Разкажете за българските училища по света

Толумба, абсолютно съм съгласна с това, а и с останалото което Анет е написала.  Ами не знам защо, но и при моето дете е същата работа, докато запоЧне да може нещата, зорът е голям. Щом веднъж овладее основните умения, става фанатиЧка и запоЧва да се занимава с нещото докато го перфекционира, и тогава мога да се отегля, но без зор в наЧалото не става. В момента не ходи на българско уЧилище защото искам първо стабилно да Чете и пише на немски и Чак тогава да се ограмотява на български, а пък тя говори много добре и за говоренето не се налага да посещава уЧилище. Но аз за уЧене жалост нямам и ако се налага и със зор ще е. Кога да уЧат, ако не сега? И не виждам лошо родителят да определя заниманията, поне до някаква възраст. ИнаЧе кой да ги определя? Освен това тук масовото уЧилище в първите класове е толкова леко, Че децата нямат шанс да се науЧат да уЧат, да се организират, да си разпределят времето. След 4 години попадат в гимназията например и изведнъж изпадат в паника колко трудно било. Ами трудно е, как няма да е, като животът им през първите 4 години е предимно игра и колкото могат, да не се преуморят слуЧайно. Така Че малко страниЧна заетост, споредм мен си идва тоЧно на място. Последния семестър ние наблегнахме много на английксия по определени приЧини, но за следващия семестър съм планувала 2-3 курса и да ти кажа големият зор всъщност ще е за мене, не за нея.

В Монреал има бълг. училище, но проблемът е в училищното ръководство. Не ми се влиза в подробности, но са зле организирани и алчни. Ние открихме едно виртуално училище Първо килийно училище "По жицата" и вече дъщеря ми се занимава трета сесия. То е по 1 час на седмица - може и по-често. Провежда се по скайпа, всички помагала са качени и детето ги вижда и може да прави упражненията, да чете, пищат се домашни. Последните две сесии щерката е с още едно момиче и сме много доволни. Учителките са от Бг с дългогодишен стаж и мърдане няма. Теди чете и пише свободно на български, вече започнаха и граматиката - върви горе-долу успоредно с това, което учат във френското училище. Най-важното е, че учителките съумяват да поддържат интерес у децата и ги стимулират да се съревновават.Към диплома не се стремим -  стига ми, че Теди я сочат за пример на идеално говорещо български дете. Цената на сесия е към 240 канадски долара - около 20 на час.
Трябва да добавя, че тя знае наизуст доста филмчета от нашето детство( Синьо лято, Таралежите, всичките баш-майстори, Оркестър без име, Васко да гама, Емил от Льонеберя,  Пипи и от този сорт неща. Понякога като вкара някой лаф от преди 30 години е адски смешно. Онзи ден се изцепи - Айде , пори въздуха Сега пък гледа всички нови сериали и си умира от смях. Също така всяка година си ходи в Бг, а и баби имаме често. Контактуваме и с много българи. Сега се е научила и да сурвака, както и българския химн. Не е мисия невъзможна, става и с не кой знае колко усилия.

гладен емигрант, моето дете едва ли би седнало да учи сьс Скайп, но всяко дете е различно. Предполагам че удобството да учиш от вкьщи е голямо.

Синьт ходи на бг неделно училище, ако не с желание, то поне без да протестира. Аз не сьм убедена в успеха на програмата, децата са на различна вьзраст и ниво и сьщо самото училище е безплатно. Не сьм сигурна дали учителката не е на доброволни начела. Все пак децата изнесоха Коледна програма и детето рецитира бг. стихотворение. Преди тържеството, поне за 1 седмица, ми го рецитираше всеки ден и беше горд че го е научил. Той винаги ще говори бьлгарси с акцент, нямам претенции кьм него, да го знае както нас, но вярвам че всичко научено, му отваря допълнителен прозорец.
По темата за заетостта, на мнение сьм че най-добрият вариант е ако училищата предлагат допълнителни класове или програми, след завършване на часовете, през седмицата. Така ще отпадне необходимостта да влачим децата през почивните дни. Нашето училище е доста малко и в момента имат само шах клуб през обедната почивка. За сьжеление по-специализирани курсове като езици, музика.....се предлагат в частните училища предимно. Другият проблем е разстоянието, доста курсове са организирани в други райони, което автоматично ги елиминира. Сега сьм се замислила да потърся френски учител, който да идва в кьщи.
темата е за бг училищата и аз се отплеснах

При нас няма българско училище, но обмисляме идеята да организираме. Какво ще излезе още никой не знае. Но аз като учител сама си уча детето, помагам и на приятелки да си учат децата.
Знам, че в Лондон има 2-3 български училища. За мен това е супер недостатъчно, като знам колко хиляди българи живеят там. Но ми прави впечатление, че българските мами в Англия нямат никакво желание децата им да ходят на българско училище, да знаят дори български. Жалко е, но незнаенето на родния език не ги прави англичани.

