ВАКСИНИ - дискусия САМО за вредата от тях - тема 23

  • 32 435
  • 743
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 3 695
В Окръжна болница - София бебето ти го дават 6 часа след раждането и после си е при теб постоянно /при нормално раждане е това, при секцио - не знам как е/. Ваксините ги слагат пред теб. Но все пак, занеси декларация и бъди нащрек. Успех! Peace

# 661
  • Мнения: 15
тини-мини, виждам че твоето детенце е на 1год и 9 мес. Моето е на 1год и 6мес. Аз като раждах детето ми го дадоха след като си го поисках. Като ме преместиха от родилна зала в стаята стоях 30 мин и казах, че си искам бебето и те ми го донесоха. Както казах, ваксината я биха в мое отсъствие, защото това да си в тоалетната на стаята, за мен  не е присъствие. От както ми донесоха бебето до самото изписване беше при мен денонощно.

# 662
  • Мнения: 4 150
Повечето пишат:
"Дават ти детето след няколко часа(2-3-6 и тн)."


Как така ви го дават?Да не е тяхно,че да ви го дават????
Вие им го давате да го гледат(не обратното) или пазят и своеволията на персонала в БГ са недопустими.
Забелязал сьм,че родилките са или свикнали с това отношение или мислят,че така е правилно.

Гледах и пьрвия бг сайт за рано родени деца.Майките са виждали децата си по 5 минути на ден или изобщо в самото начало!!!!!
 Всеки добьр неонатолог знае,че контакьт с мама в пьрвите часове и дни е есенциално необходим за бебето и че то се вьзстановява много по бьрзо.
Защо си позволяват да задьржат и отделят рано-родените деца с дни и месеци без майчин контакт.Това е равно на варварство!!!!

Извинявам се за гнева,който изпитах. Peace

.

# 663
  • Бургас
  • Мнения: 7 043
Има случаи,когато майката не е в състояние да се грижи за бебето си.
Понякога за детето трябват интензивни лекарски грижи.
Но Вие сте прав,че контакта е много важен.Аз лично много бих страдала без тях още от първите мигове.За съжаление не винаги това е възможно и лекарите не са виновни.
По принцип мисля,че всяка отделна болница имат политика за това.Предварително всяка майка се информира.

# 664
  • Мнения: 15
Да, Кристиан, имаш основание да се гневиш. Аз затова при второто дете, реших да си го поискам и ако не ми го дадат бях готова да се "бия", но не ми се наложи. Затова твърдя, че трябва да си искаш, защото ако не си поискаш, не знаеш дали ще получиш. В бг е така! Аз го поисках веднага след като бях в състояние да се грижа за него. Защото се оставих лекарката да ме убеди да ме зашие с пълна упойка и тази пълна упойка ме държа бая време - около час и половина.
За ранно родените деца също имам опит и наистина не ти дават да ги видиш - Аз имам едно раждане в средата на шестия месец и детето го поставиха в кувиоз и го отведоха,аз го видях след 9 часа и то защото беше починало. СЕга не казвам че е имало голям шанс да оцелее, но бях настанена във сектора на болницата с преждевременно родилите майки и на всички не им се даваха бебетата. Даже майките се изписват, а бебетата остават в болницата, докато не укрепнат. Това е практиката в България колкото и жестоко да звучи. Трябва да се молиш, за да ти дадат да си видиш детето. Да не говорим пък, ако искаш да го хранят с твоя кърма.

# 665
  • Мнения: 4 150
Има случаи,когато майката не е в състояние да се грижи за бебето си.
Понякога за детето трябват интензивни лекарски грижи.
Но Вие сте прав,че контакта е много важен.Аз лично много бих страдала без тях още от първите мигове.За съжаление не винаги това е възможно и лекарите не са виновни.
По принцип мисля,че всяка отделна болница имат политика за това.Предварително всяка майка се информира.

На каквато и апаратура да е детето може да бьде сложено на гьрдите на майка си (на гола кожа).
Лекарите СА виновни!!
Ako майката не е в сьстояние,то бащата сьщо може да докосва детето си или да му бьде сложено на гьрдите.
 Биологията и здравето имат предимство пред политиката на дадена болница!
Това,че някой недоспал или изнервен лекар не му харесва да се влиза в отделението (което не е негово лично) не може и не трябва да е причина малките деца да страдат и да не могат да се вьзстановят по бьрзо.Недопустимо е личните емоции да пречат на родителите да помогнат на децата си.Това са научни факти и ако бьлгарските неонатолози не ги знаят толкова по зле за децата и родителите.
Затова е добре да знаят колкото се може повече родилки за всички вьзможности.

