Олимпиади

Благодаря ти, Светле.  
Остава да открием само за 2012.

Някой има ли представа къде могат да се видят примерни тестове за Знам и мога, освен тези, дето Светаем е показала?

Провежда се от две-три години,тоест нашия випуск е третия,та няма как да намериш по-стари години 

Доколкото знам, заради реорганизиции, се наричат различно през годините, няколко години бяха със специални имена - например математиката беше Математическо огледало. Чи П беше Зелена раница или нещо такова 

Предварителни резултати за София от 1-я кръг на олимпиадата по информатика [...]

Относно полемиката за олимпиадите:
....
....
При участие в олимпиади е много полезно да се имат предвид няколко важни неща, за които често не си даваме сметка:
- нивото на олимпиадите, дори и на първите им кръгове, е много над това, което се изисква за отлични оценки в часовете в училище. Самите олимпиади се организират за да се изявят деца с много по-големи и задълбочени познания от заложените в учебните програми по съответния предмет. За голяма част от предметите олимпиадите са квалификации за включване на състезатели в националните отбори на България за участие в международните олимпиади, където нивото е убийствено. Но за да се представи добре националният ни отбор трябва и вътрешните нива на трудност и съответната подготовка за тях да са адекватни на нивото на международната олимпиада.  За да стане по-ясно, вижте аналогията със спорта: дете се явява на училищния кръг по тенис, само след два кръга трябва да е на нивото на международната олимпиада, а там са световните звезди Надал, Джокович и останалите! Същото е положението и при олимпиадите по научните и приложните дисциплини. За съжаление не малка част от родителите имаме нереална представа за състояние на нещата и сме недоволни от случаите, когато спрямо децата се прави предварителен подбор за участие в олимпиадата. В светлината на гореказаното предварителният подбор дори изглежда  щадящ за  децата. Какво се случва с настроението и самочувствието им, ако се сблъскат с ниво на трудност, значително надхвърлящо техните моментни способност? Най-вероятно детето повече няма да се докосне до този предмет. Та да резюмирам: повече трезва преценка за нивото на детето и известна скромност от наша страна ще са полезни при взимане на решение за участие в олимпиада или друго подобно състезание;
- броят класирани за национален кръг е "закован" на 100 деца от цялата страна и общо за всички възрастови групи в дадената олимпиада. Или средно 3 деца от област, т.е. първите 3 от областния кръг. В тази връзка, ако спазим пропорцията, на областен (2-ри) кръг ако участват около стотина деца, това означава средно около 1-2 деца от училище да се класират от първия кръг, като тази бройка е общо за всички възрастови групи.  Привеждам тези сметки, неприятни за някои от нас, за да покажа, че няма нищо учудващо в малкия брой класирани за втори кръг както бе споменато по-горе (например от Andariel по повод олимпиадата по математика). За да се осигури такъв брой участващи в следващите кръгове, цедката няма как да не е жестока, което може да се постигне само с трудни теми (задачи), което пак ни води до нещата, споменати в първото тире по-горе;
- много деца се опитват да се явяват на няколко олимпиади. В светлината на гореказаното за сериозното ниво, за успешно представяне е необходима сериозна подготовка. (Знам, например, че Румен Христов, 2 златни, 1 сребърен и 1 бронзов (?) медали от международни олимпиади по информатика, ежедневно (вкл. съботи, недели,празници, ваканции) отделя поне 3 часа за подготовка). При N дисциплини се изисква N пъти повече време за сериозна подготовка и физически няма от къде да се вземе това време. Времето на енциклопедичните хора отдавна мина. Днес може да се постигнат сериозни успехи първо с много труд и второ - в една или най-много в две области. Та, по повод децата-многобойци, изкушавам се да препоръчам "Не причинявайте това на децата си!", но всеки сам ще си вземе решение по въпроса.