Бихте ли гледали чуждо дете?

Каква тема за Коледа, а може би  за живота.

        
Това мнение ми напомни още веднъж, че има и човеци по тоя свят! Шапка ти свалям  Когато прочетох първият пост си помислих същото, но не се знае в действителност как бих постъпила- не съм на 100 % сигурна 

Изневярата за мен е обида и пренебрежение към светлата ми персона   
Щом сме се разбрали да не си изневеряваме и АЗ не изневерявам, с неговото кръшкане той предава доверието ми и се показва като човек, който първо не държи на думата си и второ- не зачита мен като личност и моите изисквания за връзката ни 
По принцип гласувам безкрайно доверие и съм почти лишена от ревност- затова бих приела с обида лъжата.

Колкото до темата- детето, само по себе си, не би имало нищо общо с нежеланието ми да се грижа за него. Просто в подобна ситуация знам, че няма да бъда добър човек, дори ще бъда лоша.
Още нещо- смятям, че ако АЗ САМА трябва да се гружа за детето, ще бъда много по-добра заместничка на майката, отколкото ако трябва да гледам детето заедно с баща му.

Както вече стана ясно от споделеното дотук, едни предполагат, че го могат, други предполагат, че не го могат. Това, конкретното, зададено в първия постинг на темата, не всички други залитания в  коренно различни сюжети.

Моят случай е подобен, въпреки, че детето не е резултат от изневяра на мъжа ми и въобще няма нищо общо с него. Моментът беше много тежък и решаващ за мен, и то по време, по което хич  не ми минаваше през ума да ставам майка, какво остава пък на дете, което не ми е биологично. Сега, години по-късно детето е моя дъщеря и не съжалявам за това. Въпреки, че не съм майчински тип, и доста често се държа като по-голяма сестра на детето (понякога май и като по-малка) , се справям горе-долу. В началото ми беше много тежко, но вече не мога да си представя живота си без нея...Що се отнася до конкретния случай, не знам дали бих взела детето, не съм сигурна.

По темата..Бих отгледал чуждо дете

Вие не четете, ама даже хич....даже нищо...просто драскате...Айде да се замислим...и стига толкоз проформа..какво бих и какво не бих...част от постовете доказват, че в тая държава малко се чете, още по малко се разбира, още по малко се вниква в същината...

Има си хас да не го приема.  Какъв идиот трябва да съм, да отхвърля дете, останало без майка. Аз самата съм израснала в странно смесено семейство, и двамата ми братя не са ми съвсем кръвни, не винаги е било цветя и рози, но се обичаме и уважаваме.

Случаят на Шварценегер е друг, беше въпрос на чест за жена му, в политиката по друг начин стоят нещата.

А кое е на първо място? 

Ако искате ме разкъсайте,но аз напълно споделям казаното от chanel и тук! 
Лесно е да се правим на добри самарянки докато не ни дойде до глава!
Коледа е!
Бай бабо да ме среща мечка!

Да не ме среща мечка. 
Точно тая "мечка" е малко вероятно да те срещне.
Историята е толкова невероятна, че съм почти сигурна, че темата е пързалка.

Да ме бие, например. Да насилва мен и децата....
Писах, да повторя- проблем би бил прекалените чувства към партньора. Когато не са налични, или са в рамките на разумното, нещата изглеждат различно.



Би ли просветлила, нас, нечетящите, невникващите, лишени от Вселенска премъдрост! 

Пързалка ли?
Никога не бих искала да се пусна по тази пързалка.

Конкретно тази тема може и да е пързалка, но аз лично познавам две семейства, в които мъжът си е имал и алтернативно семейство. При това и с дете от другата жена.
В първия случай съпругата му, разбирайки за второто семейство тутакси се разведе с него и го прогони като мръсно коте.
Във втория беше гадно - съпругата разбра за другата /и детето/ едва след смъртта на мъжа си. На погребението му просто се сблъскаха две вдовици и няколко скърбящи за баща си деца, които никога не бяха чували едно за друго.
За мен предателството си е предателство - няма степенуване. Тормоз, изневяра, все са в графа "предателство" и са на първо място в списъка ми с неща, които не бих простила и не бих преглътнала.
А в случая става дума за едно огромно предателство! Хайде - изневерил, добре, родило се дете, добре, припознал го /естествено/ - добре. Но ако ми беше казал още в самото начало, може би бих могла да преодолея разочарованието си и да продължа да бъда с този мъж. Дори бих гледала и дете, плод на изневяра, но за което знам, че съществува. Ама да ми тръсне шест години по-късно как ми е изневерил, че и дете сдобил, ето това няма да приема - че е живял с мен толкова време и всеки ден е бил ЛЪЖА /от сутринта, та до вечерта/. И в конкретната ситуация не би ме притеснило това, че в семейството ми ще влезе друго дете, а това, че ще осъзная, че съм живяла /и съм вярвала/ на човек, за когото явно не съм означавала нищо. Още по-тежко бих приела лъжата, ако другата жена е починала вследствие на болест, т.е. това е било ясно, че ще се случи и по време на боледуването й, поне, той е могъл да ми поднесе истината и да ме подготви за промяната в нашето семейство.
Трудно нещо е любовта, но печеленето на доверие е още по-трудно нещо. А печеленето на изгубено доверие е направо невъзможно, особено когато става дума за такава грандиозна измама.

В случая аз бих разделила нещата на 2.
За изневяра не би ми пукало, защото ние имаме по-свободни разбирания в това отношение.
Но фактът, че е направил дете, за което не се е погрижил, което не е признал и не е приел като баща, би ме отвратил от него като човек! Това трудно бих му простила.
Относно детето - ще го гледам, заради самото дете. Семейството няма да си разваля. Но на половинката ще му изкарам през носа безотговорността.