Дядо Коледа пристига със шейната, за ОКТОМВРИйче подаръци ще има под елхата!

Блур, нашето е такова. Страхотно е, но е по-скъпо от показаното от Олето.

Гледам за говорене си говорите - не се притеснявайте, Стоян е най-назад, той изобщо нищо не казва на човешки. Само на бебешки си бръщолеви и като иска нещо си подава ръката.  Толкоз, няма мама, баба, тати и тн. 

Аз за мой срам още не съм правила прощъпулник, мислех утре набързо да спретнем един и то само защото ме подсетихте с анкетата. Скоро може да се наложи да ме подсещате с анкета и за други работи - РД, баня, смяна на памперс ... 

  Мерси за линка Оле, четох го това, аз вече се успокоих, сега си имам други неща на главата, като ми минат пак ще тормозя детето  Почвам като в детската, там всеки ден ми казват, че казала нещо. Днес каза ай бау ю- явно иска нещо да ми купува  Та да знаете, говори с изречения, даже на английски 
  Кой са другите 3-ма колеги зъболекарчета 
  Малката днес спи упорито. Не мога да повярвам пу пу. Ще ви писне от мен да я хваля  Ама то радост бреее...Но нека видим нощта 
  Хайли добре че не ме чу как лаех миналия месец по цяла нощ, че Мишел да спи  Но не, че се уплаши де, в кучето е влюбена, не мога да и го откъсна от ръката.
  Мила дано зараства бързо и да се чувства добре в училище. Много  хубав жест от децата.
  Ох, много ме е хванала лигата, отивам да я будя.

Мис Файн, посмях се добре с поста ти. 
Ние сме в папарашкия отбор - барна фотото на прощъпулника.
Гоги "говори" едносрично - ма, та ( което е и там , и тати) ам (няма), аба ( ябълка) и Не! с интонация.
Иначе отскоро почна да бърбори едно неразбираемо, преди повтаряше една и съща сричка, а сега каканиже нещо..все се опитвам да хвана момента и да го снимам, ама цък
bobinka 85 , ще записвате Ники на танци. Наш Гого тропа с крачета и на пасо добле го докарва
Мила, дано да избегнете операцията. А Мила вълнува ли се, че от понеделник ще е на училище?
Мамаам, и нашето момче умира за котета. На последната ваксина , в лекарския кабинет така се залиса с едно парцалено коте, че изобщо не разбра дали го боднаха или не.

Мила  , хвана пастата за зъби  

Аз си седя тук на едната работа и се чудя дали да ходя на коледния банкет. Ей, е ми мине смяната и няма да го измисля, а срока за записване е до понеделник  
Мила и тя не говори човешки думи, ама много плямпа на бебешки. Дърпа конско и дълги речи по цял ден и подвиква като чубанин  . Знае само Я-Я ( тава идва от Йоца- така наричаме Йована  ) и мама и тата. Ама май мама и тата не й е ясно на кого да ги каже, за6то постоянно мамосва ба6та си.. От вчера се ка4ва на стола, от него на масата в трапезарията, която си е висока маса за хранене и косата ми настръхва. Свалях, казвах не, не става. То си знае неговото, че и бърза е станала и за секунда е горе  
НЕ иска да я хранят и запо4вам много да се изнервям, буда, хвърля, върти глава и стиска уста, само и само да яде сама.  Само дето нямам всеки път нерви и време да я оставя да се цапоти, то половината отива върху нея, какво да я правя, незнам. Много 4апато взе да става му6муро4ето 

  Та, освен близнаци, ще са и колеги. Николайчо също взе четката за зъби.  Пу-пу-пу, айде вече само така да хвалиш Мишелка!

Какви танцори, планинари и артисти има самооо... Ама  най-вече преобладават ораторите, тъй като гледам - бебешкият език е много разпространен (вътре сме и ние).

Оле, май аз бях пуснала мухата по старите ленти...  И всичко тръгна от един коментар на Мартин на твой статус, че ще ходиш у Лас Вегас (внимавай какво пишеш  ). Влязох в неговия профил и попаднах на сватбените ви снимки. Ама сте големи скици там! Много готини! 

Моят Ники пък не ме оставя на мира в момента, в който види китарата на баща си. Постоянно иска да му я давам да дрънка на нея (че аз съм с два леви крака на место ръце, щом става дума за музика)... Като се прибере баща му от работа, първата му задача е да му свири. Много му харесва на мушмурока това.

Честит имен ден на Нинките-бамбинки! Да сте живи и здрави и много късмет покрай името си! 

