Подсъзнанието може всичко 46 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Хей, къде се изгубихте??? Май по празниците всички изчезват...

На мен ми е едно такова мързеливо, леко тъжно и ме избива на поезия...
Не съм писала нищичко от 10 години и повече даже, но сега ми се редят едни рими в главата.

Мечтая си за люлеещ се стол, шарено одеалце, камина, топъл шоколад  и хубава книжка.
И за голям прозорец през който да гледам как вали сняг (естествано в топла вила в гората).

Понеже само си мечтая, ще ви покажа нагледно мечтите си.

Камината със стола:



Гледката от прозореца:



И понеже днес съм много щедра и добра, ще ви почерпя с топъл шоколад (има и бисквитка даже)  :



А сега отивам и се захващам с битовизмите като миене на чиниите и приготвяне на вечерята...

Всеки сам си избира съдбата...
Валял сняг. Времето било тихо и спокойно,
нямало вятър и белите пухкави снежинки кръжали бавно в причудлив танц и постепено се приближавали към земята.
Две от снежинките, летящи близо една до друга, решили да завържат разговор. От страх да не се загубят от поглед, те се хванали за ръце и едната от тях весело заговорила:
- Колко е хубаво да летиш и да се наслаждава...ш на полета си!
- Ние не летим, ние просто падаме – тъжно отговорила втората.
- Скоро ще се срещнем със земята и ще се превърнем в бяло пухено покривало!
- Не! Ние летим срещу смъртта, а на земята просто ще ни стъпчат...
- Ще станем ручей и ще се устремим към морето.
Ние ще живеем вечно! – казала първата.
- Не, ние ще се разтопим и ще изчезнем завинаги
– възразила втората.
Те завършили своя разговор и пуснали ръцете си.
И всяка от тях полетяла към тази съдба, която сама си е избрала...

Честито Рождество Христово! Здраве, щастие, късмет и много сбъднати мечти за всички   

Честита Коледа и от мен на всички, бъдете живи и здрави, много сбъднати желания и любов 

                                           Весела Коледа           

     Желая ви много сбъднати мечти, здраве и любов   


                                  Благо-даря ви, че ви има        

Такааа това с Коледата, живота и т.н. се разбрахме какви ще бъдат - каквито сами си ги направим! Тъй като последните два-три дена съм прочел към 40-50 странички ще Ви омешам малко коледните пожелания с един сравнително дълъг пост!

Следващите редове са по-скоро за “старите кучета” в темата. 

Напълно Ви разбирам когато недоволствате при задаването на въпроси относно неща, които са описани в първата страница на всяка тема, НО помислете малко.
- Първо тези хора, по абсолютно никакъв начин не омаловажават труда, който сте положили за систематизиране на информацията!!!
Вие сте създателите или поне едни от първите участници в дискусиите.  Тема №1 със сигурност не е имала всичките тези линкове и е било много лесно да се ориентираш и намериш каквото ти трябва! С времето броят им се увеличава непрекъснато (и дано така да продължава и за напред) и става все по-трудно за един новак да намери това което търси. Това което казвам, е че на хората които са от началото им е много по-лесно да намерят това което търсят от новите членове на темата и може би постъпват леко егоистично като винаги казват да се търси на първата страница! Аз лично чета от около 2 годни (може и повече) и в една папчица на копма си записвам повечето неща, които са ми харесали или са ми интересни така че почти не се допитвам до първата страничка. Само информативно тази папка в момента е няколко гигабайта което означава, че информацията от първата страница е ОГРОМНО количество.

-Второ трябва да се радвате, че непрекъснато има питащи!!! Това показва, че непрекъснато нови хора искат да се „събудят“ ! Ще прозвучи странно, но аз се чувствам като учител, когато някой ме попита нещо свързано с вътрешното израстване и аз мога да му отговоря. Чувствам се пълноценен. Това което наистина ме радва е ако един и същи въпрос ми го зададат няколко различни човека, които търсят „лесния начин“ за получаване на отговора, защото това показва, че тези хора искат да „пораснат“, а каква по-голяма награда за един учител от това, че неговите ученици искат да знаят дори и без да четат учебника - все пак са важни знанията?!?!  Нали идеята е да си помагаме Аз съм добър в едно, ти в друго, тя в трето. Ако утре дойде човек и пита нещо което му е харесало но не е разбрал и това нещо е свързано с това в което съм добър ще се радвам да отговоря по възможно най-изчерпателният начин. Ако два дни друг попита за същото това нещо ще се радвам два пъти повече да отговоря.

