Бихте ли гледали чуждо дете?

  • 23 059
  • 491
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 8 999
Ама вие чувате ли се!
На всеки можело да се случи! Сякаш става дума за счупен крак или изгубен портфейл. Как така на всеки може да се случи да хойка и да произвежда деца зад гърба на жена си?  На всичкото отгоре това дете не е от вчера, а е факт от шест години. Да има късмет моят мъж да му се "случи" да стане баща извън семейството ни!

А колкото до това, че мъжете приемали по-лесно чуждите деца /т.е. децата на съпругата/, то, извинете, ама вие за колко жени сте чували, които след шест години водят вкъщи дете, за което съпругът не знае и обявяват, че е станало "случайно"! И колко от тези мъже плясват с ръце, прегръщат жените си и заживяват с чуждото дете като със свое?

Аз познавам доста жени с деца от предишни бракове, които са омъжени повторно, но не мога да твърдя, че настоящите им съпрузи, които не са бащи на тези деца, ги обичат и обгрижват наравно със своите собствени. Просто жените им се грижат /и воюват/ за децата си еднакво с цената на много огорчения и компромиси. А и като се вземе предвид, че не мъжете основно гледат децата и дома, то е нормално да не се забелязва отстрани, че има разлика в отношението им към собственото им дете и към доведеното. Не случайно детето на жената се нарича "доведено", а детето на мъжа от предишен брак се нарича "заварено".

Също така е редно да се отбележи, че малцина са мъжете, които взимат след развод детето си и заживяват с него и новата си жена. По-често децата остават при майките си. Само в случай на смърт на майката, детето отива при бащата и се налага да живее и бъде приемано, обичано, обгрижвано и възпитавано от мащехата си.

# 151
  • Мнения: 1 788
... По- добре сама отколкото някой да ме прави на ...

На какво?
Ако познавам мъжа до себе си и живея с него 16 години, ще знам дали е патологичен женкар или е изневерил, поради други причини - било то поради моето поведение, било то поради моментна криза във връзката ни и прочие...
Ако е чисто и просто женкар, по-скоро ще се ядосвам на себе си, че сама съм приела да живея с такъв човек, че и да му родя деца. Не са малко жените, които се примиряват с такива мъже до себе си, само защото "той има бизнес, дава пари, не ме лишава от нищо" и т.н.
Ако не е женкар, на нищо не ме прави в такъв случай. Станало е, минало е, заминало е. Вярно, постъпил е глупаво, че не ми е казал преди години, за да вземем решение тогава, двамата... А жената, с която е бил, дори вече я няма... И да обвинявам, и да съдя, все тая.
Но всеки сам преценява как и защо би си развалил семейството, разбира се...

# 152
  • Мнения: 8 999
На какво?
Ако познавам мъжа до себе си и живея с него 16 години, ще знам дали е патологичен женкар или е изневерил, поради други причини - било то поради моето поведение, било то поради моментна криза във връзката ни и прочие...

Ето така разсъждават и много жени, които са подложени на насилие от страна на съпрузите си - аз го предизвиках, беше моментна криза в отношенията ни...
Това е все едно да оправдаеш и да простиш побой.
Ако за една жена изневярата е недопустима, то няма причина, която да я оправдае.
Ако за двамата съпрузи е нормално да имат и други връзки, извън семейството, то ще бъде съвсем нормално някой от двамата да се сдобие и с дете, което не е от другия партьор. В такъв случай най-естественото нещо би било да си отгледат заедно и в любов това дете, защото принципно то би могло да бъде донесено вкъщи от всеки един от тях.

# 153
  • Мнения: 2 401
  На първо време бих опитала да надмогна егото и да помогна на децата. След това бих бИла шута или бих връчила прахосмукачката на мъжа ми, тук вече зависи от обстоятелствата с другата жена,
а и от живота ни по принцип. При всички случаи това е доста сериозна ситуация, в която детайлите са много важни.

# 154
  • Мнения: 11
Тази история може да се развие в много варианти. Най-благоприятният за всички  - забравяме за случилото се събираме се и заживяваме като едно голямо щастливо семейство. Не толкоз лош - събираме се, живеем, гледаме добре детето, но не забравяме какво е направил таткото и му го натякваме при всеки удобен случай (това е малкия ад). Един кофти вариант - събираме се почваме да живеем и тук идва това със залъците и обувките. Лека полека всички ще станат нещастни. Един не толкова лош - разделяме се и си живеем като щастливо разведени. Може дори да си създадем втори семейства, ноооо.....ако и там има деца  ooooh!  може да стане сложничко. Най-веселото ще е след години, всичко сме забравили и простили и се събираме на бъдни вечер новите семейства  - моя нов мъж с неговото/ите деца от преден брак, нашето общо, ако има такова, общото ни дете с бившия мъж, неговото детенце от починалото момиче, общото/ите деца с новата му жена и нейното/ите собствени деца от предишния й брак. Уф дано не обърках схемата, но за миг си представете каква страхотна Коледа може да се получи  Grinning

# 155
  • Мнения: 52
Да, тази история може да се развие в мнооого варианти. Да прибавя и аз една хипотеза. Прибираме мъж, дете, караме и....след 2 години, ами той имал още едно такова дете.Там майката се омъжва и не може да го вземе, а го връчва на баща му да го погледа и той. Тогава , какво правим? Вземаме ли и това дете?

