Подсъзнанието може всичко 46 /Линкове за всички техники има на първа стр./

  • 66 416
  • 759
  •   2
Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 2 839
Зависи какво ни се налага да прощаваме.
Всичко, свързано с накърняване на егото ми, мога да простя. Като в случая "прошка" означава отказ да ми пука за нечии действия, целящи да ме уязвят.
Същото се отнася до предателствата - и при тях важното е да си дадеш сметка, че животът си продължава, та да отделяме излишно време за болка от нечии постъпки, не си струва.

Но има едни неща, които никога не бих искала да ми се случат и които не бих могла да простя.
Не мога да простя действия спрямо детето си, които го нараняват, просто не ми иде отвътре да виждам мъката му.
Не бих могла да простя умишлено причинено зло на детето си. Да не говорим за най-крайните прояви на това зло.
Мисля, че съм способна да стигна до радикално отмъщение. И дори да не стигна до такова чисто физически, от цялата си душа ще копнея за мъст, за"справедливо" възмездие...
Просто съм си такава...
Силно вярвам, че животът няма да ме подложи на подобно изпитание, моля се с цялото си сърце, защото няма да го издържа.

А прошката аз не обвързвам с любовта, нито с обичта, нито със създаване на някакви взаимоотношения. Прошката не е нищо повече за мен от отказ да променям времето вътре в себе си, заради времето на някого другиго, извън мен самата. Grinning

# 91
  • Мнения: 1 349
Alexa JT благодаря за това определение, което си дала за прошката, препрочетох го няколко пъти, толкова добре си го казала!   bouquet

# 92
  • София
  • Мнения: 4 349


Но има едни неща, които никога не бих искала да ми се случат и които не бих могла да простя.
Не мога да простя действия спрямо детето си, които го нараняват, просто не ми иде отвътре да виждам мъката му.
Не бих могла да простя умишлено причинено зло на детето си. Да не говорим за най-крайните прояви на това зло.
Мисля, че съм способна да стигна до радикално отмъщение. И дори да не стигна до такова чисто физически, от цялата си душа ще копнея за мъст, за"справедливо" възмездие...
Просто съм си такава...
Силно вярвам, че животът няма да ме подложи на подобно изпитание, моля се с цялото си сърце, защото няма да го издържа.



А защо не научиш детето си да "прощава" както ти лесно и бързо прощаваш!  newsm78 newsm78
Защото това не е възможно за едно дете. То реагира така, като му подсказва природата отвътреТо е обидено, наранено и всякакви приказки за прошката ще за глупави в неговите очи!

# 93
  • София
  • Мнения: 2 839
Изобщо не става дума за детето ми, то си е човек, то си има своите възприятия и си реагира според тях. То прощава много лесно.Лесно се сърди и точно толкова лесно и бързо забравя и прощава. Доста лек характер е.
Аз казах какво не бих могла да простя АЗ.
Не бих простила посегателства върху здравето и живота на детето си, както и всякакви умишлени действия, които биха го наранили.
А какво прощава то, това си е негова работа. Grinning

# 94
  • София
  • Мнения: 4 349
Не мога да схвана .... как НЕ можеш да простиш посегателство върху здравето и живота на детето си, а МОЖЕШ да простиш аналогични посегателства върху самата теб? newsm78 newsm78 newsm78

# 95
  • София
  • Мнения: 2 839
Казах какво не бих могла да простя и уточних, че се моля никога да не си докажа това на практика. Не ми се е случвало никой да посяга нито на детето ми, нито на мен по такъв брутален начин.
Ако някой отнеме живота ми, смятам, ясно е, че няма да имам време да му прощавам. Laughing
Ако някой ме удари, вероятно ще намеря начин да го съдя. Като го осъдя, за мен нещата ще са приключили и този човек няма да съществува в живота ми.
Но ако някой посегне на детето ми, ще го мразя до гроб.
Това е.
Какво ти е сложно да разбереш?

А за другите неща - обиди, предателства и всякакви такива, просто ми е все тая отдавна. Приела съм, че хората правят всякакви неща, просто не ме вълнува. Ядосвам се, после отписвам човека от живота си и забравям.