 И те така. Това е лично мнение заради което не искам никой да си понижава вибрациите дори и с един херц !!!


Относно прошката .. Елеонор Рузвелт го е казала добре: „Никой не може да те накара да се чувстваш посредствен без твое съгласие“ което означава, че единственият човек на който трябва да прощаваме (ако става дума лично за нас) сме самите ние и никой друг, защото ние сме си го причинили независимо дали ни харесва това или изберем по-лесния начин – да обвиним другия!!! Всичко е в ръцете ни (така като чета вече доста хора са го написали, но тъй като повторението е мака на знанието ...)

Казвал съм го преди казвам го отново,  Делфина фон Ю голям фен съм ти!!!

И от мене вълшебни празнични дни, феи!

Нека всичко лошо остане назад и не се обръщаме към него, нека гледаме напред с вдъхновение, с радостно очакване на сбъдващите си наши мечти!

Обичам ви, благодаря, че ви има! 

Делфина фон Ю. Ако изпадна в горе описаната от теб ситуация аз най-напред бих си задала въпросът: Коя моя постъпка или действие са провокирали такава реакция у детето ми, че то ми няма доверие и не ми вярва, и иска да постъпи лошо, за да изяви протеста си и несъгласието си относно поведението ми спрямо него?

Аз винаги започвам от себе си!
И когато изчистя и трансформирам всички мои негативи в позитиви по повод определена ситуация, преразглеждам картината отново. Обикновено, някак си с "магическа пръчка" ли, знам ли .... Но и въвлечените в нея хора са станали по-позитивни. 

За  възпитанието на децата ни, изграждането на доверие, вяра и пълно разбирателство на основание на безусловната любов бих могла да говоря отново много, но това е тема на друг разговор.

Мисля, че Herzen ти е дала страхотен, кратък и точен съвет:



И опредлено смятам, че е имала предвид да изпратиш любов не след като лошата, непослушната постъпка е извършена или се извършва, а Преди това. За да избегнеш стигането до възникване на желание за злонамерени деяния у детето, в случая запалването на мебелите ти.


Притчата за вълците не я знам, но ще ми е интересно да я прочета. А за това, че трябва да признаеме и приемеме,  че винаги имаме  и ще имаме негативни чувства, като гняв, ярост, страх, обида, които провокират проблемите в живата ни; за това, че трябва да се научим как да обичаме и уважаваме себе си безусловно, въпреки съществуването на тези негативизми в нас, съм писала по напред в темата. Така че съм съгласна с теб, че негативизма в нас не бива а се отрича.


Да така е и тук съм съгласна с теб!
Хора сме и сме създадени със сърце и разум, с възможност за позитивно и негативно мислене! 
Наш личен избор е, коя половина от знака ще изберем. 
Дали бялата с малко черно - негативни емоции, които можем и се учим да контролираме или черната с малко бяло-позитивни емоции, за които се борим, желаем и жадуваме цял живот, но които все  не можем да постигнем и почустваме.

Убедена съм, че в света съществуват много от двата типа хора. Мъдри хора са създали знака!

Поради тази причина написах следното:


Всеки греши, всеки бива обладан от негативни емоции. Но какво ни пречи да се учим, да желаем и да се стремим да признаеме, приемеме и контролираме този наш негативизъм и да го трасформираме в позитивизъм?... Вместо просто а се успокояваме, че можем да бъдем и негативни и ... Айде ... Юруш на маслините ... Да раздаваме шамари, ръсиме обиди и т.н. само, защото можем да бъдем и негативни и било човешко ....

rainbow...
Аз живеех в такава една приказка, само дето нямахме люлеещ се стол. Ма*** му, наистина онзи, който победи себе си, е могъщ! Току ме стисне за гърлото моята болка, току завърти другата страна на дългосвирещата плоча. Струва ми се, че хем си точа сама от малкото ми останала енергия, хем не мога да се спра, хем свикнах да живея със състоянието "мъчно ми е", хем ми иде да си отвъртя няколко здрави шамара
Делфина фон Ю. каква беше тая притча за вълците, които живеят у нас?
Имам съвсем смътен спомен, че ми е попадала тук, в темата.
Lyublyanа, а аз като се ядосам, не ми минава през ума да се питам коя моя реакция провокира нещо си...просто съм повече първосигнална и емоционална и имам доста да работя в тая насока. Никак не се гордея с това - тази седмица остро ме провокираха (добре де, усетих се провокирана) и в безсилието си крещях и троших посуда Ако знаеш, как искам да се изкача на онова стъпало, където се трансформират собствените негативи в позитиви...