ПП Не ви нападам лично,просто си се ядосвам.. #Cussing out

Последна редакция: пн, 16 яну 2012, 16:27 от Christian

# 666
  • Мнения: 4 150
Да, Кристиан, имаш основание да се гневиш. Аз затова при второто дете, реших да си го поискам и ако не ми го дадат бях готова да се "бия", но не ми се наложи. Затова твърдя, че трябва да си искаш, защото ако не си поискаш, не знаеш дали ще получиш. В бг е така! Аз го поисках веднага след като бях в състояние да се грижа за него. Защото се оставих лекарката да ме убеди да ме зашие с пълна упойка и тази пълна упойка ме държа бая време - около час и половина.
За ранно родените деца също имам опит и наистина не ти дават да ги видиш - Аз имам едно раждане в средата на шестия месец и детето го поставиха в кувиоз и го отведоха,аз го видях след 9 часа и то защото беше починало. СЕга не казвам че е имало голям шанс да оцелее, но бях настанена във сектора на болницата с преждевременно родилите майки и на всички не им се даваха бебетата. Даже майките се изписват, а бебетата остават в болницата, докато не укрепнат. Това е практиката в България колкото и жестоко да звучи. Трябва да се молиш, за да ти дадат да си видиш детето. Да не говорим пък, ако искаш да го хранят с твоя кърма.

Сьжалявам за това,което си преживяла. Sad
И след постинга ти още повече се гневя....толкова много неща трябва да се променят,но те могат да станат само,ако родилките бьдат научени да отстояват на желанията си и да си знаят правата.

# 667
  • Мнения: 15
Аз съм на мнение, че малко от българските лекари се интересуват от световните тенденции. Те си карат по течението, повечето то тях не се занимават да научат нещо нова и различно от това, коета са научили в университета и от по-старите доктори. Затова аз много обичам да цитирам един виц: " Като знам какъв инженер съм и ме е страх да отида на лекар "
А още повече, че съм инженер и знам как може да станеш такъв в България и вицът се оказва самата истина.

# 668
  • Мнения: 3 695
Аз съм наясно, че бебето си е мое и също си го исках при мен. Веднага след раждането го гушках и му предложих да суче. Обаче в следващите 6 часа те го наблюдават, такава е политиката на болницата и никак не е лесно един човек да я промени. Колкото и да ме беше яд и мен самата. Също ходих да си го искам, но беше много рано сутринта и не ми го дадоха веднага.
В Шейново положенето е най-зле в това отношение - носят ти го за кратко на 3 часа за кърмене, най-често след като са му дали адаптирано мляко.  ooooh!

# 669
  • Мнения: 4 753
Повечето пишат:
"Дават ти детето след няколко часа(2-3-6 и тн)."


Как така ви го дават?Да не е тяхно,че да ви го дават????
Вие им го давате да го гледат(не обратното) или пазят и своеволията на персонала в БГ са недопустими.
Забелязал сьм,че родилките са или свикнали с това отношение или мислят,че така е правилно.

Крис, можеш да се гневиш колкото си искаш, то и аз така, ама ефект нулев...  Laughing  Исках си бебето, родих го в 1 исках го веднага, те ме изгледаха изумено и ме попитаха за какво ми е... Ами казвам да го гушна, да се опитам да го кърмя... Много смешно им се видя, казаха че не може и че ще ми го донесат в 6 сутринта... Освен това, то раждането не беше свършило, трябваше тепърва да ми дърпат плацентата, да ме бъркат, да лежа със система окситоцин и метергин, и камък на корема - не че бях съгласна, но нали се сещаш, че баш в момента не си в състояние да се биеш и караш, освен ако не си непоправим скандалджия... Трудно отстоявам себе си, когато някой ми рови с ръка в матката и ми шие накриво епизиотомията...

# 670
  • Мнения: 15
При мен пък беше обратното. Имах проблем като бях на магарето и казах на неонатоложката да ми даде детето и тя ми каза: " За какво ти е". Аз отговорих : "Искам да го гушна". Направи се че не му чува и тогава лекарката, която ме израждаше  каза: "Дайте й бебето" и  чак тогава благоволи да ми го подаде да го гушна. Но пък после нямах проблем като казах, че си го искам при мен. Имах чувството , че за неонатолозите беше добре дошло да се грижат за едно бебе по-малко. И с радост ми го донесоха. Общо взето при моите посещения на болница отношението на лекаря към пациента е всичко друго , но не й хуманно. Те си мислят, че те са богове и след като си попаднал при тях, трябва безусловно да ги слушаш и да правиш това, което ти казват без да се интересуваш защо, как и какво, без да задаваш излишни и досадни за тях въпроси.

# 671
  • Мнения: 304



Как така ви го дават?Да не е тяхно,че да ви го дават????
Вие им го давате да го гледат(не обратното) или пазят и своеволията на персонала в БГ са недопустими.
Забелязал сьм,че родилките са или свикнали с това отношение или мислят,че така е правилно.


Извинявам се за гнева,който изпитах. Peace


Toчно така!!!

