Да било ме е страх да не остана без дете. Винаги сам искала да имам дете. За мен това щеше да бъде голям удар.
- Публикувана: 12 дек. 2011, 22:19 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2012, 14:32 ч.
Било ли ви е страх да не останете без деца ?
Имали ли сте период в живота си,когато сте се срахували от това да не останете без деца ?
Когато например сте нямали партньор,а годините си минават ?
...
Само аз ли изпитвам подобни страхове или има и други сред вас,които в някой период от живота си са имали подобни опасения ..?
Когато например сте нямали партньор,а годините си минават ?
...
Само аз ли изпитвам подобни страхове или има и други сред вас,които в някой период от живота си са имали подобни опасения ..?
Май съм имала... мисля, че е естествено от време на време жените да имат такива притеснения. При мен са били мимолетни, защото всъщност аз не исках особено деца. Даже хич, но така, понякога ми е минавало през ум "Ама как така, ще остана без деца!?"
Родих на 38 години, така че, както виждаш, рано ти е да се шашкаш.
Ирис, много хубаво, че си забременяла на 38 без проблеми.
За съжаление не всички имаме тоя шанс. От повече от 3 години когато бях на 30 години боря стерилитета без причина и без успех. Та мисълта ми е да не се дават така съвети, защото има момичета при които изчерпването на яйчниковият резерв започва още от 25 години.
За съжаление не всички имаме тоя шанс. От повече от 3 години когато бях на 30 години боря стерилитета без причина и без успех. Та мисълта ми е да не се дават така съвети, защото има момичета при които изчерпването на яйчниковият резерв започва още от 25 години.
Да било ме е страх да не остана без дете. Винаги сам искала да имам дете. За мен това щеше да бъде голям удар.
И при мен беше така .
Но страховете ми бяха породени най-вече от проблемите на майка ми ( 7 години не са имали деца ), не мои лични .
Ирис, много хубаво...
Така е. Аз не и давам съвет, а пример, че нещата са различни за всеки, и общо взето най-важно е да уточниш първо какво точно искаш, и ако това е да имаш дете, окей.
А страховете и са типично женски, и мисля че всеки в някъкъв момент ги е изпитвал.
Да било ме е страх да не остана без дете. Винаги сам искала да имам дете. За мен това щеше да бъде голям удар.
Мъжът не е бил задължително условие да го имам.
Бях си казала ,че ако до 33 не съм с някого ,когото обичам ,то ще използвам донор за да си имам едно дете
Добре,че живота ми се стече така ,че да има и баща детето ми и аз да повярвам в любовта!
10 c's, то е хубаво да си горе-долу наясно какво те чака. Но ти как се справи с този проблем освен с разпита за детенцето? Мъжът ти мина ли на спермограма, пълни изследвания? Ти?
Ne, пред нас не е стоял този въпрос, т.е изследвания да се правят за репродукция конкретно.
Но сме се запознали ( в разговори) с редица неща, които са ни били важни преди да се вземем
Като чуя за генетични тестове с цел евентуално предпазване и си умирам от смях. Когато се жених, бях абсолютно здрава, мъжът ми - също. В рода ми нямаше хора с генетични заболявания. Ама...като станах на 44 и изведнъж ми се отключиха две тежки автоимунни, и двете генетични. Така поне се водят. Всички лекари се нахвърлиха отгоре ми да ме питат кой в рода е болен и какви деца имам. Боледували само жените. Е, жените в рода ми са все дълголетници, дъщеря за късмет нямам. Обаче имам сестра - близначка. Като чуха това, всичките доктори се развикаха да идва за генетични тестове, защото и тя е болна със сигурност. Оказа се, че нищо й няма... Та, толкова за генетично предаваните болести и за тестовете. 
Комуто е писано. Чукайте на дърво да ви подмине и толкова
Да било ме е страх да не остана без дете. Винаги сам искала да имам дете. За мен това щеше да бъде голям удар.
Мъжът не е бил задължително условие да го имам.
Бях си казала ,че ако до 33 не съм с някого ,когото обичам ,то ще използвам донор за да си имам едно дете
Добре,че живота ми се стече така ,че да има и баща детето ми и аз да повярвам в любовта!
И аз така смятам да си кажа ...
10 c's, то е хубаво да си горе-долу наясно какво те чака. Но ти как се справи с този проблем освен с разпита за детенцето? Мъжът ти мина ли на спермограма, пълни изследвания? Ти?
Ne, пред нас не е стоял този въпрос, т.е изследвания да се правят за репродукция конкретно.
Но сме се запознали ( в разговори) с редица неща, които са ни били важни преди да се вземем
Като чуя за генетични тестове с цел евентуално предпазване и си умирам от смях. Когато се жених, бях абсолютно здрава, мъжът ми - също. В рода ми нямаше хора с генетични заболявания. Ама...като станах на 44 и изведнъж ми се отключиха две тежки автоимунни, и двете генетични. Така поне се водят. Всички лекари се нахвърлиха отгоре ми да ме питат кой в рода е болен и какви деца имам. Боледували само жените. Е, жените в рода ми са все дълголетници, дъщеря за късмет нямам. Обаче имам сестра - близначка. Като чуха това, всичките доктори се развикаха да идва за генетични тестове, защото и тя е болна със сигурност. Оказа се, че нищо й няма... Та, толкова за генетично предаваните болести и за тестовете. Комуто е писано. Чукайте на дърво да ви подмине и толкова
Тази история ми е трудно да я възприема. На теб откриха ли ти мутацията, която причинява заболяването ти или само така, между другото, ти обясниха, че е генетично?
Не. Най-вероятно и ще остана без собствени, но не виждам в това някаква голяма драма.
Страхувала съм се единствено да не би някоя нова превратност на съдбата да попречи да се съберем или отново да ни раздели с мъжа ми.
И аз по никакъв начин не бих рискувала здравето си точно по този начин, нито бих могла да преживея ужаса, наречен 'лежане за задържане', но май сме единствени.
Страхувала съм се единствено да не би някоя нова превратност на съдбата да попречи да се съберем или отново да ни раздели с мъжа ми.
Ужас, на какво да готови да се подложат някои жени 
, аз лично още не съм узряла за идеята за осиновяване защото не съм сигурна в себе си дали ще успея да обикна детето, страх ме е от моя егоизъм да не страда едно невинно дете. Най-висшата форма на егоизъм е наличието на собствени деца. Хората не се възпроизвеждат от любов към човечеството.
Моите кръстници, вече покойници, така и не пожелаха да осиновят, не успяха да се примирят с идеята, че няма да отглеждат собствен биологичен материал.
Моите кръстници, вече покойници, така и не пожелаха да осиновят, не успяха да се примирят с идеята, че няма да отглеждат собствен биологичен материал.
Колкото е егоизъм,толкова е и саможертва имането на собствени деца.
Колко разсиновени деца има ?
А колко са като брой отритнатите от семействата си т.н. собствени деца ?
Аз винаги съм била винаги и за осиновяване, за приемна грижа и за собствени деца!
Някои жени не могат да понесат дори и гледката на счупения си нокът и са останали с впечатлението, че са преживели невероятна физическа и психическа травма, разказвайки това на ляво и на дясно.
Но има и едни други жени, които може 10 години да ходят по мъките, изтърпявайки процедура след процедура и операция след операция, като никой дори и не разбира за това, а на края за разкош ще изкарат и девет месеца на легло, но какво от това, нали на края на всичките тези изпитания ще прегърнат най - голямото щастие на земята, което може да съществува.
Така е, жените сме различни!
Колко хубаво, че тези от втория вид преобладават, че иначе най - вероятно щеше да изчезнем и после само щяхме да се питаме, защо ли така се получи ...
Но има и едни други жени, които може 10 години да ходят по мъките, изтърпявайки процедура след процедура и операция след операция, като никой дори и не разбира за това, а на края за разкош ще изкарат и девет месеца на легло, но какво от това, нали на края на всичките тези изпитания ще прегърнат най - голямото щастие на земята, което може да съществува.
Така е, жените сме различни!
Колко хубаво, че тези от втория вид преобладават, че иначе най - вероятно щеше да изчезнем и после само щяхме да се питаме, защо ли така се получи ...