Съгласна съм ,че е редно да се прощава нещо ако е в рамките на нормалното(зависи какво),все пак сме хора и всички грешим,дори понякога повтаряме грешките си,но пък човек се учи от грешките си 
- Публикувана: 13 дек. 2011, 18:21 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2011, 11:45 ч.
Какво бихте и не бихте простили?
Много неща бих простил и съм прощавал. Затова сме хора.
Не бих простил многократно да ме нараняват под каквато и да е форма.
Независимо дали става въпрос за приятели, за гадже или просто за познати.
Ако се случи веднъж, прощавам. Всеки прави грешки и безгрешни няма.
Ако се повтори - вече съм с едно на ум. Ако се потрети отписвам съответния
човек, защото явно не е здравословно за нас да ни свързват някакви отношения
от какъвто и да е характер.
Не бих простил многократно да ме нараняват под каквато и да е форма.
Независимо дали става въпрос за приятели, за гадже или просто за познати.
Ако се случи веднъж, прощавам. Всеки прави грешки и безгрешни няма.
Ако се повтори - вече съм с едно на ум. Ако се потрети отписвам съответния
човек, защото явно не е здравословно за нас да ни свързват някакви отношения
от какъвто и да е характер.
Имам особено отношение към прошката. За мен тя се иска от сърце и се дава от сърце.
Ако знам, че отсреща има искрено разкаяние и човекът поиска от мен да му бъде простено, трябва да съм убедена, че мога. За мен това означава да мога да кажа, че болката, която ми е причинена, е отстъпила място на други чувства, и че конкретната простъпка няма да бъде използвана от мен като аргумент аз да наранявам от своя страна.
Прошка, без да ми е поискана, и без да мога - не раздавам. Което не означава, че се тровя с някакви отрицателни емоции от това. От момента, в който се почувствах зрял човек, мога да живея в мир с факта, че някой ме е наранил, без да изпитвам реваншизъм или самоинициативно да му натрапвам добротата и белия си цвят.
Ако знам, че отсреща има искрено разкаяние и човекът поиска от мен да му бъде простено, трябва да съм убедена, че мога. За мен това означава да мога да кажа, че болката, която ми е причинена, е отстъпила място на други чувства, и че конкретната простъпка няма да бъде използвана от мен като аргумент аз да наранявам от своя страна.
Прошка, без да ми е поискана, и без да мога - не раздавам. Което не означава, че се тровя с някакви отрицателни емоции от това. От момента, в който се почувствах зрял човек, мога да живея в мир с факта, че някой ме е наранил, без да изпитвам реваншизъм или самоинициативно да му натрапвам добротата и белия си цвят.
Непреднамерената, несъзнателна грешка бих простила по-лесно. Преднамерената, осъзната по-трудно, но не е невъзможно, ако сгрешилият искрено се разкайва, с допълнение обещание/+доказателство/ за неповторение.
Инак, скорпитата се `славим` като злопаметни същества
, но бих казала не на всяка цена отмъстителни. Умеем все пак и да прощаваме. 
Инак, скорпитата се `славим` като злопаметни същества
, но бих казала не на всяка цена отмъстителни. Умеем все пак и да прощаваме. 
Една тема за това което бихте простили, и за това което никога не бихте простили.
Нещата които най-много ви нараняват и не можете да забравите лесно.
Нещата които най-много ви нараняват и не можете да забравите лесно.
..Всичко прощавам.Ама на другите.На мене си обаче ми е по-трудно,и не винаги успявам да си простя. 
Неспособността ми да прощавам понякога, трови единствено мене, особено в случаите, когато този, който трябва да бъде опростен изобщо не му дреме на оная работа. Но пък какво да направя, като не винаги съм толкова великодушна, че да благословя от сърце някой гад. С времето ми минава и в момента не мога да кажа, че няма някой и нещо, за което не съм простила, но това не означава, че съм забравила. Да простиш не означава да забравиш, не е и нужно. Гневът ми утихва, стопява се до степен, че даже започвам да изпитвам едно тихо съжаление и презрение.
