Било ли ви е страх да не останете без деца ?

  • 20 508
  • 303
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 287
Имам същите страхове, да не споменавам, че и нямам връзка, нито перспектива за такава, нито финансовата сигурност, за да се почувствам спокойна и да създам осъзнато дете. А имам и медицинско състояние, при което е желателно да имам дете преди 30...
Социалните нагласи са такива, че една жена мине ли 25, в резултат на културни наслагвания, а и на биологични предпоставки, се заформя едно "очакване" тя да стане майка.
Една от най-големите грешки, който можеш да допуснеш, е да създадеш дете, защото ти е време или защото околните го очакват от теб. Така можеш само да навредиш на себе си и евентуалното бъдещо дете.
За себе си съм решила, че ще пристъпя към това, когато мога да изместя центъра от собствените си егоистични проблеми към нов човек в живота ми, който няма да използвам като компенсаторен механизъм на неща, от който животът или неувереността са ме лишили.

# 16
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Когато например сте нямали партньор,а годините си минават ?

нямала съм такъв момент.
По-скоро съм си мислела, че аз лично няма да мога да имам деца. Без някаква основателна/налична причина. Просто си го втълпих  ooooh!

# 17
  • Мнения: 2 448
Изобщо не знаеш какво те очаква в живота, така че и страховете ни колкото и логични и нормални да са в даден момент, после може да се окажат излишни. Човек не може да си забрани желанията, но все пак да гледа страхът му да не е съветник за важните неща.
Аз винаги съм си мислела, че няма да имам деца, не съм се решавала да стана майка, въпреки, че имах човек до себе си и той искаше. И сигурно, ако не се беше случило случайно ( на 30 години ), никога нямаше да разбера, че е по страшно и трудно колкото съм си мислела, но и много по хубаво.  Simple Smile
И в този ред на мисли съвети, че ако нямаш идеална връзка и че желанието ти за дете не е породено само и единствено от Любовта към точно този мъж няма да си нито щастлива майка, нито детето ще е, не бива да ги вземаш много на сериозно. Понякога съвсем изненадващо хубавите неща не се случват, както ние си мислим, че трябва да бъдат условията за тяхното осъществяване.

# 18
  • Мнения: 1 615
Никога. Винаги съм знаела, че ще бъда нечия майка, независимо кога и как. Но за мен осиновяването винаги е било пълноправен вариант, а не резервен.

# 19
  • Мнения: 56
Винаги от малка ме е било страх да не остана без деца. Така се случи , че забременях на 20г. - не планирано. Имахме връзка от около година , но и бащата беше малък колкото мене, без работа, аз студентка.  Много голяма дилема беше за мен дали да го оставя или да направя аборт,мъжът ми съответно въобще не искаше и да чуе. Самата мисъл обаче ,че може да се получат усложнения от аборта и никога да не мога да имам деца , а да съм имала реална възможност за това, ме ужасяваше. С риск да си го гледам сама го оставих.
Към днешна дата имаме едно прекрасно семейство. Още не съм прехвърлила 30-те и за сега поне не ме е страх , че няма да мога да имам второ дете.  Финансово  настоящият момент не е подходящ, пък и някак си не съм готова психически да прекарам отново 2 години в къщи  в смяна на памперси.  Надявам се второто дете да се появи лесно когато ми затиктака отново биологичния часовник.

# 20
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Aми и аз като Шани, май не си спомням да е имало период след 17 годишната ми възраст, когато съм била сама Embarassed... Не, че не го отчитам като пропуск сега на стари години - можела съм да се занимавам с много по-смислени неща.
Винаги съм била странно вътрешно убедена, че ще имам деца и страхове не съм имала по този повод.
Първото дори не съм го планирала, бях на 25 и благодаря на Господ, че не се поддадох на съмненията и съветите на някои околни да го махна Sick Sick.
След това може би щях да объркам живота си тотално, не си го представям изобщо без нея Heart Eyes.

# 21
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Имала съм да. Забелязала съм, че всичките ми приятелки, които не родиха до 25 години имаха подобни страхове. Аз родих на 32, няколко месеца след като прекратих дългогодишна трудна връзка срещнах мъжа ми и стана от раз. Така, че не се страхувай, всичко се нарежда рано или късно.

# 22
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Да, изпитвала съм такъв страх.

# 23
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Не, първото го родих на 23, беше непланирано. Второто на 26, също не планирано...т.е планирано, но само от страна на таткото  Simple Smile

Но около мен, мацките, които минаха 30-те са в паника вече...

# 24
  • Мнения: 7 947
Имали ли сте период в живота си,когато сте се срахували от това да не останете без деца ?
Когато например сте нямали партньор,а годините си минават ?