# 156
  • Мнения: 0
Не, може би не бих и съм убедена, че и той не би се съгласил да гледа дете, което съм родила от друг по време на брака ни и не би ми простил нещо подобно...Да си търси варианти сам за отглеждането му, мен да не ме занимава, аз ако искам друго дете, ще си осиновя или родя, но да гледам плодовете на изневерите му- няма как да стане. Твърде съм ревнива, за да го приема, просто не мога и е по-силно от мен...Съвсем по друг начин стоят нещата с дете от предишен брак или ако осиновим, там болката от предателството я няма. А за мен моите чувства наистина са на първо място, ничии други не ме вълнуват толкова Simple Smile

# 157
  • Мнения: 12 722
Май детето  ще ми е най-малкият проблем. Изневярата може да се прости, но това, че 6 год. не се е грижил за това дете...

Съвсем по друг начин стоят нещата с дете от предишен брак или ако осиновим, там болката от предателството я няма.


В СО имаше тема точно за дете от предишен брак. Майката се възмущаваше, че мъжът крадял от времето за техните деца.

# 158
  • Мнения: 1 128
Май детето  ще ми е най-малкият проблем. Изневярата може да се прости, но това, че 6 год. не се е грижил за това дете...

Съвсем по друг начин стоят нещата с дете от предишен брак или ако осиновим, там болката от предателството я няма.


В СО имаше тема точно за дете от предишен брак. Майката се възмущаваше, че мъжът крадял от времето за техните деца.

Това последното изобщо няма да го коментирам  Sick Да не се е женила за него!

А иначе от всичко написано до тук останах с впечатлението, че за 90 % от съфорумките не детето е проблема. Проблема е мъжа и изневярата, допускането да се роди дете, припознаването му, и цялото безхаберие и безотговорност, които ги съпътстват.
По принцип и аз бих взела дете, чуждо, изоставено, сираче, не би ми пречил факта, че не съм го родила аз, обаче (за мен) в случая лъжата, изневярата и безотговорността биха взели връх.

# 159
  • Мнения: 170
Точно, Мак, точно за това става въпрос, аз затова в предните си постове писах, че ключовата дума тук е "изневяра", а не "чуждо дете".

Обаче има още един аспект на ситуацията. Това детенце досега е имало досег само или най вече с роднините си по майчина линия, то други роднини не познава, за него те са неговия свят. Вероятно, много вероятно е бабата и дядото по майчина линия да са го обгрижвали основно, след като майката е била самотен родител и вероятно е трябвало да работи и сама да се грижи за детето си с помощта на своите родители. В такъв случай представяте ли си кошмара да измъкнеш това детенце от средата му, не стига, че е останало без майка, ами сега трябва да иде при баща, който не познава и при една жена и деца, които са му абсолютно чужди. Според мен един такъв преход следва да бъде много плавен и да се случва бавно и полека във времето. Ужасно ще е да изтръгнеш детето от познатата му среда и да го поставиш в непознати за него условия сред непознати за него хора. По скоро би било добре бащата постепенно с времето да изгради връзката помежду им родител-дете, ако съпругата му е съгласна да се грижи за детето плавно да въведе и нея, както и децата родени в брака и чак тогава да се мисли...То, хубаво бихме искали да се грижим за това детенце, ама е по добре да помислим кое ще е най добре за него в случая, в конкретната ситуация...как най добре да бъдат защитени интересите му...това при условие, че има грижовни и любящи баба, дядо и роднини по майчина линия...Така, че казуса има много аспекти и трябва да се преценява конкретна ситуация, а не да се говори по принцип...принципно е лесно, но в частност не чак толкова лесно и просто...

# 160
  • Мнения: 12 722
Така, че казуса има много аспекти и трябва да се преценява конкретна ситуация, а не да се говори по принцип...принципно е лесно, но в частност не чак толкова лесно и просто...

 Peace
Често омразата към майката се прехвърля към детето.
От друга стана, детето може да се чувства чудесно при обичащи баба и дядо, но пак отхвърлено от баща си - най-близкия роднина.

# 161
  • София
  • Мнения: 18 314
Не бих допуснала това дете в дома си.
Майката като го е създала със женен мъж да си е правила сметката.
То си има баба и дядо, има си роднини по майчина линия - те да си го гледат.
За бащата - бих му простила само при условие да не замесва това дете с моето, да не лишава моето от внимание за сметка на другото.
Моето дете също е без баща. Още след раждането си организирах близки роднини, които да се погрижат за нея, ако нещо ми се случи. Бабата и дядото бяха доста болни и възрастни, после починаха.
Не бих изпратила детето в семейството на бащата. Не бих му причинила това - да бъде с чужди хора, да го гледат накриво и да смятат как ще се подели наследството между децата от 2 майки.
Втория и баща го избрахме двете, държахме да няма деца от предишни връзки.
Сега тримата сме щастливи заедно.

# 162
  • Мнения: 170
И да мислите и да не мислите, и да допускате детето и да не го допускате, факта, че е наследник на баща си няма да го промените. Детето става законен наследник на родителя си със самото си раждане и с припознаването от бащата или с признаването чрез съдебна процедура с предявен иск за бащинство. Боже....колко мъка има по тоя свят...Боже.... ooooh!

# 163
  • Мнения: 1 788
Това схващане, че жената, имала отношения с женен мъж, е виновна за всичко, ми е много любимо.  Mr. Green
Значи може жената да има дете от предна връзка, но мъжът - не! Да е чито нов и неизползван... Защото децата на мъжете са сигурно зверове някакви, с по две глави и осем крака, които само подяждат и вземат...
А мъжът трябва задължително да приема детето на жената... Иначе е тъпанар, простак, идиот...
Не, че нещо, ама не разбирам логиката...

# 164
  • Мнения: 12 722
Не бих допуснала това дете в дома си.
Майката като го е създала със женен мъж да си е правила сметката.


Ама разбира се, то е чумаво това дете. При такава майка. А мъжът - бял и добър. Може би изнасилен.

Общи условия

Активация на акаунт