Лека вечер на всички! 

pashic, ок на мола сме!:) За говора, аз мисля, че да си сричкуват неразбрано е нормално за тази възраст. Ако знаеш само колко много е назаднал Алтай в говора от прохождането насам, направо би се психирала ужасно на мое място!! Но Смехи добре го е казала - съсредоточават се върху едно нещо дечицата. Щом Симонка те чува и разбира не мисля, че ще има проблем с говора.
Цвети, ама голяма поспаланка е станала твойта фъстъчка!
Мила, мисля че е добра новина това че избегнахте операция! Оттук нататък бързо заздравяване и по-малко нерви
Блур, какво стана с подсичането? Има ли ефект от този крем, който ползваш или да пращам изпитаната рецепта?
Бобче, не ми говори за хранене, моля те Вече почти не се храни, ако не бърка с ръка или лъжица в купата си. И това в най-добрия случай. В най-лошия - ще се наложи да правим ремонт направо, така цапа! За щастие все по-често започна да си уцелва устата.
Диск - това избра моя синковец.. Кой друг решил да му е колега?!

Честито на всички мои адашки, които по някакъв начин смятат този ден за свой ден  Да са ви живи и здрави имената, Нинчета  

Хейли, дано по  - скоро си намерите вашето кученце , ако случайно чуя за някое кокерче, веднага ще ти кажа. Аз преди няколко години продавах боксери и да не кажа , че почти всичките  заминаха за София  Гледала съм кучета и определено ,когато кучето и детето израстват заедно стават страхотни приятели Дори за малко ми бяха дали един кокер, понеже стопанката му не го искаше и ми го даде на мен като любител на кучетата, тогава имах коли, та покрай колито , кокера ми взе здравето, луда работа Сега нашата боксерка вече големичка и честно казано приема Алекс като един навлек, на който всички се радват и игнорират нея

Пашик, да си почините в Поморие Ние пък за февруари се насочваме към Хисаря, но да не казвам голяма приказка, че знам ли дребчо дали ще ми е здравичък. За говоренето не се вкарвай във филми. Нашия например от 2 седмици така по  - свободно взе да казва "да", "не", ня /няма /, "баба", "дядя", "мама", "тата", "хайде", "ам-ам", така че както и Смехоранка ти е писала изведнъж ще се отприщи, просто детето сега наблюдава и после ще ви строява всичките вкъщи

Ние пък 2 вечери подред сме кошмар. Единия долен кътник му беше пробил и беше се показал, дори си помислих как не съм го усетила, но онази вечер като взе да пищи нощем малкия, да ви кажа такъв рев не е правил сигурно от времето с коликите, някакъв кошмар.  Вижда се , че ужасно го боли, става на сън почва да си удря главата, и като му погледнах в устичката кътника почти напълно излязъл, но целия в кръв. Та така сме две вечери вече. Като си представя , че от другата страна другия кътник също е пред излизане, а колко още има да излизат Досега просто не съм знаела , що е това никнене на зъби ...

Нинче, честит имен ден! Със здраве и късмет си носи хубавото име!
Ох, и Алтай преди няколко дни ми направи един рев за 20 мин. преди да заспи, той толкова дълго не беше плакал през целия си живот Обаче зъб няма

Аз четох статията (за развитието на децата) и още в началото се сетих нещо смешно. Свекърва ми има една колежка, чиято снаха родила момченце няма и месец преди мен. Та между тях очевидно пада диво съревнование, чие дете какво умее, как се развива, какво прави, дали говори... Постоянно питат колко зъба имал нашия, казвал ли мама, животните познавал ли ги е. Ама аз на свеки свеждам минимално количество информация, че иначе целия град разбрал какво що.. И сега на НГ като бяха тук ми разправя за онова момченце, че баба му го е похвалила, че - забележете - познавало буквите и посочвало тези на имената на майка си и баща си! Е, викам, то е вундеркинд явно, нашия е на ниво цветни картинки още.. 

Бобче, Мая вече втори месец ми се катери на масата както описваш - на стола и от него - на масата. Само още не се е научила да играе кючек  сякаш с гърба си ме усеща, че не я гледам и веднага е отгоре.
Да, ама аз й хванах цаката  - които столове мога, притискам с масата към стената, така и да се мушне под масата и да се опитва да се качи, по някое време си забива главата в масата и се отказва.
Другите столове, слагам легнали под масата - не може да ги изправи и да се качи на тях 

Буболече,   лудо сравнение пада при вас, а!  

Ето малко рими за заглавие:

Зимна приказка навън е вече, ОКТОМВРИйче прави снежните човеци!
Зимата преполовила вече, ОКТОМВИйче чака пролетните песни!

Добро утроооо,


Като ви чета,разбирам,че не сме единствените фенове на котараците. И Нестор ги обожава.Чак изпада в умиление като ги види,а ако има шанс да ги нагали няма по-щастлив от него
Мила,

Ето и от мен няколко предложения:
Леко пада пухкавият сняг,подканва Октомврийче да излезе със шейната пак!
Баба Зима, вее без насита, трупа пухкав сняг,за Октомврийчето време за игра е  пак!
И нещо да не ви е толкова студно и зимно...
Слънчо щом прогони зимните вихрушки,Октомврийчетата срещнаха отново своите дружки!
Октомврийчето игриво, Слънчо пощипва по нослето закачливо!
Магическа пролет се задава,и Октомврийчето цветя на мама ще раздава!

Добро утро!

