Аз пък с много интересни хора съм се запознавала по тез ми ти сайтове. Някои от тях може и да попадат в посочените групи, но мнозинството бяха някакви супер уникуми или абсолютни откачалки. Изобщо не мога да кажа, че ми е било скучно. Много съм се забавлявала и смяла с тях и ми е било приятно да ги чета. Но ако човек тръгне наистина със сериозните намерения за трайно обвързване, просто няма начин да не се разочарова. Все пак пишейки, човек представя някаква идеална версия за себе си. А ако и на писане не е идеална, за четящия го, наистина няма смисъл да се губи ценно време.
Иначе, за статистиката, от стотици хора, с които съм си писала, да съм се видяла с около 10, а само с двама съм имала една по-краткотрайна и една по-дълготрайна връзка. Естествено като всяка уважаваща себе си чатърка, имам и едно фатално виртуално обвързване с последваща, довела до драматично разочарование развръзка в реалното.
Иначе, за статистиката, от стотици хора, с които съм си писала, да съм се видяла с около 10, а само с двама съм имала една по-краткотрайна и една по-дълготрайна връзка. Естествено като всяка уважаваща себе си чатърка, имам и едно фатално виртуално обвързване с последваща, довела до драматично разочарование развръзка в реалното.
Но ме накара да се замисля. Да видим - подкрепа, отношение, разбиране, всичко онова, което може да даде една любяща жена.
И аз имам регистрация, и май всички мои приятелки също, но само си убиваме времето. Тоест една от приятелките ми , която е необвързана, излиза често с такива, и като ми разказва после се хващам за главата. Колкото мъже, толкова и психични отклонения. Не вярвам, че от подобна връзка може да излезе нещо сериозно. Най-малкото понеже, ако пише с теб пише и с още сто жени. Каква е гаранцията, че излиза само с теб и има сериозни намерения? И на женските приятелства в сайта не вярвам. Като дойдох в София, имах нужда от нови приятелки, но нито една от жените, която ми писа не искаше само чисто приятелство. Случвало ми се е да харесам профила на някоя жена, да ми се стори, че има моите интереси и в момента, в който я заговоря, тя ме отрязва с " аз не съм лесбийка". Никоя не ми повярва, че имам нужда от приятелка. 
Не приемам клишета като това, че хубавите ябълки ги ядат прасетата, че свестните мъже са вече женени и ала-бала. Преди години, когато нямаше фейс, скайп и т.н., имаше едно чудо, наречено мирк-а. Та там съм се запознавала с доста хора. Попадала съм на изтрещеляци, на тъпаци, на такива, които са се мислели за неотразими ( затова и не ги отразявах ), абе на всякакви. Но съм излизала с момче от там и се оказа нормален, здрав, прав, корав момък, при това никак тъп и доста интересна личност. Излязохме след година чат, не се давам тъй лесно 
Любими ми бяха тези, които започваха разговора с " Кво става миличка " 
Но не съм се изнервяла, просто се смеех и това е, боли ме г.за, след малко излизам от чата и толкова. Но ми е странно, че авторката е изрязала чичковците, а също така и младежите 
На колко би следвало да е тогаЗ? И това за мъжете над 40 е много тъпо и страшно снобско. Един от най-добрите ми приятели е с 13 години по-голям от мен. Предпочитам някой на 40, зрял и улегнал, отколкото някакъв около набора ми да ми вика " Секси, как е? Кога ще ме отразиш за кафенце " 
