Любители на кучета-25

през глава завита и мъжът ми спи така

Марта, чуден е! И с пуловерче  
Ние не се обличаме вкъщи, само й дадох по-дебелото одеялце и с това приключваме  

[/quote]

Мерси, Деси!  
Зарината муцунка е много сладичка.
Момичета, за протокола: и ние не стоим с дрешка вкъщи. Мики мнооого мрази всякакви якенца, елечета и други мои предложения за Негово Късокосместо Величество. Просто когато е облечен, седи като препариран и има шанс да бъде заснет. Друг е въпросът, че пискюлът на коледната шапка развали плана. Мики реши, че трябва да го откъсне веднага, независимо от гадния пуловер.

Ето го преди заспиване, разбира се и преди завиване през глава.

http://prikachi.com/images.php?images/615/4175615I.jpg

E, понякога ни е трудно да разберем, че одеалцето е за завиване, а не за пазене (и сърдито гледане)

http://prikachi.com/images.php?images/639/4175639y.jpg

И, за финал, заспиваме с одеало между лапите:

http://prikachi.com/images.php?images/650/4175650E.jpg

Ехоооо,нашият Лъки е добре.
Ще бъде Весела Коледа

Весели и щастливи празници
Много ,много усмивки

Джоджо, много се радвам, бях сигурна, че Лъкчо ще се оправи. 
Тая нашата бесовица снощи беше час и нещо навън, за 1 секунда не се спря в снега. И после вечерта продължи да дивее у нас. 
Страшна е значи! 

Браво на Лъки!

Супер! Лъки е герой!

Марта, много, много е сладък!

Пепито, сладка душица е тази Зарина. Спи и се е завила до миглите. Да не й свети слънцето...

Джоджо, чудесни новини, весела ще е коледата!

Нашият куч е побеснял от сутринта. Вална малко снежец, засипал му е топките и той се побърква да ги лае. Но за съжаление имаме и здравословен проблем. Някаква екзема го е нападнала. Открихме две петна с големината на 1 левова монета. Сега пие АБ, мажем и стискаме палци бързо да се оправи. Явно е имало малка раничка, която той е разчесал с лапата и е тръгнало. Но пък да го похваля - при вета стоя много послушно, даде да го обръснат и да му бият цели три инжекции.

Страхотна новина,много се радваме за Лъки 

Браво на Лъки
Аз искам да попитам нещо, Тара откакто я изгубихме я разхождаме само с повод. Преди няколко дни почнах да правя опити да я пускам за по малко да потича. Първия ден добре набяга се, играхме с едно топче, вързах я. Втория ден хукна да бяга след едно улично куче, избяга чак през 4 блока от градинката където бяхме, сигурно пак щях да я изгубя, ако един съсед не ми беше казал накъде е избягала. Вчера не я пуснах, днес пак я пуснах, играхме, всичко беше добре докато не реших да я вържа, почна се едно гонене...и така и не успях да я хвана, а я прибрах без повод, но беше голямо чудене от нейна страна да се прибере ли или не. Не знам какво да я правя, жал ми е да държа само на повода, толкова и се тича и играе на милата.
Кажете какво мога да направя?
По принцип ме слуша, изпълнява командата "Седни", като и давам храна стой седнала и чака докато не й кажа "яж", когато и кажа "долу" слиза... а на вън е неконтролируема

Пробвай с рулетка и като се отдалечи я викаш, даваш наградка като дойде. Изобщо хубаво е при всяко викане и идване да се дава награда, дори и в къщи.

Много се радвам за Лъки.

жгмъц, много хубави снимки, завиждам ви за снега. 