 Буболече - като те прочетох се сетих за съседката на свекърва ми. Тази жена няма мярка в лъжите. Роди им се внуче около 3-4 месеца след Гого/не помня точно/. Е това бебе още от раждането се смееше с глас, проговори на 6, проходи пак там някъде. А като почне да обяснява какви неща са му купени - ма от скъпо - по скъпи...няма спиране.  Последната новост е, че сега въпросното бебе е записано на танци  Ми то така - нали живее в Софията. Имаше и още, ама не ги помня вече.

 ГЕорги от петък е и с висока Т и хрема към кашлицата. 2 нощи не съм спала. КАто легне и почва кашлянето. А е кисел, кисел...не ми се обяснява. Нурофен и панадол давам с 300 - зора - то не е кашляне, не е гадене- и все се напъва да ги повръща /май не му харесват на вкус/.  Вчера го водихме на дежурния кабинет - нямаше нищо обезпокоително. Сега гледам, че зад ушичките му е подуто.

Говорене - при нас не е на мода. Знае мама /ама рядко го използва/, виж"ТАТА" във сякакви интонации е постоянно в устата му. Все по баща си ходи. И на кака си вика "тата". Това е основмо - другите звуци са малко и не мога да ги повторя, камо ли да ги напиша.


 прощъпулник - едва ли ще правим скоро. Още не ходи, но вече се задъра за около секунда на краката си без да се държис ръцете за нещо.

 

 
 

Иринополис, не бихте ли скоро приорикса и вие? Ако е така, то това е възможно да е симптома на заушката, който трябва да е някъде около 7-10 ден. 

Четох много отгоре-отгоре, но не мога да се въздържа:


 
Йоси се катери на масата от септември месец. Мисля, че се научи да се качва на масата преди да се научи да ходи нормално. И понеже ни омръзна да го дебнем, омръзна ни и да крещим и да му се караме, той е пън и нищо не вдява, та от сигурно вече два месеца, в момента, в който масата не се използва, столовете се качват върху самата маса. Като ще сядаме да обядваме, вечеряме се свалят необходимия брой, но винаги в последния момент. Никога не се оставят чинии, чаши или друго на масата без постоянен надзор, защото Йоси е фурия, а си се обърнал, а се е качил. Сяда си доволно по средата на сервираната маса, взема си виличката и започва да си хапва. 

А гледам и че много спрягате темата за домашните любимци.
На мен ми е малко трудно да ги приема. Може да решите, че съм коравосърдечна, но на животните не им е мястото в леглото ми.  Ако сме вк ъща с двор - с удоволствие, но у дома - не. 
Отраснала съм с всякакви животники у дома. От гущер в буркан, хамстер, рибки, котки, вече съм им загубила бройката, но помня, че бяха все или Вики или Сара, поне по 2-3 от всяко име, имали сме и две кучета, един делматинец, който много ме хапеше и се наложи да го махнат още на втория месец, но и аз луда я правех, и един късокрак териар или както там се водеше, някаква улична превъзходка, от когото също имам белези по ръцете от хапане, а него уж не го тормозех чак толкова. Накрая подарих на сестра ми един котарак, да й прави компания в студентската квартира, но на третия месец тя го върна у дома и майка ми все още си го гледа.
Та мисълта ми е, че винаги съм имала животни край себе си, като едното куче се засече с две от котките, една след друга. Много е хубаво в началото. Като са малки са много сладки. Всички обичат да гушкат малки животинки. Но те си имат нужди, които не мисля, че можем да задоволим, гледайки ги в апартамент 50-60 квадрата.  Да не говорим за дресировката - то не са напикани килими, не са разръфани или надрани дивани, косми по дрехите, и неизменната остатъчна миризма, особено при кучетата, с която стопаните свикват, но всеки външен я усеща.  А особено пък и куче ако е, то пък има и нужда от разходка, два пъти дневно. Това ми беше най-досадното задължение у дома. Редовно се пазаряхме със сестра ми коя ще изведе кучето.  Някак си хора, които нямат деца, ок да си вземат домашен любимец, да запълни празнината. Но при положение, че имаш деца, за какво ти е още една грижа на главата?    Домашните животни, според мен, са по-голяма грижа и от децата. Децата поне след първата година започват да стават самостоятелни. Има развитие в тях. Тръгват на ясла, после на градина, на училище ... А кучето, котката ... научаваш ги на това-онова, ок, но цял живот, 10-12-15 години, те зависят изцяло от теб. А въобще не повдигам и финансовата част. 
Така че, моят съвет към тези, които искат домашен любимец - направете си още едно дете!   

Ох Илка и аз на това мнение и едва отстоявам да не ми се доведе някое ку4е в къ6ти. Натиска е голям от страна на Йована и мъжо, а сега и Мила както е полудяла по ку4ета, незнам. Спасява ме това, 4е сме на квартира и не искат хазяите животни, но вземем ли си не6то на6е, незнам как 6те се спяся.
Оби4ам животни, но не виждам 6анс да имам време и за ку4е да се грижа