Минавам да разкажа набързо за уикенда, че така ми се спи вече.... В събота много се чудех дали да излизам, че както знаето всичко живо се разщъква и става лудница, та не ми се ходише пак в парка, но уви избор нямах. И тоз път си викам, хайде да експериментирам сама.... Излезнахме / живея в Хладилника, та тръгвам от тая част на южния парк/ и тапър-тапър, доволно си заспаха. Аз съм си израснала в тука и си го знам, минахме по най- тихичките алеи и така до Иван Вазов. И ми беше едно спокойничко, но едното реши че се снаспало и се окорчи, сравнително наспано. Ама след около 10-тина минути се почна едно деликатно мрънкане. Спряхме на една пейчица и викам айде да папкаме, може пък от глад да мрънка. Хоп- събуди се и другата. Аз така или иначе си ги храня винаги сама та не ми е притеснено. Ама като не щат в количката Постлах им на една пейка пеленки и разни други "омекотители" и се заседяхме, което слава Богу им понесе доста по- добре от количка. Особено пък като дадох и играчки и стана ихууу- веселба Ама тва пак почна да мрънка, не ще и играчките вече, почва да ми се свлича от тръшкане, и ща не ща тръгнахме леко притеснена, от това че сме чаак на др.край Пях песни, правих физиономии, ама нямаше голям резултат и кат ревнаааааа.....добре че пак минах на по- тихичките алеи. Другото седи и гледа и ми гука Извадих кенгуруто и като гушнах едното- другото се размрънка Толкова смешно ми стана, честно ви казвам Хората се спираха да ни гледат сеира Както и да е успокоихме едното, докато бутахме и пяхме на другото, ама и то почна мн да надига и айде смяна на бебета. Ура, пъровто заспа, второто не ще. И си викам бегом към вкъщи, по пътя тва в кенгурото рева, рева, ама като я обърнах да гледа напред и млъкна
Следобед се опитах пак да ги изведа, тоя път с мъжа ми, ама толко им се спеше и си викам, тамън навън ще си поспят добре Е, излезнахме и пак същия сценарий- едното заспа, другото не ще, реве , дере се, ужас... и гушната мрънка. и така не стигнахме до парка. Като се прибрахме ги сложих в креватите и заспаха в миг....на мама домошарките .
Днес пък ги разходихме до Пловдив къде спаха, къде не, кой в кенгуру, кой в количка...няма значение, ама за пръв път не ми спаха в колата на връщане..... да не ви обяснявам как се седи между две столчета на задната седалка И ей на- прибрахме се и се почна едно гукане, едни игри докато се разопаковаме , къпане, папане и спят кат порчета. На мама кюфтета, много са ми сладки
tsutseto, ще се радвам да се видим на по бебе/та в парка И с всяка една от вас обхождаща южния парк