофа с препарат, маркуч (Фнимавай в картинката ) и действай. Аз кротичко ще мъъъъъркам и ще се намествам докато ме търкаш по покривчето. Уинчестър може да гледат отстрани, силно благодарни, че ги отменяш в тежкото задължение.

по-скоро

Никой не очакваше изненадата на утрото. Снежната буря която се бе развихрила през нощта, бе блокирала всичките улици и магистрали, летищата бяха затворили, а натрупалия метър сняг, постави хората в дошно уютен арест.
Макар и отминала виелицата бе оставила снежинките да танцуват бавния си танц на Коледното настроени.
Дийн се събуди с изтръпнала ръка. Погледна към нея и видя причината. Даяна спеше все така сладко, сладко, сгушена в него. Топлината на голото й тяло, накара всяка фибра на тялото му да се опъне. Той придърпа момичето по близо до себе си, а тя в отговор се сгуши и зарови носле във врата му. В просъница започна да го гали и целува. Плъзна ръката си по силните мъжки гърди, от там по плоския корем, докато не стигна до мъжествеността му. Плавно и грациозно като котка се приплъзна върху него и покри тялото му с целувки. Там където минаваха устните й, оставяха парещи следи, а леко драскащите й нокти караха кожата на Дийн да настръхва. Даяна се надигна и ухапа леко долната му устна, след което го дари с най страстната сутрешна целувка. Дийн не издържаше, но се остави жената да го води. Искаше да я обладае веднага, но тя забавяше така желаното удоволствие. Движеше таза си напред назад дразнейки го, но Дийн реши да сложи край на тази толкова сладка игра. Прихваха я здраво през кръста и телата им се сляха в едно. Забавяха и забързваха. Стигнаха до кулминацията едновременно, а целувката им казваше всичко.
- Добро утро!!!- прошепна Даяна задъхано.
- И аз казвам същото ... Може ли да си останем тук и да празнуваме така до Коледа?!?- Дийн я погледна, наведе главата й и я целуна.
- Звучи примамливо, повярвай ми и аз искам това. Но ако се сещаш имаме си едно пакостливо духче, на което трябва да му дърпаме ушите. А аз трябва да опека сладките!!!
Даяна се наметна с копринения халат и влезна в банята.
- И пай, да не забравиш пая! - провикна се Дийн след нея.
Стана и се протегна, заглеждайки се в снежната картинка която се разкри пред него.
Бьорн явно бе станал доста рано, защото бе разчистил снега. Сега имаше снежен тунел от входната врата на къщата, та чак до портала на двора. Бе преместил дори две коли, които по принцип стояха на средата на пътечката.
Хербьорг, топло облечена се приближи до исполина и му поднесе голяма чаша с топъл шоколад, чийто аромат Дийн можеше да усети чак горе в стаята и изпълни устата му със слюнка.
Даяна излезе от банята, изкъпана и облечена и разресвайки мократа си коса заслиза по стълбите към кухнята.
В това време Дийн влезна след нея и се опита да разбута парата която бе навсякъде. Погледна към огледалото и видя надписа : "Пай за моята любов ". Засмя се и си пусна радиото. Не можеше да бъде по добро, звучеше песента на Били Айдъл и Дийн реши, "каква по добра песен за примамване на палавото духче". Запя с цяло гърло и тялото му се задвижи в такт с музиката.
- Определено мисля, че Сам ще танцува!!! - усмихна се на себе си и продължи да пее.
В това време, Сам приготвяше поредното кафе. Даяна влезна и ококори очи. Цялата кухня бе с краката на горе. Целия плот бе обсипан с брашно и захар. В средата на масата се мъдреха няколко паници със засъхнали теста, а от фурната се разнесе миризма на изгоряло.
Сам я погледна виновно и сведе глава.
- Знам, че ти искаше да направиш сладките ... и ще ги направиш. Аз просто исках да впечатля Хербьорг. Но е ясно, че не ми се отдава.
- Не, не!!! След като си се захванал, ще го завършим - усмихна се Даяна. - Но най напред за наказание, ще разчистиш цялата тази бъркотия, а после ще направим заедно бисквитките.
Сам и се усмихна широко и запретна ръкави.
- На вашите заповеди госпожо!!! - каза през смях той.
- Госпожица!! - поправи го Даяна с престорено нацупените устни.

