Колкото повече минава времето, толкова по-често и повече си мисля за моята душичка. И ми идва да си изям парцалите, че я оставих да си отиде. 
- Публикувана: 12 дек. 2011, 13:32 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2012, 20:40 ч.
Днес ми е мъчно, защото...15
-за твоето момченце... 
Днес ми е мъчно, защото... във вторник направих спонтанен аборт в 7г.с. Разминах се засега с кюретажа, но днес... сутринта моето бебе падна от мен. И толкова ме заболя, толкова мъничко и беззащитно, толкова... не знам. Не съм и предполагала, че ще страдам толкова много за такова нещо. Не искам да се питам "ЗАЩО? ЗАЩО? ЗАЩО?" Едва ли ще получа отговор, така е трябвало да стане, Божа работа, но.. боли. Всичко се срина изведнъж - мечти, надежди... Имам си едно прекрасно слънце, което ми се усмихва и не ми оставя много време да мисля за случилото се...
Хем нямам търпение да дойде време за ново бебеправене, хем умирам от страх, че пак може да се случи същото...
Хем нямам търпение да дойде време за ново бебеправене, хем умирам от страх, че пак може да се случи същото...
Съжалявам много за случилото се. Знам, че в момента много те боли, но важното е да се хванеш здраво за другото детенце и да дадеш шанс на надеждата. Сега ще кажа нещо, от което също ще те заболи и няма да разбереш веднага, че съм права, но е истина. Наистина много боли да преживееш такова нещо, но по - добре да е в начален етап, отколкото да се случи, когато си в напреднала бременност. Не искам да кажа, че е маловажно случилото се, просто да ти дам кураж! 
Желая ти скоро да се похвалиш с нова успешна бременност!
Желая ти скоро да се похвалиш с нова успешна бременност!
QueenBee, благодаря, знам, че е така. И лекарката ме успокои с това, че е бил Малкия Дявол, можело е да бъде много по-страшно и по-опасно за мен самата. Не мога да си представя каква е болката която изпитват майки, загубили вече родените си деца. Просто не е честно да се случват такива неща. Първия доктор ми каза, че трябва кюретаж и с ММ си говорихме, че пред Абортното сигурно ще е пълно с жени, които имат възможността да родят живи и здрави деца, а с лека ръка се отказват от това. Наистина не е справедливо. 
Просто не е честно да се случват такива неща. Първия доктор ми каза, че трябва кюретаж и с ММ си говорихме, че пред Абортното сигурно ще е пълно с жени, които имат възможността да родят живи и здрави деца, а с лека ръка се отказват от това. Наистина не е справедливо. Днес ми е мъчно, защото... във вторник направих спонтанен аборт в 7г.с. Разминах се засега с кюретажа, но днес... сутринта моето бебе падна от мен. И толкова ме заболя, толкова мъничко и беззащитно, толкова... не знам. Не съм и предполагала, че ще страдам толкова много за такова нещо. Не искам да се питам "ЗАЩО? ЗАЩО? ЗАЩО?" Едва ли ще получа отговор, така е трябвало да стане, Божа работа, но.. боли. Всичко се срина изведнъж - мечти, надежди... Имам си едно прекрасно слънце, което ми се усмихва и не ми оставя много време да мисля за случилото се...
Хем нямам търпение да дойде време за ново бебеправене, хем умирам от страх, че пак може да се случи същото...
Хем нямам търпение да дойде време за ново бебеправене, хем умирам от страх, че пак може да се случи същото...
Много скоро да видиш отново двете чертички ,и този път ще си имаш живо и здраво бебче.
Лече-Буболече, съжалявам много, но наистина това е бил малкия дявол. Дано никога не разбереш как се чувства една майка, която е родила и загубила рожба. Пожелавам ти много скоро пак да усетиш онова приятно чувство на зараждащ се живот в теб!
На мен тия дни ми става ужасно тъжно, особено като изкарах всички дрешки от килера днес, които трябваше да носи моето бебенце. Купища торби, дадени ми от приятелки... Досега ги пазех, но мисля да ги махна. Ще си запазя само тези неща, които сме купили ние с мъжа ми. Навява ми тъга всичко, напомня ми деня, в който отидох на тонове в 39 седмица, а такива не се чуха никога повече.....
На мен тия дни ми става ужасно тъжно, особено като изкарах всички дрешки от килера днес, които трябваше да носи моето бебенце. Купища торби, дадени ми от приятелки... Досега ги пазех, но мисля да ги махна. Ще си запазя само тези неща, които сме купили ние с мъжа ми. Навява ми тъга всичко, напомня ми деня, в който отидох на тонове в 39 седмица, а такива не се чуха никога повече.....
QueenBee, благодаря ти! Отдавна сме се престрашили, но явно ЕГН-то и хормоналния дисбаланс си дават отражението.Но надеждата и вярата не са ме напуснали.
[/quote
Не се съмнявай ,че скоро ще ги видиш
,който го иска наистина и който вярва ,че ще стане ,става ,но имаш ли съмнение и Господ няма да ти помогне. 
Аз знам ,че ще станеш отново мама ,въпрос на време е.
Пожелавам ти следващото бременно коремче да си ти 
.
[/quote
Не се съмнявай ,че скоро ще ги видиш
,който го иска наистина и който вярва ,че ще стане ,става ,но имаш ли съмнение и Господ няма да ти помогне. Аз знам ,че ще станеш отново мама ,въпрос на време е.
Пожелавам ти следващото бременно коремче да си ти
.
