Било ли ви е страх да не останете без деца ?

  • 20 523
  • 303
  •   1
Отговори
# 60
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 879
Едва ли някой може да то отговори къде е границата. Това трябва сама да определиш.
Аз не бих бързала на 27. Може да се помотаеш на пазара докъм 30. Mr. Green

Моя приятелка беше изпаднала в страхотна дупка, че на 32 няма деца и сериозна връзка. Няколко месеца след това внезапно се събра с бившия си, роди първото дете на 33 и второто преди да стане на 35. Има време за всичко.

# 61
  • Мнения: 293
Едва ли някой може да то отговори къде е границата. Това трябва сама да определиш.
Аз не бих бързала на 27. Може да се помотаеш на пазара докъм 30. Mr. Green

Моя приятелка беше изпаднала в страхотна дупка, че на 32 няма деца и сериозна връзка. Няколко месеца след това внезапно се събра с бившия си, роди първото дете на 33 и второто преди да стане на 35. Има време за всичко.

Най-вероятно тя се е върнала при бившия точно поради този си страх.

# 62
  • Мнения: 6 365
Има време, ама понякога раждане на две деца за две години си е зор. Хубаво е все пак да се възстанови и тялото, не е чак толкова лесно- хоп и раждаш. Да, ама като ти изпие резервите- не е приятно.

Не че чрез детето ще завладявам нещо. Трудно е да се изрази. По-скоро е моето отношение, не това, което ще очаквам от детето. В този смисъл не съм от майките, които са се отказали от себе си в името на нежната грижа. Освен това е и виждане, че детето не отнема, а дава. Като бях по-млада, вярвах на чиклит легендите, че с детето всичко свършва.

Не е точно така, някои неща остават на заден план, но има много неща, които изненадващо си продължават.

Мотай се, но и прави финансов план, ако се наложи да нариташ не толкова идеалния БНД- ако се наложи. Щото желанието за дете наистина заслепява. А детето променя личността и на съпругата, и на съпруга.

# 63
  • София
  • Мнения: 10 378
Не че чрез детето ще завладявам нещо. Трудно е да се изрази. По-скоро е моето отношение, не това, което ще очаквам от детето. В този смисъл не съм от майките, които са се отказали от себе си в името на нежната грижа. Освен това е и виждане, че детето не отнема, а дава.
Абсолютно те разбрах аз.  Simple Smile Донякъде това е и моя позиция, но пак не се самоизразявам, доразвивам, и т.н. чрез детето.

# 64
  • Мнения: 6 365
Точно- ако ме интересува цигулката, ще мъча себе си, не детето. Даже ще ми е по-интересно. Ето, аз не съм професионален пианист, но няма да мъча детето задължително да е по-добър. Ще мъча себе си да стана по-добра.

Майчинството не ме направи по-отстъпчива или живееща чрез другите. Напротив, още повече ме мотивира самата аз да съм по-добра и да променям света. Ще го правя ЗАЕДНО със сина си, не ЧРЕЗ сина си.

Е, ако стане политик с власт, със сигурност ще му шепна на ушенцето...

# 65
  • София
  • Мнения: 6 810
И аз съм като Mamacita Bandida.  Peace Но пък го открих, чрез децата си. И много други неща за себе си откривам чрез тях. Ужас, някой не са от най-приятните.  Embarassed Оказа се, че май съм амбициозен родител, никога не съм го подозирала. В смисъл не че прехвърлям мои амбиции към тях, но държа като се захванат с нещо да са най-добрите. Какви ли още други неща за себе си не знам...

# 66
  • Мнения: 87
Щото желанието за дете наистина заслепява. А детето променя личността и на съпругата, и на съпруга.

Ех, че вярно. И като те заслепи това желание е страшно защото си затваряш очите за много неща. А на въпроса, дали съм се страхувала, не - по скоро дойде един момент, в който усетих, че искам да имам дете и родих.

# 67
  • Мнения: 6 365
Ми да- гледам по отчетните теми връстниците на синковеца вече имат сестрички и братчета. Ей сега се зачудих какво ли е да си имаш дъщеричка.

Обаче все пак гледам да не ми стане приоритет в живота, щото не е проблем да прилъжа нещо прилично и да се размножа още веднъж:) Но така има голяма вероятност да пропусна други зони на развитие. Звучи егоистично, но по-добре малък отряд в добра форма, отколкото голямо семейство, в което аз съм изтрещялата и пак правя компромиси.

А и да не съм заслепена, за никой мъж не се знае как ще се отрази бебешката бомба. Може да е много разрушителна...

# 68
  • Мнения: 293
Абе то когато си открила мъжа и решиш,че си готова за дете е ясно.
Но когато си решила,че искаш дете и си готова но все още не си убедена,че си намерила подходящия човек - тогава започват терзанията.

# 69
  • Мнения: 39 490
Да. Страхувам се. Всъщност това е най-големият ми страх сега. Но винаги има резервни варианти и такъв да остана без дете няма.

# 70
  • Мнения: 293
Да. Страхувам се. Всъщност това е най-големият ми страх сега. Но винаги има резервни варианти и такъв да остана без дете няма.

Както точно се случва при теб ? Само ако решиш да разкажеш ..

# 71
  • Мнения: 39 490
Ами, то няма кой знае какво за разказване. Асистираната репродукция засега не дава резултат, естествената също. Няма и причина. Омагьосан кръг. Но не се предаваме  Mr. Green

# 72
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911

За съжаление, не само там. Аз винаги съм вярвала, че човек е на толкова, на колкото се чувства, докато не получих неопровержими доказателства за това, че биологията не можеш да я насилваш безкрайно. В днешно време има голяма разлика между биологична и социална вързраст. 36 -37, да кажем, вече не са нищо в социалне план, още си млад човек, тепърва ти предстоят какви ли не кариерни и други стъпки. "Средна възраст" е понятие, което непрекъснато се покачва нагоре. Биологията обаче е друго нещо. 36-37 години в репродуктивно отношение е много. Да, вярно, повечето ми приятелки и аз родихме след 30, някои и след 35... Една част от тях обаче - с помощта на асистираните репродуктивни технологии, а това не винаги е лесно преживяване. Сега и за мен се оказа, че ако искам второ дете, което аз много искам, единственият вариант е АРТ. Само преди 4 години това не беше така, синът ми се появи от раз ...  

# 73
  • Мнения: 293
Да. Страхувам се. Всъщност това е най-големият ми страх сега. Но винаги има резервни варианти и такъв да остана без дете няма.

Важното е,че сте двама !  Hug Пожелавам ви успех и съвсем скоро сбъдната мечта ! Hug

# 74
  • София
  • Мнения: 23 109
Нямам време да изчета цялата тема, затова скачам направо на въпроса.
Никога не ме е било страх, че ще остана без дете. Просто не съм допускала такъв вариант. По-скоро ме беше страх, че няма да намеря подходящ мъж за себе си.  Wink При такъв развой щях да си осиновя дете. Или пък щях да си намеря донор. Тоест дете щях да имам при всички положения, та каквото ще да става. Животът си го представям иди-дойди без мъж, но без дете изключено.

Ами, то няма кой знае какво за разказване. Асистираната репродукция засега не дава резултат, естествената също. Няма и причина. Омагьосан кръг. Но не се предаваме  Mr. Green
Любима моя приятелко, нещата не са толкова черни, колкото ги описваш. Още си в началото на борбата. Това, че си изгубила една битка (някаква съмнителна инсеминация, ти знаеш), в никакъв случай не означава, че няма да спечелиш войната.  Hug

Общи условия

Активация на акаунт