Публикувана: 12 дек. 2011, 15:33 ч.
Последно мнение: 5 ян. 2012, 16:42 ч.

Родителство

5 595
53
1

# 45 16 дек. 2011, 18:14 ч.

Мнения: 750

Какви бяха родителите ви?
-вечно заети,забързани,уморени,тихи,усмихнати

Налагаха ли ви се в житейските решения?
-никога за нищо

Успяха ли да ви дадат добра основа за житейски старт?
-какво разбираш под добра основа за житейски старт?Апартамент и малко магазинче с разработен бизнес?...ако е това-отговарът ми е НЕ
В живота се оправям сама от 18 годишна

Сломиха ли ви, или ви дадоха крила?
-не ме сломиха
-не ми и дадоха крила
-сама се научих да летя

Кои родителски грешки няма да повторите със собствените си деца?
-рядко казваха ''обичам те'' и един на друг и на нас
-обещах си да го казвам на децата си всеки ден.От денят в който са се родили им го казвам и така ще е докато дишам.
Най голямата награда е,че от както са проговорили ми казват ''Мамо,обичам те'' всеки ден!
Много обичам да обичам и да казвам 'Обичам те!'...а докато бях дете някак не смеех...та никой в къщи не ги казваше...макар да знаехме че се обичаме... Rolling Eyes

Дали е резултат от комунизма или така са били възпитани и те...не знам Thinking

Но ''поправих'' грешката им Heart Eyes

# 46 16 дек. 2011, 19:16 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Майка ми беше, а баща ми още е сравнително добри родители. Със своите недостатъци и грешки, но повече добри отколкото лоши. Бъркаха ми се и ме насилваха единствено по отношение на учене, оценки, образование. За всичко останало имах пълна (даже прекалена според мен) свобода. Дадоха ми възможно най-доброто за времето си образование. За което съм им благодарна. Не се съобразиха с желанията ми при избора на вид образование и професия, което е грешка. Най-големият минус на майка ми беше, че много я беше страх да не ме разглези. Не знам защо. Нея самата не са я глезили. Но поради това никога не ми е казала че ме обича, не помня да ме е прегърнала или да ме е погалила.... Което много ме тормозеше навремето. В пубертета бях убедена, че не ме обича. В резултат на това не станах най-нежната жена на света за съжаление, понякога съм доста груба с хората без да искам и без да съзнавам, че това е грубост. Embarassed

Но това е общо взето единственото лошо, което мога да кажа за тях.

# 47 21 дек. 2011, 11:42 ч.

Мнения: 1 127

Какви бяха родителите ви? Налагаха ли ви се в житейските решения?
Те все още са: честни, трудолюбиви хора. Вече пенсионери. Оженили се по любов.
Майка ми не се е налагала, но за баща ми мога да кажа, че да - налагал се е в личния ми живот. Дори и след като завърших средното.Пълна консерва отвсякъде. Confused

Но не ми се говори за това. Иначе отговорен, грижовен баща, майка ми- безупречна. В професионално отношение, изборът си е изцяло мой, никой не ми се е налагал.

Успяха ли да ви дадат добра основа за житейски старт?
Да - и чисто материално, и морално/даже повече от нужното Whistling

/ .

Сломиха ли ви, или ви дадоха крила?
`Крила` не са ми дали, изключително критичен беше баща ми, а пък в добавка: и моята самокритичност. Wink

Кои родителски грешки няма да повторите със собствените си деца?
Не бих била такава консерва.

# 48 22 дек. 2011, 07:10 ч.

Мнения: 1 175

Майка ми - прекрасна, баща ми - ужасен. Тя ни отгледа и дари с всичката си любов, той си избиваше комплексите върху нас. Нейният пример следвам като жена, майка, професионалистка, домакиня и приятел; той ми е контра-пример за всичко, което НЕ искам в един мъж и баща на децата си. Реално аз нямах баща, само една студена сянка, незаинтересована от нас, вечно крива и воняща на кръчма. Търсих неговата противоположност, намерих я, и съм щастлива. Това е грешката на майка ми, която няма да повторя, и благодарение на нейния горчив опит който ме нахъса да търся човека на четири очи, моите деца ще имат любящ и свестен баща. Въобще родителите ми показаха колко различни могат да бъдат хората, и колко нещастен може да бъде един брак, поддържан само "заради децата".

# 49 22 дек. 2011, 09:16 ч.

Germany
Мнения: 7 977

Страхотни и прекрасни и двамата! Дариха ме с много любов и ме научиха да обичам. Показаха ми какво е да имаш семейство, да уважаваш и цениш човека до себе си, да зачиташ мнението и желанията на децата си, да помагаш на хората винаги когато имаш възможност, да си позитивен и усмихнат /нещо което не умея много за съжаление.../. Никога не са ми се налагали, даже прекалена свобода ми даваха. Смятам, че ми дадоха добра основа за житейски старт. Единственото нещо, което отчитам като грешка е прекалено голямата свобода за взимане на важни решения в доста ранна, според мен, възраст. Ако успея да бъда толкова любящ и подкрепящ родител, каквито бяха те, ще съм много, много щастлива.