Честита Коледа! Желая ви вдъхновение за големи мечти и смелост за да ги постегнете!      

Еди !

Делфина, зависи на колко години е детето. Тъй като изчестването изисква време. Мисля че първо ще го спра и ще получи съответното наказание, а после ще се питам - "Къде сгрешихме?" и ще чета молитивата на Морна.

„Написаният опит отбягва пречките“ -  Марк Твен


***

Кой тип езотерик сте  ?


 Вие сте начинаещ езотерик, ако:

    - След като сте прочели всички книги на Ошо, или Бах, или Уолш, или Крайон, или преминавайки курс по йога, разказвате при всеки удобен случай на всеки попаднал за откритията си. Убедени сте, че сте избран и надарен със знание човек, и се учудвате, когато останалите не разбират това. Вие доказвате страстно новия си светоглед, след като сте чели Клизовски на роднините и неразбягалите се все още от вас приятели. За вас е непоносимо, умен и светъл човек като вас, да е в „блатото”, в обкръжението на духовно „непомръднали” хора.

 

    Вие сте скрит езотерик, ако:

    - Незабележимо се интересувате от всичко, без да пропускате програмите „Паралелен свят”, „Необяснимо, но факт” и др, при това запазвате с недоверчива невъзмутимост, отричащата гледна точка. Подсмихвате се на полтъргейста при съседите и нанесените на конкурентната фирма щети, но следвате набелязаното извънредно внимателно, пазите се от циганки-гадателки или черна котка да ви мине път. Обсъждате с иронично пренебрежение посетилите сеанс на Чумак или Кашпировски колеги, но ако се разболеете сериозно, след като сте изпробвали всички традиционни методи, търсите хаотично народен лечител или екстрасенс.

 

    Вие сте толерантен езотерик, ако:

    - Престанали сте да доказвате гледната си точка на роднините и срещате приятелите си по чашка, с усмика и съчувствие, като им позволявате „да са”. Сменили сте празното бърборене на Еднокласниците с дълбокомислени беседи по езотеричните форуми. Вече не реагирате на периодичния натиск от близките с молба за захвърлите езотеричните си глупости и се върнете към нормалния живот. Посещавате различни мероприятия и започвате да разбирате, че в езотериката, както и всяко друго направление, има много интерпретации и не е ясно, коя от тях е по-близка до Истината.

 

   Вие сте запален езотерик, ако:

    - Започвате деня си с медитация, йога или пеене на мантри. Не винаги сте в курса за жизнените събития на роднините и познатите, но винаги знаете, кога в града ви идва лечител, духовен наставник или треньор по личностен растеж. Когато влизате в интернет, вместо сутрешния анонс на новините, търсите нови статии по интересуващата ви тематика за духовния растеж. Прекарвате отпуска си или на фестивал по енергийни практики, или в индийски ашрам в очакване на самадхи, или в пустините на Мексико, като се надявате тайно да срещнете Дон Хуан. Отдавна вече разбирате разликата между кръвното и духовното семейство и се стремите по-често към общуване с последното.

 

    Вие сте езочитател (чете, без да практикува), ако:

    - Сте прочели огромно количество книги по любимата тематика, но така и нищо не сте направили, за да промените себе си или живота си. Готови сте да отстоявате гледната си точка със седмици като браните своето виждане за процеса, който на практика не сте преживяли, но пък много сте чели и размишлявали. Лесно се съгласявате за пореден експеримент по вътрешна трансформация и още по-лесно го захвърляте с оправданието – това не е моят път.

 

    Вие сте езосноб, ако:

    - на заниманията по хатха йога постоянно се сравнявате с изоставащите и се радвате на това, колко по-успешно от тях развивате гъвкавостта си..., какво да говорим, направо сте си на нивото на инструктора. На семинара или екскурзионния тренинг бързо формирате своя малка компания и по възможност не позволявате на други, да влизат в нея. Повече се гордеете с марката на килимчето за йога или пилатес, отколкото с качеството му.

 

    Вие сте разбиращ езотерик, ако:

    - Трудовете на Блаватска, Бейли и Рьорирх не само, че не ви оставят безучастно равнодушни и недоумяващи, но резонират с вашия светоглед и ви подтикват към значителни стъпки в духовното търсене, дори и при сериозна борба на мотивите и променяща се скала на ценностите. Вие с ентусиазъм наследявате и претворявате в живота най-добрите идеи на Учителите на човечеството, вярно, не винаги с очаквания резултат. Разбирате теософията, антропософията, трудовете на гностиците и съвременния ченълинг, при това не се палите в спорове и дискусии на дилетанти по тази тема, а запазвате чувството си на хумор и лека ирония.