Привет и от мен! eksipnos и при мен е така, сякаш се опитвам да вникна след обидата и да се опитам да простя, но за мои грешки не съм толкова великодушна. Другото нещо е, че когато съм простила и се опитвам да забравя при някакво по грубо отношение от дадения човек веднага ми изплува това което ми е причинил, обида и т.н Иска ми се да бъда с по-къса памет, иска ми се да не приемам всичко лично. Опитвам се да се науча да прощавам на себе си и на околните от все сърце и да не се връщам към това! Но както казват хората-човек се учи цял живот! Ще ви споделя нещо като притча, която често си напомням 
:
Попитали стария майстор:
- В какво се състои тайната на успеха?
- Две думи - отвърнал той, - правилни решения!
- Коя е тайната за вземането на правилни решения? - го попитали отново.
- Една дума - усмихнал се старецът, - опитът!
- А къде е тайната за добиването на този опит?
- Две думи - въздъхнал дълбоко майсторът, - неправилни решения!
: Попитали стария майстор:
- В какво се състои тайната на успеха?
- Две думи - отвърнал той, - правилни решения!
- Коя е тайната за вземането на правилни решения? - го попитали отново.
- Една дума - усмихнал се старецът, - опитът!
- А къде е тайната за добиването на този опит?
- Две думи - въздъхнал дълбоко майсторът, - неправилни решения!
http://www.psychologytoday.com/articles/199907/must-you-forgive
Когато виждам, че няма да има прогрес. Непрощаването не е да се тровиш, просто отписваш човека, не забравяш и правиш така, че това да не те трови. Прощаването, автоматично и заради идеята, може да е по-неправилния подход.
Не прощавам опити за ограничаване на свободата.Също и ако някой причини нещо лошо на семейството ми. Ако е достатъчно лошо, въобще няма да простя, докато не се стигне до Пържени зелени домати...
Когато виждам, че няма да има прогрес. Непрощаването не е да се тровиш, просто отписваш човека, не забравяш и правиш така, че това да не те трови. Прощаването, автоматично и заради идеята, може да е по-неправилния подход.
Не прощавам опити за ограничаване на свободата.Също и ако някой причини нещо лошо на семейството ми. Ако е достатъчно лошо, въобще няма да простя, докато не се стигне до Пържени зелени домати...
Всичко бих простила стига да знам, че човекът срещу мен заслужава прошка.
Не мога да се определя като "злопаметна", защото свързвам думата с определение за човек, който умишлено помни нещо лошо и чака момент, за да го натяква или да си го връща. Не съм такава, но помня. Както хубавите така и лошите неща. Понякога ми играе лоша шега тази памет, но не я използвам за да се изтъкна. Не ми харесва тази поза на благородство. Ако решиш, че обичаш или държиш на този човек и той заслужава прошката ти - даваш му я. Другото е тъпо. "Да, аз му простих, но ще му го върна или ще му го напомня". Не разбирам думата "прошка" по този начин. Харесвам хората които са способни да признаят грешката си и да се извинят. Трудно ми е да се сърдя. Изобщо не съм сигурна, че мога да бъда обидена на някого завинаги.
Не мога да се определя като "злопаметна", защото свързвам думата с определение за човек, който умишлено помни нещо лошо и чака момент, за да го натяква или да си го връща. Не съм такава, но помня. Както хубавите така и лошите неща. Понякога ми играе лоша шега тази памет, но не я използвам за да се изтъкна. Не ми харесва тази поза на благородство. Ако решиш, че обичаш или държиш на този човек и той заслужава прошката ти - даваш му я. Другото е тъпо. "Да, аз му простих, но ще му го върна или ще му го напомня". Не разбирам думата "прошка" по този начин. Харесвам хората които са способни да признаят грешката си и да се извинят. Трудно ми е да се сърдя. Изобщо не съм сигурна, че мога да бъда обидена на някого завинаги.