# 50 22 дек. 2011, 10:08 ч.

Мнения: 21 581

Баща ми беше прекрасен, най-любимия ми човек на света. Човек с хиляди таланти, изключително способен в толкова много области, със страхотно чувство за хумор, удоволствие беше да го познаваш, и да живееш с него.
Майка ми е човек, който мисли преди всичко за себе си. Цялото ни семейство винаги е било подчинено на нейните настроения, нужди, желания, и капризи. Властна, импулсивна, гневлива, неравновесна и почти непоносима. Баща ми я обичаше много и взаимоотношенията между тях винаги са доминирали в семейството над отношенията им с нас, децата. Сега обаче е прекрасна баба, която има чудесни любящи отношения с внучката си.
Колкото до добрата основа - категорично да. Израсла съм в атмосфера на прагматично отношение към културата - книги, музика, изложби, театър, наука и история са били винаги част от ежедневния ни живот, не нещо, което се учи, или е поставено на пиедестал като "култура", а просто част от всекидневието. Това ми беше страшно полезно впоследствие.
Сломиха ли ни, или ни дадоха криле... бяха заети със себе си и ни оставиха да си пасем по отношение на личните ни неща, образованието ни и интимния ни живот, което е нещо безценно.
Грешки... никога и при никакви обстоятелства се надявам да не обиждам детето си. По никакъв повод. От собствен опит знам, че това е неизвинимо и непростимо.

Последна редакция: пт, 23 дек 2011, 09:30 от Iris04

# 51 22 дек. 2011, 13:58 ч.

Мнения: 1 629

Какви СА родителите ви? Налагаха ли ви се в житейските решения?

Изключително строги, консервативни и манипулиращи. Баща ми е луд фен на Хитлер и за него строгите и унизителни наказания бяха закон. От друга страна не им правеше проблем, че пуша или пия алкохол, но когато реших да уча висше категорично ми казаха, че няма смисъл ...

Успяха ли да ви дадат добра основа за житейски старт? Не

Сломиха ли ви, или ви дадоха крила? Изградиха доста стабилен характер в мен, макар и с много тормоз.

Кои родителски грешки няма да повторите със собствените си деца? Определено "Бии за да те уважават" няма да повторя.

Последна редакция: чт, 22 дек 2011, 15:22 от Dai4eto

# 52 31 дек. 2011, 14:28 ч.

Мнения: 289

Родителите ми ги оценявам като пърфект - вероятно не идеални един за друг, като двойка, но пък идеалната комбинация като родители.
Майка ми - вечно загрижена, готова да изслуша, да посъветва, да прекарва цялото си време винаги и навсякъде с нас.
Баща ми - малко по-"безотговорен" - но пък то с такава майка..не му е идвало ред на човека сигурно Wink

От неговия "пример" очаквам всеки мъж да бъде сериозен, да не мрънка, да намира начин да се справи с всичко, независимо как..

Никога не са ми налагали решения. Оставяли са ме сама да ги взимам. Понякога като че ми се е искало да ми кажат "ТРЯБВА да направиш така, и точка".. Защото.. да вземеш решение сам, и да се сърдиш само на себе си за последствията, си е отговорност.

Дадоха ми чудесен старт, крила, и както още може да се нарече!! Аз съм това, което съм, основно благодарение на тях, за което винаги ще им бъда благодарна Hug

Грешки..грешки.. няма "непростими" - бих искала и моите деца да станат толкова отговорни, добри, състрадателни..ноо, за съжаление виждам,че методите на родителите ми нещо не действат при тях ooooh!

# 53 5 ян. 2012, 16:42 ч.

Мнения: 111

Родителите ми бяха добри и честни. Казвам бяха , защото вече не са сред нас. Отгледаха ме и ме възпитаха с любов, изучиха ме. Макар че не одобрявах много неща в тях, може би отсях най доброто и се съхраних като човек. Едва ли сегашните младежи могат да се похвалят с този вид възпитание, което ние някога го имахме и със стремежа да да бъдат добри и всеотдайни. Знаех какво е да няма и да не може, но въпреки това мога да кажа , че имах щастливо детство. А сегашните деца дори и това нямат.

Препоръчани теми

Приятелство между мъж и жена

Защо искате деца ?

Лицемерие или истинска подкрепа е?

Рискове при покупка на имот при съжителство без брак

Причина:

Причина: