Моят опит от сайт за запознанства...

Е, как забравих да спомена сичкото небългари, дето ми писа, имаше и доста македонци даже
Много ми са смешни онези, които пишат, че имам хубава усмивка, а аз такива снимки там нямам 
Тези, дето искат да си плащат, няма да ги коментирам. Сигурно затова имам над 500 блокирани потребителя.
ushco не съм арогантна бе, но май ставам скептична.
Уилма, ако исках да консумирам само, отдавна да съм се метнала на първия товарен влак Имаше един дядо от Дания, доста възрастен човека, искаше веднага да идва да ме взема и да ме прави дукеса на замъка си Тия дъртите, са опасни...Видя ли, че годините започват с 4-5-6, вече зная какво ми пишат  Не ми трябват ни рицари, ни половинки - цял мъж търся в сайта, но може би се вземам прекалено насериозно
usmihni_mi_se права си, но взе да ми писва и не съм сигурна, че точно този опит ми е нужен. Изръшках целия сайт - няма мъж за мене, както личи Когато си направих профила и аз така си мислех - ще се забавлявам....е, не стана точно така...
Лоана, излизах два - три пъти, просто да се забавлявам. Ама...по заведенията само момченца ми се слагат, а тия, дето са около моите години нещо не им е чиста работата, все с млади момичета край тях. Та, разочаровах се, един с цели 10 г. по малък от мене реши, че ме харесва...не ми се говори
Два пъти съм ходила на срещи с хора от сайта.  Първият път с един гастърбайтер, който устойчиво води с мене кореспонденция цял месец и докосна някакво съчувствие  - как бил най - самотното същество на планетата, колко бил прецакан от живота...как жена му му изневерила, докато той гледал бебето и т.н. Видяхме се. Хубав мъж. Визуално. Прекарахме заедно цял следобед, по кафенета. Накрая стана ясно, че той, видиш ли, само секс търсел - покани ме да прекараме нощта заедно (сигурно му се видях мършава някаква, защото си спомням, каза - в хладилника има луканка и лютеница, ще се нахраниш ), но забележете "само за събота и неделя", защото в понеделник заминавал на море. Не искам да си спомня как се откопчих от него, но беше трудно.
Другият беше романтик. Цял месец възвишени писма, хубави стихчета и песнички, заля ме цялата с бозата си, която наричаше романтика. Гледам го на снимки и ми харесва, изразява се смислено, занимава се с музика. Успя да ми влезе под кожата. Е, видяхме се. Мунчо си изфотошопил снимките изобщо го няма атлетичното тяло...дали тежеше и 60 кг не знам. Това едно... Простатата го алармираше нещо и за двата часа, които бяхме заедно, ходи сигурно над 10 пъти да пикае. Когато не пикаеше, си секнеше носа в една засечена кърпа. Ама доста звучно!  За капак на всичко, носеше тениска със Спайдърмен Както и да е, дадох му да разбере, че не се получава и довиждане.
 С него живеем в един град, намерил общи познати и ми намерил телефона. Праща ми смс - и да му се обадя, че било спешно, че иска да говорим и т.н. Това - две седмици. Накрая и аз му пиша смс, "кажи", а той - нямал безплатни минути, да съм го наберяла
Все още взаимоотношенията мъж - жена не са ми рутина, нямам кой знае какъв опит, само три връзки... ученическата, студентската и последната, та доста мислех, как да постъпя с това гърбавото същество, дето нямаше безплатни минути. Сигурно още ме мисли за най - проклетата жена, която е виждал
Ех, как да ви обясня - знам какво искам, но не ми се прехвърлят "тонове пръст"...Иначе - и моя много близка приятелка имаше такъв роман, от сайт за запознанства. Разделиха се, но изкараха заедно към 5-6 години...

