Тайна, 
! 
Боже, Боже, не дай Боже такива деца! И чувство за вина съзнателно ти вменява: ти - болната и майка, да ходиш да се трепеш докато тя си цъка на компа игрички. Може много емоционално да реагирам, ама просто не мога да се въздържа! Или има някакъв психологически проблем, или просто трябва наистина да я изгониш - не се притеснявай, няма да се самоубие - такива егоисти-паразити си ценят животеца.
! Боже, Боже, не дай Боже такива деца! И чувство за вина съзнателно ти вменява: ти - болната и майка, да ходиш да се трепеш докато тя си цъка на компа игрички. Може много емоционално да реагирам, ама просто не мога да се въздържа! Или има някакъв психологически проблем, или просто трябва наистина да я изгониш - не се притеснявай, няма да се самоубие - такива егоисти-паразити си ценят животеца. Абе бащата на детето и се оказа меко казано, доста безотговорен, тираничен и бияч.И тя от тогава вместо да тръгне между хората, да работи, да се разсейва, седи вкъщи и се депресира и самосъжалява. Твърди,че имала пристъпи на паника, но и аз съм имала, нейното не е това. Тя дори не е ходила на никакъв лекар, за да знае има ли и нещо.Корем я болял, това и било, друго имала,не съм могла да я разбера,тя живеела в друг свят, дрън,дрън,дрън, но на лекар не отива, защото току виж каже,че нищо и няма.Всичко и е от нерви, но ние го отнасяме, а не този, който е виновен.
Тираничен и бияч...
Позволявам си да върна темата толкова назад. Първо: моите извинения, Тайна, че ще се набъркам, може би, в личното ти пространство с коментара си.
Когато аз бях няколко години в абсолютната емоционална и психическа (това ли е правилния термин?) дупка и бях на ръба на физическото оцеляване като последствие от това (да не се разбира болест), майка ми смяташе, че 1.взимам наркотици 2. че членувам в секта, 3. че съм патологично мързелива и се правя на интересна, за да не поема отговорност за живота си, 4. че по природа съм паразит, който може единствено да смуче "енергията" й. Мислеше за всичко и никога не успя или не поиска да успее да уцели истината.
Поради гордост или недоверие нищо не споделях с нея и се правех на всичко, което не прилича на мен в действителност. Имах няколко неуспешни опита да махна с ръка, за които тя никога не поиска да разбере. И пак, единствено със собствени сили, след като преодолях включително И НЕЙНИТЕ "благопожелания" и "помощ" се справих...
Не казвам, че вашия случай е идентичен, или дори близък до нашия. Но, все пак.... монетата винаги има две страни, за които си струва да се замисли човек.
Преди бях работохолик, но се излекувах. Приоритетите се променят, факт. След година- две някъде, предполагам, ще има ново препозициониране на важните неща в живота. 