Час по късно кухнята блестеше от чистота, Даяна бе извадила всички необходими продукти.
Беше ги подредила на масата по ред на употреба. Престилката с надпис "Не се бъзикай с готвача" бе прилежно опъната по стройното й тяло, а за майтап на всички, връчи другата със снимка на голо женско тяло на Сам. Когато Дийн влезна в кухнята, погледан Даяна и с поглед одобри това което видя. С периферното си зрение съзря брат си, обърна се към него, вдиша дълбоко и точно преди да го попита "Какво по д*** е това?!?", избухна в неодържим смях. Излезна от кухнята и се сблъска с Хербьорг.
- Какво става Дийн? - попита весело тя.
- Сам .... - дъхът му не му стигаше, и само при спомена, нова вълна на смях го връхлетя. -  Той .... - описа с ръце тялото си и женски гърди, от което смехът му се засили.
- Сам .... какво? - това бе заразно. Хербьорг се смееше без да знае защо. Дийн и показа с пръст врата на кухнята, след което тръгна към двора. Точно на входната врата се размина с Бьорн и посочи с ръка към Хербьорг без да спира да се смее. След което излезна на вън за да поеме глътка свеж въздух и да се успокои.
Хербьорг и Бьорн влязоха заедно в кухнята и веселото лице на Даяна ги посрещна. Обърнаха се към Сам и разбраха причината за истеричния смях на Дийн. Бьорн не можа да се сдържи и започна гръмко да се смее. Смехът му кънтеше в цялата къща. Хербьорг на свой ред се кискаше, но гледаше да се сдържа, приближи се към него, надигна се на пръсти и го целуна.
- Не се притеснявай скъпа!!! - и се закиска, сдържайки сълзите си.
Сам застанал с ръце на кръста *, знаеше че изглежда меко казано смешно и се присъедини към общия смях.


* - това е един супер бърз фотошоп, за да си представите горе долу визията на Сам  

Лелелееее колко съм отвеяна .... ИрПуц  Добре дошла   

Значи, викаш, да се позиционирам между предна лява и предна дясна гума? Там съм  


Ай-аййй, "Сам" и "дувар" в едно изречение ...че даже и в един сън   Представям си го в около 6 вариации, но не мога да го сънувам  

О, неее  

С моя крив късмет вместо до дувара ще го сънувам така  

Леле, Бичи, не просто ме разсмя, а ме разплака от смях. напълно влизам в положението на Дийн. А той е един щастливец - да го събудят/разсънят по възможно най-сладкия и приятен начин.

Розе, честит имен ден 
Всичко най-хубаво ти пожелавам.

ИрПуц, добре дошла и от мен.  Не видях да си казала някъде, затова питам към кой брат клониш или си ненаситница?

Бичи,    със сълзи се смях.  Много ми харесва как се развива коледния епизод.

Честит имен ден, Розе! 

Бичи, и аз се побърках от смях! 

ИрПуц, добре дошла!   

И да си запазя ред за епизода, сега започвам да пиша...

Бичи ,
Благодаря ти   за написаното. Освен че се смях, ми стана и коледно: със цялата суетня, приготовления, ароматите от кухнята (на втория опит ) и пая! (представям си го с маслено тесто, ябълки, орехи и канела *притрепЕр*). Каквото не се използва за духчето ще достави наслада на нашите хора. Ех!

Галче,
Ще те просветля в терминологията. 'Дувар' означава плочките на мъжки корем. Но ми харесва и варианта на съня на Пуцинка с приклещване до някоя масивна ограда: хем е леден камъка, хем ти е топло .

Леле, Галче, сещам се аз за един "дувар", ама дали помниш Хайде, утре ще преговорим Чакам те с нетърпение.

Е как да не помня? Аз към дуварите питая особени чувства, и към тези от плочки и към тези от тухли. А най-добре комбинирани



Ох, защо ми трябваше баш тая фотосесия да преглеждам  

На и вие да ОХ-кате  

Ах, любимата ми фотосесия! Благодаря, Галче, че ми я припомни

Розичка, Честит Имен Ден! Много здраве и щастие   

Извинете ме, че рядко пиша вече при вас, но няма с какво много да се включа. Иначе ви чета най-редовно! Страхотни сте 

Ооо, аз не охкам, аз направо приритвам И чакам още.