И аз бях записала сина там   Изкара две нива на българската граматика. Но той никакво желание нямаше и все мрънкаше. Второто ниво го изкара с едно друго детенце, хем по-малко, хем с баща чужденец, а се справяше в пъти по-добре и имаше интерес детето. Та с баща му решихме, че насила хубост не става   И на мен това онлайн училище ми допадна, въпреки неуспеха при сина ми и го препоръчвам   Може би и щерката ще я пробвала един ден   Преди там предлагаха само уроци по бг език, сега гледам са добавили и българска литература, добре  

Не знам за мотивите на Алиса и GI, но мога да споделя от моя опит..
Чисто лингвистино, латинският дава стабилна основа за всички съвременни европейски езици.
Латинският, обаче, е много повече от просто един език..
Той е сам по себе си цяло едно познание, начин на мислене, мироглед, дисциплина, отношение към нещата.
И в кръга на шегата, след време може да впечатлиш и някой изключителен младеж  

Ние имаме опит вече с 2 български училища,  едното още ни е в сърцето. Тъй като беше в Дъблин, Ирландия ( много сплотено и добро училище, за съжаление само едно за цяла Ирландия).
 
Като се преместихме в Лондон, първо пробвахме това към посолството.
За съжаление това, че и 2 те ми деца бяха по различно учебно време и в различни дни, а и пътя дали по обед или следобед, не беше малко.  Да си замълча за отношението на българските майки.
 
 И решихме да се преместим в Чатъм ( всяка събота, 40 минути - път с кола, но няма задръствания), страхотно, малко и задружно българско училище.
 Децата с удоволствие и интерес посещават часовете му ( имам син в детската им група и дъщеря в 1 ви клас). Сина предпочита да ходи на българско училище, не на английско - всеки ден.
 Имат и курс по английски език.

 Аз и децата ми сме щастливи, че ги открихме. Все още не съм успяла да им намеря другарчета из квартала ( с които да си говорят на български) и това ми тежи.
Но, с времето се надявам - хем вече 1 година да сме тук.

Анеле, тъпото е, че дори да се съберем с полубългарчета или дори чисти българчета, децата пак си говорят на датски помежду си. Има едно тука дето говори български перфектно, без акцент и богат речник. Дори с датския е малко зле и взема допълнитени уроци на датски. Като го събера с моите 3 датскоговорящи и онова забравя за българския и почва на датски. Само викам по тях да си говорят на български, ама то като са 3 срещу едно и пак никакъв шанс.

Вечерница, ти си намерила за кво да се притесняваш, че ще се моткаш 4 часа. Вземи си хубава книжка и се наслаждавай на живота. Аз използвам момента да се разходя по магазините и изобщо да се разходя, че иначе все не намирам време за освежаваща разходка. Или си нося да си уча уроците. Не ми се е случвало още да скучая или да се чудя какво да правя, напротив, наслаждавам се на почивката си и времето за себе си, че като съм в къщи все си мисля, че трябва да правя нещо полезно и ми е писнало.

Да се извиня набързо на мамите от Ирландия, училищата при тях са 2, едното в Дъблин, другото в Корк. Съжалявам за пропуска си.

Изкарахме и ние пет години общо в две български училища - Хамбург и Мюнхен, но последната беше ужасна мъка заради абсолютно идиотските учебни планове по български  и история. То не бяха митологии - скандинавски, гръцки, то народни песни, преразкази - подробни, кратки, с елемент на разсъждение и без тaкъв. Историята се състои от зазубряне на факти и години, които аз отдавна съм забравила. Не случайно в България се нарича разказвателен предмет, защото трябва да се запамети и възпроизведе. Сметнах, че детето се е ограмотило достатъчно, след като може да пише на баба си писма и да си чете безпроблемно книгите, които го интересуват на български (Спайдъруик, Хари Потър, Доктор Дулитъл), затова зарязахме училището. Купих му обаче учебник по човек и природа и по изобразително изкуство, защото са му интересни и му ги дадох да си ги чете.

