Трябва ти време , за да го отчетеш нещо или връзка с някого като грешка. [/i]
- Публикувана: 17 дек. 2011, 15:32 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2012, 15:51 ч.
Защо мъжете си падат по майки?
И да я преживееш и да останат само хубавите моменти.
Защо годините, прекарани с някой, с който после сме се разделили, ги наричаме пропаднали? След като не сме мислили по това време така, то и след това не трябва. В момента, в който усетиш, че си губиш времето - беж да те няма, но докато си във връзка, за която си струва за момента, после недей да се жалваш. Не прекарвай време във връзка, за която не си струва, не разправяй след това, че си изгубил времето си!! 
Защото докато си в една връзка по собствено желание, реално си мислиш, че си струва. Изоставят ли те обаче си мислиш , че си си загубил времето с човек, който не те е обичал. Просто е, нещата опират до моментното възприятие. Когато се творят грешки няма как да го видим като такава. Трябва ти време , за да го отчетеш нещо или връзка с някого като грешка.
Никоя връзка не е грешка, щом съзнателно си бил в нея и нещата са вървели. Но след като нещата не вървят, а ти стоиш вътре, това е вече грешка. Бил си с човек, който в дадения момент те е обичал, но след време чувствата са се променили, но това не означава, че по време на връзката ти не те е обичал. Това са си твои интерпретации, за да си страдаш.
отначало си впечатлен и заинтригуван, откриваш в човека нови хоризонти, който ти се струват интересни, не се вслушваш в мнението на близките.
Но с времето идва и проглеждането, човека не е така идеален, а близките са били прави.Има два пътя-да останеш и да се правиш, че не забелязваш или да тръгнеш да търсиш отново и "на чисто".
Горното важи и за брака, но при връзките е по-лесно.
Виждаш, че в тази "забранена любов"/при семейна жена/ нещо липсва, трябва да се криете, вече тръпката от тайната любов я няма и т.н.
Но с времето идва и проглеждането, човека не е така идеален, а близките са били прави.Има два пътя-да останеш и да се правиш, че не забелязваш или да тръгнеш да търсиш отново и "на чисто".
Горното важи и за брака, но при връзките е по-лесно.
Виждаш, че в тази "забранена любов"/при семейна жена/ нещо липсва, трябва да се криете, вече тръпката от тайната любов я няма и т.н.
Но с времето идва и проглеждането, човека не е така идеален, а близките са били прави..................
Че кой е идеален. Въпросът е можеш ли да направиш компромис с тези "неидеални части". А търсенето "на чисто" пак ще те доведе до някой неидеален и така до безкрай.
Но с времето идва и проглеждането, човека не е така идеален, а близките са били прави..................
Че кой е идеален. Въпросът е можеш ли да направиш компромис с тези "неидеални части". А търсенето "на чисто" пак ще те доведе до някой неидеален и така до безкрай.
Едно е сигурно, че проблемите са по - малко ако не е семейна и няма дете.
Но с времето идва и проглеждането, човека не е така идеален, а близките са били прави..................
Че кой е идеален. Въпросът е можеш ли да направиш компромис с тези "неидеални части". А търсенето "на чисто" пак ще те доведе до някой неидеален и така до безкрай.
Едно е сигурно, че проблемите са по - малко ако не е семейна и няма дете.
Не може да правиш такива изводи. Едно дете изобщо не е проблем, ако ти не разсъждаваш по този начин. А по-малък проблем ли ще е ако несемейната ти приятелка е ревнива до мозъка на костите си?
За някой не е проблем, но и детето трябва да възприеме приятеля на майка си, както и той него. Винаги има едно но.
За близките / предполагам, че се има предвид майка, баща/ да не говоря.
За близките / предполагам, че се има предвид майка, баща/ да не говоря.
Е както е тръгнало пак данъка "обществено мнение"!
Детето за мен не е пречка, но е факт, че някой жени остават сами именно, защото смятат, че така ще е по- добре за тях.А един свободен млад мъж може и да е от помощ за самотната майка.
Под идеална имам предвид "сляпата любов", когато не се заглеждаш много в другия и не се замисляш за последствията.
Тя сляпата,идилична любов се изпарява много бързо с навлизането на битовизмите във връзката 
Докато сте си удобни и на разположение,когато се появи желание всичко е ок.Но идва и момента на "няма кой да гледа детето/да го заведе на училище,танци,плуване"
Ако жената е семейна и с дете-всичко е по-лесно за мъжа.Ако говорим за временна чисто сексуална връзка.Ако е разведена и се наложи да поеме някакъв вид отговорност вече не му е розово.
Докато сте си удобни и на разположение,когато се появи желание всичко е ок.Но идва и момента на "няма кой да гледа детето/да го заведе на училище,танци,плуване"Ако жената е семейна и с дете-всичко е по-лесно за мъжа.Ако говорим за временна чисто сексуална връзка.Ако е разведена и се наложи да поеме някакъв вид отговорност вече не му е розово.
Защо годините, прекарани с някой, с който после сме се разделили, ги наричаме пропаднали? След като не сме мислили по това време така, то и след това не трябва. В момента, в който усетиш, че си губиш времето - беж да те няма, но докато си във връзка, за която си струва за момента, после недей да се жалваш. Не прекарвай време във връзка, за която не си струва, не разправяй след това, че си изгубил времето си!!
Защото докато си в една връзка по собствено желание, реално си мислиш, че си струва. Изоставят ли те обаче си мислиш , че си си загубил времето с човек, който не те е обичал. Просто е, нещата опират до моментното възприятие. Когато се творят грешки няма как да го видим като такава. Трябва ти време , за да го отчетеш нещо или връзка с някого като грешка.
Никоя връзка не е грешка, щом съзнателно си бил в нея и нещата са вървели. Но след като нещата не вървят, а ти стоиш вътре, това е вече грешка. Бил си с човек, който в дадения момент те е обичал, но след време чувствата са се променили, но това не означава, че по време на връзката ти не те е обичал. Това са си твои интерпретации, за да си страдаш.
По този начин субекта се самоуспокоява и самобичува с възприятието за изгубено време и сътворена грешка.
Това имам предвид, а не пребиваването в "невървяща" на на никъде връзка.
Единственият извод /не откривам топлата вода/ е, че нищо не е вечно, дори и връзките. А теорията "докато смъртта ни раздели" май не се доказва често /на практика е толкова рязко като бялата лястовица/!
Е, това кой го отрича?
Пишем за различни неща. 
Но както и да е и без това доста се отклонихме от темата. Никоя връзка не е грешка, щом съзнателно си бил в нея и нещата са вървели. Но след като нещата не вървят, а ти стоиш вътре, това е вече грешка. Бил си с човек, който в дадения момент те е обичал, но след време чувствата са се променили, но това не означава, че по време на връзката ти не те е обичал. Това са си твои интерпретации, за да си страдаш.
По този начин субекта се самоуспокоява и самобичува с възприятието за изгубено време и сътворена грешка.
Това имам предвид, а не пребиваването в "невървяща" на на никъде връзка.
[/quote]
Naddya е изключително права!!!
Но Форти..проблема на повечето женици е че трудно възприемат отминалите хубави моменти от връзката.. тръгне ли да се разтуря обаче.. изливат целият си гняв..всичко за миг се заличава.. най лесно е да се определи като загубено време.. това мъж рядко би го казал.