Момичета 
- Публикувана: 12 дек. 2011, 13:32 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2012, 20:40 ч.
Днес ми е мъчно, защото...15
И аз съм на мнение, "това, което не ни убива, ни прави по-силни!".
Иначе успех на бременните, много шастливи моменти през този период и след това
Не е нужно да го доказваш винаги. Ние сме хора и е напълно нормално да бъдем слаби понякога. А и да покажеш чувстата си не е слабост, напротив, все повече се убеждавам, че е сила, и то голяма, защото това което е в сърцето ни е единствената истина, нашата истина. Откакто се научих да плача, когато ми се плаче, без значение пред кого, да казвам истината, моята, и да назовавам нещата със истинските им имена ми е много по-добре, а и за отсрещтната страна е добре, защото хората разбират, нищо, че се правят че не чуват понякога. Това си е техен проблем...
Не е нужно да го доказваш винаги. Ние сме хора и е напълно нормално да бъдем слаби понякога. А и да покажеш чувстата си не е слабост, напротив, все повече се убеждавам, че е сила, и то голяма, защото това което е в сърцето ни е единствената истина, нашата истина. Откакто се научих да плача, когато ми се плаче, без значение пред кого, да казвам истината, моята, и да назовавам нещата със истинските им имена ми е много по-добре, а и за отсрещтната страна е добре, защото хората разбират, нищо, че се правят че не чуват понякога. Това си е техен проблем...
И аз мисля като теб по отношение на силата. Тя не е в това непрекъснато да прикриваш емоциите си, но да отстояваш себе си. Освен това, на мен ми се струва, че когато се справяме с живота и се учим от това, което ни се е случило някак помъдряваме. Това ни прави по-различни от другите.
Не твърдя, че съм права, защото всеки има своята истина и свой начин да се справя с трудностите и предизвикателствата, които среща в живота си. Аз просто избрах да гледам с вяра напред, като не забравям от къде съм минала и с какво съм се срещнала.
Не е нужно да го доказваш винаги. Ние сме хора и е напълно нормално да бъдем слаби понякога. А и да покажеш чувстата си не е слабост, напротив, все повече се убеждавам, че е сила, и то голяма, защото това което е в сърцето ни е единствената истина, нашата истина. Откакто се научих да плача, когато ми се плаче, без значение пред кого, да казвам истината, моята, и да назовавам нещата със истинските им имена ми е много по-добре, а и за отсрещтната страна е добре, защото хората разбират, нищо, че се правят че не чуват понякога. Това си е техен проблем...
И аз мисля като теб по отношение на силата. Тя не е в това непрекъснато да прикриваш емоциите си, но да отстояваш себе си. Освен това, на мен ми се струва, че когато се справяме с живота и се учим от това, което ни се е случило някак помъдряваме. Това ни прави по-различни от другите.
Не твърдя, че съм права, защото всеки има своята истина и свой начин да се справя с трудностите и предизвикателствата, които среща в живота си. Аз просто избрах да гледам с вяра напред, като не забравям от къде съм минала и с какво съм се срещнала.
Според мен точно това се крие във фразата *това, което не ни убива, ни прави по-силни*.
Помъдряването
. Осъзнаването на това кое е важно и за кое не трябва да се ядосваме, кое можем да променим и кое не можем, и т.н...... Ставаме по-добри, по-чувствителни към чуждата болка, а това е цяло богатство... 
Не е нужно да го доказваш винаги. Ние сме хора и е напълно нормално да бъдем слаби понякога. А и да покажеш чувстата си не е слабост, напротив, все повече се убеждавам, че е сила, и то голяма, защото това което е в сърцето ни е единствената истина, нашата истина. Откакто се научих да плача, когато ми се плаче, без значение пред кого, да казвам истината, моята, и да назовавам нещата със истинските им имена ми е много по-добре, а и за отсрещтната страна е добре, защото хората разбират, нищо, че се правят че не чуват понякога. Това си е техен проблем...
И аз мисля като теб по отношение на силата. Тя не е в това непрекъснато да прикриваш емоциите си, но да отстояваш себе си. Освен това, на мен ми се струва, че когато се справяме с живота и се учим от това, което ни се е случило някак помъдряваме. Това ни прави по-различни от другите.
Не твърдя, че съм права, защото всеки има своята истина и свой начин да се справя с трудностите и предизвикателствата, които среща в живота си. Аз просто избрах да гледам с вяра напред, като не забравям от къде съм минала и с какво съм се срещнала.
Според мен точно това се крие във фразата *това, което не ни убива, ни прави по-силни*.
Помъдряването
. Осъзнаването на това кое е важно и за кое не трябва да се ядосваме, кое можем да променим и кое не можем, и т.н...... Ставаме по-добри, по-чувствителни към чуждата болка, а това е цяло богатство...Достигнала си до истината.. la vie est belle .
http://www.youtube.com/watch?v=QsT5KP8wni8[video][/video
Днес ми е мъчно, много ми е мъчно, след като научих, че жената, която убиха тролейбусните жици на булевард в Пловдив е била рехабилитаторката на моето ангелче Ема. Защо трябваше да се случи на тази жена, която помагаше на болните деца, на болните хора??? Защо децата й трябваше да останат сираци? Защо? Защото това е била съдбата й.
Още си спомням колко много плака като научи за смъртта на Емито. Тя много я обичаше. Сега се надявам двете да са заедно.
Почивай в мир Галя!
Още си спомням колко много плака като научи за смъртта на Емито. Тя много я обичаше. Сега се надявам двете да са заедно.
Почивай в мир Галя!
Днес ми е мъчно, много ми е мъчно, след като научих, че жената, която убиха тролейбусните жици на булевард в Пловдив е била рехабилитаторката на моето ангелче Ема. Защо трябваше да се случи на тази жена, която помагаше на болните деца, на болните хора??? Защо децата й трябваше да останат сираци? Защо? Защото това е била съдбата й.
Още си спомням колко много плака като научи за смъртта на Емито. Тя много я обичаше. Сега се надявам двете да са заедно.
Почивай в мир Галя!
Още си спомням колко много плака като научи за смъртта на Емито. Тя много я обичаше. Сега се надявам двете да са заедно.
Почивай в мир Галя!
Мир на душата на Галя и Еми!
Някъде бях чула/чела, че Господ прибира тези които обича, по-рано - може би е така...
. За милата й майчица