Аз съм едва в третия месец. Моето либидо е направо умряло. Милият ми мъж се надява все някога да живна 
И моята лекарка се учуди като ми казваше, че можем да правим секс, а аз й отговорих, че нямам никакво желание 
Важното е всичко да е наред, а сексът ще се върне в някакъв момент.
И моята лекарка се учуди като ми казваше, че можем да правим секс, а аз й отговорих, че нямам никакво желание Важното е всичко да е наред, а сексът ще се върне в някакъв момент.Оф и моето така беше, направо само като си помислех, че трябва да се събличам... направо си беше бреме за мене. Моя мъж и той горкия се беше видял в чудо. Само, че и след като родих не ми се завърна в пълна сила, както беше преди. То бебето тогава тъкмо заспало, аз нямам търпение и аз да си легна да поспя, или пък сутрин все се притеснявам да не се събуди, въобще... Сега съм четвъртия месец и пак съм така не ми се иска много, много и това е...
Моя мъж само ме бъзика, че от възрастта било 
Мъжът ми обаче едва ли ще е толкова спокоен! 
. 
. Но да кажеш, че е абсурдно е също като да кажеш, че е абсурдно дали да държиш мъжа на сухо до 10-тата среща или да му "пуснеш" на втората. Въпрос на сексуалност, нищо повече 
Всичко си е до нагласа. Първия триместър не мога да кажа, че либидото ми беше нещо по-различно от обикновено, но през втория триместър определено имах чувството, че почти непрекъснато съм възбудена... вече последния триместър почти всичко се свеждаше до какво, кога и как най-бързо да изям каквото видя... 