 

   Вие сте истински окултист, ако:

    - възприемате света като огледално свое отражение със здрав оптимизъм и желанието да го направите по-добър. Винаги запазвате спокойствие и непредубеденост към всичко – вещи, събития, хора (вярно, че с доза странично отношение). Намирате толкова лесно различията между окултизма и мистиката, качествата на душата и на личността, че все едно разпознавате еднояйчни близнаци.

 

    Вие сте просветлен учител, ако:

    Отдавна на никого нищо не доказвате. Все по-често към вас се обръщат за насока, подкрепа и помощ, дори и да не искате това. Вие сте абсолютно удовлетворени и сте в състояние на безмълвие, вътрешен покой и сътворение по 24 часа в денонощието. Ако сте разпознали учителя в себе си, тогава нека ви попитам – защо още не сте се възнесли?

 

Автор - Алина Маликова

    Превод: Анита

 

http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=3873


***



Честито Рождество Христово! Да бъде време на Любов и Светлина!

Честита Коледа на всички! Здраве, щастие, късмет и сбъднати мечти!!!

Всичко, което правим за децата си, е от любов. Когато детето "експериментира" със забранени "удоволствия", родителят е длъжен да накаже.Наказанието не се отчита от детето като агресия, а напротив - детето има нужда от родителски авторитет, то трябва да знае, че родителят е в състояние да наложи волята си с различни механизми, да покаже сила дори, защото това дава увереност на детето, че когато то самото е в опасност, родителят е достатъчно силен да го защити. И така то расте уверено.
Родителят обича. Но с демонстрации на едната гола любов няма да се получат добри релузлтати в бъдеще. Родителят обича, но трябва и да изисква. Родителят е човек и като такъв прави доста грешки. Но в живота има правила, които няма как да бъдат пренебрегнати и едно дете трябва да е готово за живота на възрастен, в който има закони и никой няма да се чуди с какво е сгрешил спрямо него, ако то, като пораснал човек, хване и му запали къщата в пристъп на някаква емоция. Просто го чака затвор.
Родителят първо обяснява. После предупреждава. Накрая - наказва, ако обяснението и предупреждението не са дали ефект. Това е схемата. И всеки уважаващ себе си и детето си родител трябва да я спазва. И в тази схема има достатъчно любов. Не е любов да гледаш отрочето си как прави мизерии и да му пращаш невидими импулси светлина и обич, чудейки се с какво си го провокирал. Трябва действие. Другото е отказ да бъдеш в ролята на "лошия", което си е чист егоизъм и бягство от отговорност.

Мнението ми не ангажира никого по никакъв начин.Всеки родител сам избира как да си гледа детето.

Клонка, мнението ти е чудесно, освен когато родителят позабрави, че с порастването детето има право на свобода. И доста неща от неговия свят ще са чужди на детето му, както и обратното.

Има и тази страна, че при някои деца наказанието не върви. Силовото не върви. Ултиматумите не вървят. Аз бях такова дете и съм такъв възрастен. Мене ако не ме убедяха, спазвах тяхното, защото съм се стремяла да съм послушна, за да получа одобрение, което е един друг филм, но не той е темата сега, но просто много рано се научих, че не всичко се казва, не всичко се показва, не всичко се споделя и просто не се дава востъп на родителя до нищо мое. Научих се, че съм сама. Че ако имам нужда от помощ, е добре да си създам приятели, хора, които ще са с мене във всичко. Хора, които ще ме приемат.

Горното унищожава доверието между децата и родителите. Да, обичам родителите си, но също така те не знаят абсолютно нищо за мене, защото някога не приеха правото ми на различие. И аз си го извоювах като създадох външен свят, който те познаваха и що годе ги удовлетворяваше, и вътрешен, в който правех нещата, които аз искам. Отне ми доста години, доста грешки, доста пролуки, но успях. И докато не срещнах няколко феноменални човека много години по-късно, не знаех, че може да съществува пълното доверие.

Дали ще избера да прилагам системата с наказването и налагането върху моите деца......  Мене ако не ме убедят, не минава - не би ми дошло на ум да налагам със сила върху едно дете. Защото моите родители никога не са вдинали ръка, но са най-изкустните силови манипулатори, които съм срещала 

Господ е отличил човека от тварите като му е дал свободна воля.