# 96
  • Sofia
  • Мнения: 5 394
Момичета, не съм писала в тази тема, но съм чела и ми е интересно.
В труден момент съм отново - трябва да си търся нова работа в следващите 1-максимум 2 месеца.
Изненадващо ни спряха проекта и в момента съм малко объркана, дори позволявам на не-добри чувства и емоции да присъстват в дните ми.

Надявам се да споделите с мен ритуали за намиране на работа и отключване на късмета и как да ги направя така че да не си навредя. Моля ви,имам нужда от помощ, наистина бих искала да си намеря добра работа, по няколко причини ми е много важно да нямам прекъсване на стажа сега  Praynig Praynig Praynig

Благодаря на всички Hug Hug Hug Hug Hug

# 97
  • Мнения: 287


А защо не научиш детето си да "прощава" както ти лесно и бързо прощаваш!  newsm78 newsm78
Защото това не е възможно за едно дете. То реагира така, като му подсказва природата отвътреТо е обидено, наранено и всякакви приказки за прошката ще за глупави в неговите очи!

Децата прощават много лесно даже, колкото са по-малки толкова по-лесно.Просто още егото не е забладяло изцяло мислите им. Всъщност безусловната любов може да се види в чистия и вид в очите на малките деца.

# 98
  • София
  • Мнения: 4 349
Абе всеки май си говори, колкото лафа да върви. Наистина е сложно, защото непрекъснато си противоречите. Преди няколко поста, когато споменах, че човекът, на който трябва да прощавам, го махам директно от обкръжението си, веднага реагираха, ама ако..... няма как да стане.



Ако някой ме удари, вероятно ще намеря начин да го съдя. Като го осъдя, за мен нещата ще са приключили и този човек няма да съществува в живота ми.




И докато го съдиш 5 -6 .....10 години все ще го преживяваш





А за другите неща - обиди, предателства и всякакви такива, просто ми е все тая отдавна. Приела съм, че хората правят всякакви неща, просто не ме вълнува. Ядосвам се, после отписвам човека от живота си и забравям.




Обижда се този, който самия няма никакво самочувствие. Ако знаеш колко наистина струваш, никой не може да те нарани с обиди.


Наистина се надявам искрено никога да не ни се налага да защитаваме децата си спрямо хора, които се опитват да ги наранят. Това си е точно реакцията - никога няма да простим.

Така че прошката е спрямо деянието, а не изобщо общи приказки.


# 99
  • София
  • Мнения: 4 349


А защо не научиш детето си да "прощава" както ти лесно и бързо прощаваш!  newsm78 newsm78
Защото това не е възможно за едно дете. То реагира така, като му подсказва природата отвътреТо е обидено, наранено и всякакви приказки за прошката ще за глупави в неговите очи!

Децата прощават много лесно даже, колкото са по-малки толкова по-лесно.Просто още егото не е забладяло изцяло мислите им. Всъщност безусловната любов може да се види в чистия и вид в очите на малките деца.

Децата изобщо не прощават лесно. Когато някое друго дете ги удари, веднага престават да му бъдат приятел. Те просто по-бързо забравят и след има няма два три дни отново са приятели. Отново бъркаме прошката с бързото забравяне.

# 100
  • Мнения: 287

Децата изобщо не прощават лесно. Когато някое друго дете ги удари, веднага престават да му бъдат приятел. Те просто по-бързо забравят и след има няма два три дни отново са приятели. Отново бъркаме прошката с бързото забравяне.

Не е точно така. И да, има общо между прошката и бързото забравяне. Помисли и ще видиш защо.Децата не тълкуват събитията като нас. Те не живеят нито в миналото, нито в бъдещето а сега и точно сега. Това че ,някой ги е ударил преди 3 дни няма значение, те не приемат случилото се като посегателство към тяхната чест/его и да продължават да въртят плочата до безкрай. Да вярно е че има травми от детството които остават трайни следи в подсъзнанието , но това са неща обкновено причинени от близки хора, системен тормоз и грубо физическо или душевно посегателсво към неговата личност.