Моето мнение е, че българските училища в чужбина дават добър старт на деца, които имат основни устни познания по езика - с българската система за сричкуване (или както там се казва сега) можеш по-лесно да се научиш да четеш, отколкото примерно с немската (Lesen durch Schreiben ), която за мен е напълно идиотска и произвежда масово неграмотници. Тази част от българското образование се е съхранила все още и работи.

Премине ли се обаче етапа на началното ограмотяване, от III - IV клас се почва едно бомбардиране с ненужна информация, нямащ  нищо общо с изискванията, които след години университетското образование в чужбина има към учениците. Много е мило детето ти да е чело "Под игото" и "Бай Ганьо" (последният го четохме, понеже някои от историите се развиват на немска територия и имат отношение към немския език), но писането на теми по тях не мисля, че е свръх необходимо.

За деца с нулеви или много малки познания по български програмата на училищата, акредитирани към министерството на образованието, не са подходящи. За тях трябва да измислят методика за начинаещи, както има Deutsch als Fremdsprache. Би трябвало да има и отделни класове за тях, но по една или друга причина, това на практика при нас не стана. За такива деца училището беше мъка, за учителката вероятно също, на моя му беше скучно да ги чака по десет минути да прочетат два реда, без нищо да разберат. Пък и каква проверка на правописа да направиш със сродни думи, като не ти е ясно значението на основната? Не става това. И най-добрият учител не може срещу заплащане да свърши ежедневната работа на родителя - да говори на български на детето си. Няма как с три  часа седмично да изградиш умения, които се трупат всеки ден.
 

Малко в продължение на това, което споделя Ri45na - при толкова много БГ училища в чужбина и явно очевидната нужда от специализирано обучение, чудя се как досега не е направен поне един учебник по български за деца в чужбина 

Единственият що-годе специализиран учебник, който съм виждала, е още от времето на ИЧС - но е за възрастни. Явно е, че за деца, които или са от смесен брак или не живеят при български условия, трябва специална програма.

Доколкото разбирам от това, което разказвате, наистина всяко училище си прави само програмите и си избира учебниците, но колкото и да са одобрени от българското минисъерство на образованието, не е сигурно, че са подходящи. Определено ми звучи ненужно да се карат децата да пишат литературни теми, например, или въобще да се опитват да учат точно както училищата в България. Моето лично усещане е, че тези училища трябва да дават по-скоро желание да се учи езика, културата, историята на България - най-напред за децата от български произход, но защо пък не и за чужденци, които се интересуват.

При нас имаше случаи на  татковци, които посещават курса за възрастни и това ми се вижда много симпатично.

Прекрасна идея! Сигурна съм, че ще има подкрепа от много хора и организации.


О, да, също така не кърмят, захранват децата си в Макдоналдс, пускат ги на училище само в сряда, а през другото време ги карат да просят в метрото.
И т'ва от стрес да не попаднат децата им на някой игнорамус тъпегьозус като потребителката с поредицата проникновения от рода на това по-горе.

И за коя чужбина-френска,английска...китайска 
Или аз не схващам идеята на този учебник 
 Ако става въпрос за учебник с граматика ,синтаксис,пунктуация и т.н.,то няма как да стане.
Или поне няма да е само един и да е универсален за всички езици.
Ако имате впредвид,картинен речник/читанка,то има много такива книжки,помагала,дискове.

Ако бях сама - да! Ама съм с едно тригодишно ремарке, дето само детска площадка го оправя, за да беснее на воля. А каквото е сега времето при нас - да не си покажеш носа навън, такава е гнус. Поне сняг и студ да имаше, а то...

За всякаква чужбина - както има учебник по български за чужденци- възрастни, и както има учебници по английски, френски и т.н. за независимо коя чужбина. Идеята изобщо не е нова, не знам защо никой не се заема  да я реализира специално за децата.   Може би в това онлайн училище са разработили някакви по-успешни системи, щом всички за толкова доволни от тях - може би вече съществуват някъде, но е въпрос на организация и добра воля за да се популяризират.