За лека нощ - един, ама голям

Сонче хич да няма с какво, все ще разцъкаме някоя снимка. Чакай да ти кажа, щях да те включвам, заедно с мусаката ти в българската одисея, ама ей на, прибраха си ги по Хамериканско   

  Ох, Галче, ако знаеш откога не съм правила мусака
Обърнахме го вкъщи много по американски напоследък - пържоли, сандвичи, пици... Не е добре, ама сега покрай празниците ще се постарая повече

За малко да изпусна празника на Розичка.

Розичке, честит имен ден! Да ти е живо и здраво името и много радост да ти носи!

Същия следобед всички седяха и похапваха от бисквитите на Сам и Даяна, които бяха изпечени във формата на елхички, еленчета и звездички. Бьорн се смееше гръмко на някакъв виц, разказан от Боби, а Сам, Дийн и Даяна планираха как да заловят духчето. Жената се пресегна, за да вземе една звездообразна бисквитка, към която съсвсем случайно се бе прицелил и Дийн. Ръцете им се докоснаха и двамата се усмихнаха съучастнически.
Хербьорг нареди на масата големи порцеланови чаши. Дийн взе своята и отпи голяма глътка.
- Какао?!
- Ти какво очакваше - коледните бисквити вървят с какао, не с уиски! - каза валкирията и му се усмихна лъчезарно.
Внезапно входната врата се отвори и студеният вятър отвън връхлетя в къщата. Снежната буря от сутринта все още бушуваше навън и им се струваше почти невъзможно някой да се добере до къщата, затова всички наскачаха от столовете си, за да проверят кой може да е.
Отвън стоеше Джон, ухилил се до уши и покрит със сняг, с бузи, зачервени от студа. Отвън бе паркиран голям камион. От шофьорското място се показа едър чернокож мъж, облечен с дебело зимно яке и с нахлупил фес на главата си. Беше наистина огромен, висок малко повече от два метра, с широки рамене и торс.
- Здравейте, семейство! - поздрави ги Джон. Малко след като бяха прогонили емпузата, бащата на момчетата се бе заел със самостоятелен случай в Илинойс и от тогава не се бяха виждали. Беше им звъннал преди няколко дни, за да им каже, че си е имал работа с отмъстителен дух, но че се е оправил и че пътува към тях, но дори не си бяха помисляли, че може да се добере до дома на Боби в тази виелица.
- Имам изненада за вас! - продължи Джон и се обърна към шофьора. - Роб, донеси я!
Мъжът отвори вратата на камиона и слезе, след което извади от каросерията му голяма елха.
- Това е първата ни Коледа, която ще празнуваме заедно... - обърна се Джон към Сам и Дийн и те се спогледаха. - И исках да бъде истинска.. с подаръци и елха..
- Е, - обади се Боби - мисля, че ще трябва да извадим старите кутии от мазето. Елха не е украсявана в тази къща от години!
Роб внесе елхата в къщата - братята Уинчестър опитаха да му помогнат, но той не се нуждаеше от помощ и сам я вкара във всекидневната.
Остатъка от вечерта прекараха в украсяване на елхата. Боби и Даяна извадиха няколко кашона с Коледни играчки, останали от годините, в които Боби се бе грижил за момчетата по празниците. Не една или две Коледи бяха прекарали с Боби Сингър, но сега за пръв път щяха да празнуват заедно с баща си и се вълнуваха като малки деца.
Дийн и Даяна се замяраха с гирлянди, докато Сам и Хербьорг окачаха топки по клоните на дръвчето, а Джон и Боби разплитаха лампичките, които бяха станали на кълбо. Радиото бе усилено и звучеше "All I want for Christmas is you" на Марая Кери.
На припева Дийн запя с пълен глас, грабвайки дистанционното на телевизора, за да го използва като микрофон, и се качи на масата, танцувайки. Всички се заливаха от смях докато го гледаха как подскача и крещи без да следва мелодията.
Роб и Бьорн, които се бяха отделили в кухнята на по бира, също дойдоха да видят какво става - Дийн не беше гледка за изпускане и всички съжаляваха, че нямат фотоапарат, за да запечат безценния момент.