Последна редакция: пн, 19 дек 2011, 18:06 от nikolexa

# 101
  • София
  • Мнения: 4 349

Децата изобщо не прощават лесно. Когато някое друго дете ги удари, веднага престават да му бъдат приятел. Те просто по-бързо забравят и след има няма два три дни отново са приятели. Отново бъркаме прошката с бързото забравяне.

Не е точно така. И да има общо между прошката и бързото забравяне. Помисли и ще видиш защо.Децата не тълкуват събитията като нас. Те не живеят нито в миналото, нито в бъдещето а сега и точно сега. Това че ,някой ги е ударил преди 3 дни няма значение, те не приемат случилото се като посегателство към тяхната чест/его и да продължават да въртят плочата до безкрай.

Да именно това е, че трябва да гледаме сомо днес. А ние винаги обичаме да "гледаме" в бъдещето и да се презастраховаме, като премахнем от живота си дразнителя. 

# 102
  • Мнения: 287

Децата изобщо не прощават лесно. Когато някое друго дете ги удари, веднага престават да му бъдат приятел. Те просто по-бързо забравят и след има няма два три дни отново са приятели. Отново бъркаме прошката с бързото забравяне.

Не е точно така. И да има общо между прошката и бързото забравяне. Помисли и ще видиш защо.Децата не тълкуват събитията като нас. Те не живеят нито в миналото, нито в бъдещето а сега и точно сега. Това че ,някой ги е ударил преди 3 дни няма значение, те не приемат случилото се като посегателство към тяхната чест/его и да продължават да въртят плочата до безкрай.

Да именно това е, че трябва да гледаме сомо днес. А ние винаги обичаме да "гледаме" в бъдещето и да се презастраховаме, като премахнем от живота си дразнителя. 

Ще премахнем дразнителя,но ще продължим да привличаме подобни хора и събития в живота си , бягаме ли от нещо то се изсипва в изобилие след това. И това не са само бла-бла неща от закона за привличането. Трябва да се променим отношението си към проблема и човека иначе няма как да стане.И го казвам от горчив опит  Confused

# 103
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 065
Децата понякога могат да бъдат мн. жестоки  Whistling .....ох къде ли са ангелските създания за които говорим тук  Whistling


Нещо веселко  Wink


Колкото са евреите - толкова са и мненията

Мойсей е казал: всичко е от Бога
Соломон е казал: всичко е от ума
Исус е казал: всичко е от сърцето
Маркс е казал: всичко е от потребностите
Анщайн е казал: всичко е относително...





Та , момичета всичко е относително  Laughing




Ако ви е трудно веднага да простите , оставете го на времето  Hug 

Вярно, вярно и пак вярно!
Да ти кажа разтоянието също върши чудна работа  Wink

как бе това "Далече от сърцето , далече от очите"  Wink

# 104
  • София
  • Мнения: 4 349

Децата изобщо не прощават лесно. Когато някое друго дете ги удари, веднага престават да му бъдат приятел. Те просто по-бързо забравят и след има няма два три дни отново са приятели. Отново бъркаме прошката с бързото забравяне.

Не е точно така. И да има общо между прошката и бързото забравяне. Помисли и ще видиш защо.Децата не тълкуват събитията като нас. Те не живеят нито в миналото, нито в бъдещето а сега и точно сега. Това че ,някой ги е ударил преди 3 дни няма значение, те не приемат случилото се като посегателство към тяхната чест/его и да продължават да въртят плочата до безкрай.

Да именно това е, че трябва да гледаме сомо днес. А ние винаги обичаме да "гледаме" в бъдещето и да се презастраховаме, като премахнем от живота си дразнителя. 

Ще премахнем дразнителя,но ще продължим да привличаме подобни хора и събития в живота си , бягаме ли от нещо то се изсипва в изобилие след това. И това не са само бла-бла неща от закона за привличането. Трябва да се променим отношението си към проблема и човека иначе няма как да стане.И го казвам от горчив опит  Confused

Ще продължим да привличаме, ако мислим само за това. Ако спрем да мислим, спираме да привличаме. А отношението е отрицателно, но след като вече е забравено, няма как да привлечем същото. А опитът ти - явно не си го забравила проблема, а си продължила да мислиш за него.

Общи условия

Активация на акаунт