На 27 съм и макар,че някои ще кажат,че животът е пред мен,аз усещам,че изпитвам страх.Страх от това да не остана без деца.Предстои ми раздяла.А и още една година живот извън Бг.Чак след това завръщане в Бг и започване на живота ми отначало .../за кой ли път / ...Та 28... Започвам да мисля,че тепърва от тогава ще трябва да се запознавам с някого /ако имам щастие да попадна на човек/ ,да създавам връзка,та после и деца... Виждам във форума много мами,които са родили на 35,че и на 36-37 но все пак не мога да спра опасенията си.Знам,че страхът не е добър съветник.Опитвам се да си давам сама свежо мислене и оптимизъм НО ....Знам,че всичко е Божа работа НО....
Объркано и тъжно ми е.Просто исках да споделя страховете си.

Знам,че не е решение да направя деца от сегашния си партньор при положение,че съм решила да се разделим.Защото рано или късно ще се разделим.

Само аз ли изпитвам подобни страхове или има и други сред вас,които в някой период от живота си са имали подобни опасения ..?

Ти просто си в труден период, именно защото искаш да започнеш отначало и нормално - те е страх и се притесняваш - ами сега. Дори съм сигурна, че не само страх дали ще имаш деца изпитваш, а като ця ло - дали ще е по-добре занапред и как точно...
Не си мисли такива неща. Живота си знае работата, преди не вярвах - но вече - да!!! - че има съдба. Каквото е писано - ще те сполети, пък ти ако искаш - можеш да го приемеш или да се съпротивляваш срещу течението. И никога не губи вяра! В себе си, в живота, в щастието!

# 25
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 089
Нямала съм страхове,защото срещнах мъжа си на 21г.,но и аз мисля,че в момента се параноясваш именно,защото не знаеш какво те очаква след приключването на тази дълга връзка.Млада си още,няма от какво да се притесняваш.Имаш много време да срещнеш нов човек,да създадеш семейство и деца.Не бъди толкова черногледа,прогони тези тежки мисли и гледай само напред.Тази 1 год. ще мине много бързо,а може да срещнеш човека точно по това време,кой знае.Наслаждавай се на свободата си.  Hug   bouquet

# 26
  • Мнения: X
Не се страхувай. Преследвай си мечтите (освен ако мечтата ти не е да имаш деца, но ако си нормална здрава права жена, винаги ще искаш и повече от това). Всяка сбъдната мечта е като раждане, особено ако в нея си се проявила като автор и творец.

Мисля че никога не ме е било "страх" да не остана без деца, но съм се чувствала зле, когато като всяка жена и аз съм преминавала през някакъв проблем с детеродните системи, но само тогава.

# 27
  • Мнения: 293
Странно защо но си мислех,че ще бъда сдъвкана и изплюта на малки парченца в тая тема,а се оказа,че срещнах много разбиране от много момичета  Grinning И много жени са имали или имат подобни страхове - явно е заложена някак си в жените това.
Да,може би и някои от вас ,които казват,че объркването ми е тотално,а не само относно децата са прави.Чувствам се като изгубена,все едно тепърва трябва да започвам да живея начисто а някакво дяволско гласче в ума ми крещи ,,Божееее,та ти си вече на 27!,, и аз се чудя да му зашия един шамар да млъкне и да се усмихна или да се вслушам с него. Tired
Моят живот пък тръгна наобратно,от 15 годишна с дълги връзки,винаги съм била във връзка и съм имала много възможности да създам деца,просто винаги съм смятала,че трябва да съм убедена за човека до мен,че искам точно от него деца.Затова и не съм ги правила.Защото пък и до сега никога не съм се замисляла за фактора ,,време,,.Но ето,че сега и той се появи.
Да,вярвам,че съдбата си знае работата и,че каквото ми е писано ще се случи.
Просто искам да се освободя от страховете си и да не съм им подвластна, защото така ставам объркана и уязвима , а това ще ми изиграе лоша шега.

# 28
  • Мнения: 7 947
Всички, повтарям всички - сме объркани понякога. Доста не си го признават сами пред себе си дори, за да не признаят всъщност неуспех в даденото нещо. Но това няма значение. По-добре да чувстваш, отколкото да мачкаш наред и да продължаваш напред без грам чувство  Wink
Нали знаеш - това, което не ни убива - ни прави по-силни!

# 29
  • Мнения: 8 809
Странен въпрос и интересни отговори. Никога не ми е идвало наум  да изпитвам подобен страх. Добре е, че осъзнаваш несъстоятелността на такива мисли, нещата ще се наредят наистина както животът реши. няма страшно  Simple Smile Peace

Общи условия

Активация на акаунт