Когато песента свърши, "невероятно талантливият" изпълнител се поклони няколко пъти, а после се присъедини към останалите в смеха им. Когато най - сетне се успокоиха, продължиха с украсяването, докато по радиото продължаваха да пускат коледни песни.
Сам и Хербьорг бяха отрупали цялата елха с играчки - малки и големи топки в най - различни цветове, ангелчета и стъклени шишарки...
- Време е за гирляндите! - подвикна Джон и хвърли един гирлянд върху елхата. Боби го последва, а след тях и Дийн, и Даяна хвърлиха по един. Роб и Бьорн се присъединиха към веселбата, а скоро и по - малкият Уинчестър и валкирията "украсяваха" заедно с останалите.
Весела песничка зазвуча по радиото и Даяна и Хербьорг затанцуваха около елхата, кикотейки се. Братята се присъединиха към тях и четиримата, без всякакво чувство за ритъм, имитираха вяскакви танци, припявайки от време на време.
Джон гледаше момчетата си и очите му се напълниха със сълзи, въпреки веселата гледка. Едва сега осъзнаваше, че бе пропилял живота си в преследване на една цел и не бе видял как малките му момченца растат и стават мъже; бе пропуснал толкова много празници, толкова моменти, които си струваше да бъдат изживени. Сега му бе даден шанс да поправи грешката си и нямаше да го пропилее.
Най - сетне тръгна друга, по - бавна песен и всички спряха за малко, за да огледат резултата от украсяването си. Е, елхата не беше перфектна, но имаше доста приличен вид. Джон и Боби увиха лампичките около цялата елха и дръвчето засия.
- Остава само върха... - прошепна Хербьорг на Сам и той я качи на раменете си, за да й помогне да го постави. В напълно завършения си вид коледното им дръвче беше прекрасно - макар да не бе украсено особено прилежно, се бяха заблявали ужасно много и най - важното - бяха го украсили заедно.
- На Коледа трябва да има мноооого подаръци под елхата. - пошегува се Дийн.
- И дотогава трябва да сме украсили останалата част от къщата. - добави Даяна, нахлупвайки на главите на братята червени шапки като на Дядо Коледа. - Да не си мислите, че ще се разминете само с една елха?!
Хербьорг и Даяна успяха да приготвят вечерята за около час с помощта на Сам и Дийн, които буквално завлякоха в кухнята, за да им помогнат. Двамата наредиха приборите и салфетките, мърморейки си под нос, докато жените готвеха.
След като подредиха масата, им беше наредено да измият мръсните съдове - това също не беше гледка за изпускане, тъй като съвсем скоро и Сам, и Дийн се покриха до ушите с пяна и успяха да запушат мивката. Все пак не успяха да счупят нищо, а Даяна и Хербьорг изпаднаха в умиление при вида на мокрите момчета и ги изгониха от кухнята, за да не причинят по - сериозни щети.
Мъжете изобщо не си даваха зор - бяха седнали на дивана и гледаха футбол по телевизията - тази вечер ловът щеше да почака; тази вечер семейството бе на първо място и Уинчестърови бяха решили да изкарат една вечер като обикновени хора.
Хербьорг отиде да ги извика, когато храната бе готова, но се загледа за момент в картинката, която представляваха - Джон, Боби, Сам и Дийн се бяха разположили удобно на дивана и псуваха играчите, а Роб и Бьорн седяха на двата фотьойла и мълчаливо наблюдаваха играта. Даяна надникна иззад рамото на валкирията и се усмихна.
- Типична българска вечер, само дето сме далеч от България... - завъртя очи тя и подвикна на мъжете, че вечерята е сервирана.
Въпреки, че кухнята на Боби бе тясна, някак си се събраха. Двете жени им бяха приготвили пържоли и салата, а и бяха сменили алкохола - тази вечер пиеха червено вино. Радиото отново бе усилено и звучеше "I'll be home for Christmas".
Ако някой погледнеше през прозореца, нямаше изобщо да се учуди - изглеждаха толкова нормални и щастливи, като всяко друго семейство преди Коледа. За тях такова щастие бе рядкост и щяха да грабят от него с две ръце, защото знаеха, че няма да продължи дълго... но сега щяха да се наслаждават на момента и да създават спомени.