Люляче, тук съм. Чета, ама нямам много време да пиша. Тъкмо се сетих, че си ме питала разни неща, и че не съм отговорила и ето ти пак писа - тъкмо да ме подсетиш.
Та по въпроса - качвала съм снимки на Ема от есента, но ако влезнеш в профила ми има публикувани по-скорошни снимки от мои приятели, които се виждат на началната страница на моя профил.
Тържеството на Део мина много добре. Даже щях да се разрева, нещо нехарактерно за мен. Ама му беше първата такава изява и беше много мило. Мъжът ми снима през цялото време с телефона си, но накрая се оказа, че има клип 2 секунди. Къде е изчезнало всичко нямам идея. Та ме е яд, защото аз много много не виждах, а освен всичко и Ема държах и се надявах на клипчето да се вижда всичко, а то такова няма.
Мъжка му работа...Днес извеждахме децата с шейните, много се забавляваха, а Ема газеше из преспите като джудженце. Мислех си, че ще се изморила и веднага ще заспи, а ей го говедцето още разтребва в леглото си и не заспива.
Приятно изкарване на празниците, и не много преяждащо!
. Много са сладички! Аа, видях и Део на тържеството. Той също доста е порастнал - погледнах го пак на по-стари снимки. Разпознах и Янчето там... вие си се събирате, браво! Как са те? Не се отчитат вече тук 
Утре сме при свекърва ми на гости и там пак се очакват много подаръци.
Много е ящен... Като взимам храната от кухнята, чувам как си говорят майките за менюто, че едното това не яде, другото второ, трето пък десерт, а аз си мълча че моя малчо нищо не отказва. Само на жената, която дава храната казах, тя пък не ми повярва. И толкова ми е кротък, чак глезанчо на моменти, постоянно се гушка в мен, изобщо....мечта, като изключим спането 