Иди на планина, в някоя хижа, на чист въздух.
Имаш по-голям шанс да се запознаеш с някой. Поне няма да е някой тюфлек

Когато преди 6 години дойдох в София,реши да се регна в сайт за запознанства,защото отчаяно имах нужда от приятелка.
Няма да споменавам десетките мазни и гнусни предложения,но немога и да не споделя факта,че там намерих най добрата си приятелка.
Просто не отговарях на другите.Един ден тя ми писа.Прати ми снимки.Уговорихме си среща.От тогава до сега(вече 6 години) сме като сестри дори и повече.Тя ми е другата половина на дущата.
Винаги съм смятала че там е пълно с луди и е факт,но има и свестни хора.Малко-но ги има.
Наскоро говорехме с нея за сайта...спомена-От както те видях теб,не съм влизала в сайта..не ми трябват други приятелки.
Дали бих го направила пак?Не...май не.Тогава просто се случи.Трябвало е да стане така.

даниела_, така като те чета, мисля си, че твоите места са по-скоро библиотеките, книжарниците, кафенета с четене. Помисли къде би отишъл онзи, когото търсиш. 

Не знам как са уредени сайтовете за запознанства, но ако общуването е само чрез личен чат, направо не си струва. Вярно трябва да се превърне човек в оня с пясъка и лопатката от рекламата. Много по-полезен би бил форум  - ясно е, че хората са там да си търсят партньор, но разговорът тече по общи теми, дето можеш да си изградиш много по-вярна представа. Пък като ти допадне, няма проблем и снимки да се разменят, и уговорки да се правят на лични. Иначе за какво са тия лични данни, като се оказва, че всеки е минал на фотошоп не само снимката, ами и мислите си?!

Във виртуала да срещнеш някого - айде, иди-дойди, ама да се регистрираш в сайт за запознанства, прекалено самоцелно ми се струва. Такова едно... да се изложиш на показ, да рекламираш със снимки и послания, много като на чаршията се получава.
Пък и без пряк визуален контакт си е осакатена комуникацията.
В "живия" живот са достатъчни няколко секунди, за да отсееш повечето кандидати.
Ненадеждна работа.

даниела_ ,
имам 2 близки, които са щастливо женени за мъже, с които са се запознали от подобен сайт. Едната беше решила да търси само американец. Мина през голяма цедка. Невероятни перипети. Беше се научила на лъжите им, на жаргона им, надушваше ги отраз.
В момента е с детенце на 3 годинки, най- сетне съпруга и майка!Чак на 41 й се сбъдна мечтата, но в Бг така и не й провървя с лъжци. А чакаше и се надяваше дълги години, беше страртирала с бг сайтове.....
Другата си намери българин от български сайт. Веднага се "познаха". Прекрасно  семейство са!
Успех с намирането на половинката ти! Не зависимо къде и как и ще го срещнеш!
животът е прекалено кратък.......

Даниела, няколко човека вече го споменават и аз мисля като тях - мъж за по-сериозни отношения не се търси в такива сайтове. Може и да има щастливи случаи, но като цяло са малко.  По-скоро активизирай собствената си среда - от колеги, познати с малко от малко сходни интереси. Може би да излизаш повече с колеги. Просто на по кафе, кино, вечеря (нямам предвид юнашки запой на работния колектив). Не на последно място по-малки профилирани форуми в интернет, отговарящи на интересите ти. Да, голяма част от потребителите може да са женени, но създавайки контакт с хора, чиито интереси са общи с твоите, мисля няма да сгрешиш. Те все имат и други техни познати. И… така стават приятните изненади понякога.

Tц, тц, тц....Защо ли свестните мъжки екземпляри така те избягват?
Я кажи, ти какво предлагаш, може би там трябва да търсим причината

 Сайтовете за запознанства са пълни с перверзни и елементарни мъже, и това го знае всяка жена която е направила опита да се регистрира там. Ако ще 5 дипломи за висше да предлагаш все е тая.

Чуден прах за с*ане предлагам, дуфалак - за цялото семейство
За мене тези отношения не са въпрос на сделка Но ме накара да се замисля. Да видим - подкрепа, отношение, разбиране, всичко онова, което може да даде една любяща жена.