И ние имахме подобен проблем с Мики - не искаше да идва, за да го вържа и да се прибираме. Отлично разбираше защо точно го викам, тъй като разходките ни траят долу-горе еднакво дълго.
Проблемът отшумя, засега. При мен се получи така: пускам го на определено място от маршрута, вървим по точно определени пътеки и го викам за връзване на точно определено място в края на разходката. Ако по-рано се появи опасност за него, просто го викам при себе си.
Посредните няколко пъти сам си спираше и не правеше опити да избяга, докато го връзвах.
Сега обаче тук вали и е ветровито. Разходките са кратки и по предназначение. Дано не е забравил урока.

Кали, стискаме лапички на куч да се оправи бързо и да не стигате до яка.

На въпроса на 10'с от предишната тема, за обучението.

Всичко, което може да направи треньора, можете да го направите и вие, но се иска похват, воля и редовни занимания, по 10 мин. на ден. Под "похват" имам предвид да знаете как правилно да коригирате. Напр. как да спрете повиканото кученце, което се е засилило към вас да не ви подмине и да седне където трябва. Опитът е безценно нещо, наистина няма нищо общо между моите непохватни подръпвания на повода и как треньора с едно движение я поставя където трябва. Присъствах през цялото време, първоначално треньора работеше само с кучето, а после аз работех с кучето под негов надзор.

Избрах човек по препоръка на познат, от дете страстен кучкар, завършил школа за водачи на служебни кучета към БА, началник на кучкарника на градската полиция, собственик на развъдник за немски овчарки, които подготвя и държат немските изпити. Струваше ми 300 евро обучението, а кучето за 1 мес. научи всичко и изпълняваше без грешка. Но той си подбира с кой да работи и предпочита темпераментни кучета от служебни породи.


Аз препоръчвам 2.5 - 3 мес. Знам, че на никой не му се чака толкова, нали са много сладки като малки, но според мен е важен този първоначален период на социализация с майката и другите братчета и изграждане на психиката и имунитет. Лудост е кученце преди 2-ра ваксина да се отделя от майката.

plami, докато е вкъщи и има храна, всяко куче слуша. Започнете да се занимавате с нея, докато е малка, за да научи и затвърди командите, иначе големи проблеми ще си имате, особено като се разгони. Купи си дълъг повод, 6-10 м. (струва 10-15 лв.) пускаш я да тича, и я викаш при себе си. Ако се ослушва, подръпни повода, като корекция, да се усети, и като дойде - похвали я и дай лакомство. И като спре да се ослушва и всеки път идва - тогава можеш да я пускаш от повода. Сядането и лягането направо са лесни команди, в сравнение с това кучето да идва при всякакви дразнители наблизо.

П.П. Чистя с прахосмукачка и мия всеки ден. И пак е мръсно.  

Освен всичко написано и по-горе, да добавя, че трябва да имате авторитет в очите на кучето. От не малко значение е и възрастта на кучето.
Казвам го от опит, защото нашата дивачка, до преди няколко месеца ме правеше луда. Няма награди, лигавене, викане, не идваше. Аз обаче бях упорита. Сега вече не си и помисля да не дойде (пу-пу). Сутринта хем я изведох за 10 мин, но я пуснах. Знаех, че ще тича като луда, но в момента, в който тръгнах да си ходя към входа, веднага тръгна към мен, викнах я и се прибрахме.
Другото важно е стопанинът да е интересен на кучето винаги. Примерно, ако нося топката в мен и тя знае, може да има 10 други кучета, аз съм по интересна. Винаги играя с нея и така да се каже вниманието й е насочено към мен.
Напоследък забелязвам голям напредък при нашата. Може да има кучета, хора, деца, но ако я викна, тя се връща при мен или идва и сяда. И всичко благодарение на топката. 
Ще ме питате какво става, ако топката е у нея. Е, тогава е лесно, не й обръщам внимание 1-2 минути, и тя сама я носи и ме подканя да играем.

Един запис и от мен.
Да си покажа  децата:)    (най-голямото е на градина)

Джоджо много се радвам за вас,Весели празници ви желая от сърце на вас и вашите красавци и красавици,  Големи са душички милите,