И на мен не ми даваха детето първите 3 дни, имах право да го виждам по 5 мин. Ако исках информация или да го видя ми се отговаряше с обвинение "не съм ли видяла какво тежко раждане съм имала ами и детето си ще искам да виждам".
Уж се бях информирала, явно крайно недостатъчно...
Наистина е безумно това, което се случва и гнева е основателен  Cry

А точно в окръжна има една педиатърка #2gunfire доц. пенева, внимавайте с нея! Сестрите обаче, които бяха там са едни ангели и дано ги срещна някой ден отново, за да им благодаря, не им знам дори имената (не съм раждала там, а в "Тина Киркова", болницата си я избрах по критерия да мога да съм веднага с бебето.)


http://www.rodilnitza.com/blog/

maita5, успех и леко раждане  Hug

# 672
  • София
  • Мнения: 1 057
Всичките ми деца са раждани в МД София, с избор на екип и заплащане, според тарифата.
С първото нямах проблеми - дадоха ми го след два часа и до изписването си беше при мен в стаята. Но при раждането на второто, имаше малко проблеми, та дадох ясно да се разбере, че няма да оставя да се държат безобразно. Обясних им, че аз не съм парцал и при следващото обръщане към мен на "ти" и не затваряне на вратата на стаята (началото на месец Март), ще имат проблеми. Да не говорим, че се опитаха два пъти да  ме накарат да платя за едно и също нещо. Станаха по-тихи от водата. Главната сестра ме избягваше по коридорите.
При третото раждане, още в приемната, докато попълвах ИС, изрично написах, че отказвам ваксини. После, като родих и ми донесоха бебето, взех си го при мен на леглото и си спеше там до края на престоя ни. Следващите четири дни бяха празници и до изписването ни,  никой не ми наруши спокойствието. Беше най-хубавият ми престой в болница  Mr. Green
Преди изписването изрично написах на техните картони, че отказвам хепатитната ваксина и доста акушерки се опитаха да ми държат лекция, колко е необходима. Гледах педиатърката в ръцете, докато го мереше на кантара всеки ден. На всеки казвах, че така съм решила и това не е тяхно дете. Бях се подготвила за солидна съпротива, ама не се наложи  Laughing

# 673
  • Бургас
  • Мнения: 7 043
Малко оспамихме темата,но наистина явно имаме какво да кажем по въпроса.
Слава богу и при трите ми раждания бебето беше неотлъчно до мен.Като се познавам една даже мъничка раздяла би ме побъркала.
За рано родените деца не ми се говори като знам колко сълзи изплака сестра ми до кувьоза на племенницата ми.
Кристиан,разбира се,че не се засягам.Разбирам какво имате предвид.

# 674
  • Мнения: 69
Относно даването на детето след раждането...Това ми е адски болна тема.
Аз родих следобед,прекрасно раждане,много бързо и лесно.Целият проблем идва оттам,че детето ми се роди в началото на 36г.с.Изплака веднага след раждането,беше добре.Мъжът ми го взе,даде го на мен,постоя в мен около 5мин,после го взеха,почнаха шев и кройка.Когато дойде време да ми донесат бебока да го кърмя след няколко часа...бебе нямаше!!!И никой не ми даде информация къде ми е детето и какво се случва!Отидох да питам къде ми е детето,какво става..."Елате утре,не можем да Ви кажем!"Как ще дойда утре,нали до утре ще съм умряла,ако не ми кажат какво става...След 2 часа разправии и скандали,една сестра дойде и ми каза "Майче,детето ти е в интензивното,не е добре само това знам!"Разказа ми се играта,докато разбера какво става,което стана чак на другия ден сутринта.Молих се,заплашвах,виках...никой нищо не каза.Дадоха ми го почти 24ч след раждането(оттам изпаднах в жестока следродилна депресия,не можах да си кърмя и детето,защото при молба за помощ,ми казаха,че аз не мога да кърмя,имам проблем и т.н.).Оказа се,че поради по-ранното раждане трудно се е адаптирал,бил е на системи.Преди да родя,говорих с неонатолог по повод грижите за бебето след раждането му,с оглед,че се очакваше да се роди м/у 32 и 36г.с.И през цялото време ме убеждаваше как всичко,което се случва с детето ще ми се казва.Ще ми бъде давана информация за всичко свързано с него,когато реша да попитам.Нищо такова не се случи...

Ако някой ден се реша на второ дете,ще ходя с адвокат в болницата да пишем "договори",за да имам на какво основание да съсипвам лекари.Те ми скъсиха живота с години за няколко часа.Не всички са такива,за щастие,има прекрасни професионалисти и хора.Да не се обиждат мед.лица в темата.Това е моето мнение.Но има и такива "лекари",които не бива да бъдат и санитари.

slavka70 надявам се племенницата ти да е добре  Hug Моят малък брат (вече на 17г) беше близо 3м в кувьоз...Колко сълзи и молби реди майка ми пред болницата,не знам как оцеля тази жена психически тогава.А лекарите бяха брутални-груби,нагли...Някой казват,че са обръгнали и за да работят тази работа трябва да са такива.Аз не съм съгласна.Но това си е моето мнение...Може и аз да не съм права,знам ли...

Извинявам се за чаршафа,но спомените се върнаха и не можах да се удържа...

Общи условия

Активация на акаунт