Добре, хубаво. Ти на каква стръв залагаш? Сподели ни Ти какво предлагаш, че да кълве златната рибка сред това наличие на цаца, както обяснаваш.
Все пак всяка жаба трябва да си знае контингента, нали така?
И тази дискриминация след 40... ама защо така, какво му е неомайното на кафето с райбер да си пристигат направо с трибестана и презервативите?

Накарахте жената да се разсекрети. Явно е търговски представител на някоя фармацевтична компания, дето произвежда/внася дуфалак.
Що обърнахте ся раотата на кодош?

Иначе това за пълния игнор на мъжете над 40 не е много справедливо.

И като стана дума за хора над 40...
често срещана заблуда е, че подходящо място за търсене на половинка са и дискотеките (освен обсъжданите тук сайтове за запознанства). Същото е като Елмаз, само че с директен контакт. Жени над 40, останали по някакъв повод сами, се юрват да чекнат кълки, преструвайки се на хора с неостаряващ дух, а истината е, че търсят просто семейния уют (което неизвестно защо минава за белег на старостта). Няма как да намериш сериозен мъж до себе си, зарязвайки детето си в петък и събота вечер само и хуквайки на дискотека. Едно че сред млади момиченца жената над 40 си е просто жена над 40. Второ, че мъжете обикновено виждат в нея само лесна плячка за нощ време, разчитайки на предполагаемата й самота. И най-често са прави.

На мъжа ми сестра му развеждайки се преди няколко години реши да атакува мъжката половина от света точно по този начин. Постоянната й тема на разговор стана „коктейлче тук… ох, много яко”, „на дискотека там – цяла нощ танци”. Детенцето й вечер през седмицата нерядко седеше у баба си до 8-9, за да има майката личен живот. Петък и събота пък обезателно биваше запокитвано при другата си баба.
Ами… катастрофата си е пълна и с нищо не се промени за няколко години. Мисля си, че много по-големи шансове щеше да има ако се социализираше повече в професионалната си среда.
 
Ако съм мъж по-приятно впечатление би ми направила жена, излязла с детенцето си на разходка, отколкото същата леко пийнала да се прави неуспешно на тийнеджърка в бар. (Което няма общо със случая на Даниела. Факс получих просто)

Когато за първи път се регистрирах в сайт за запознанства изобщо си нямах идея що за чудаци се подвизават там-смятах, че всички са нормални, интелигентни, здрави, прави хора.Тогава бях доста млада и наивна, де 
Бях убедена, че именно там ще открия своят приятел, с който да имаме сериозна и стабилна връзка.Излизах упорито по срещи, провеждах телефонни разговори, разменях снимки, скайпове и пр.
С един такъв си бяхме гаджета година и половина, но въпреки че доброволно беше дошъл от Русе в София, девизът му беше "Мразим София!".Иначе с никой друг не стигнах до по-сериозни отношения, само дето оставах разочарована, тъй като думите рядко се покриваха с действията.
Месец-два след като си изпозакрих профилите в сайтовете буквално се сблъсках на улицата с моят мъж-щях за малко да си паркирам колата върху неговия бус, така се бях изсилила 
Та така.... той ме е чакал толкова време(познавахме се бегло отпреди), а аз бях твърде заета да излизам с разни непознати субекти, докато той търпеливо ме е чакал да се кротна. И какво се оказа, моето мъжле ме е чакало не в нета, а в една панелка на 600 метра от нас : )))
Продължавай да дерзаеш, но се огледай по-внимателно, че току виж твоят човек се навърта наоколо. 

Ето това е истината и добре че си я открила. Качествената стока (разбирай качествените мъже) не остават дълго на пазара за съпрузи... Тях много бързо ги лапват, като в пълна сила важи поговорката че "Хубавите ябълки (разбирай хубавите мъже), прасетата ги ядат"
За разведените жени остава само негодното, което другите жени са изтървали или са го изхвърлили като негодно за съпрузи... Това е горчивата истина за съжаление и трябва да свикваш с нея...