Бихте ли гледали чуждо дете?

Подкрепям напълно! Детето бих взела да го гледам, но как бихме превъзмогнали ситуацията с мъжа -  лъжата, това, че никога не е било казано... не знам.

Иначе евала на Aisha, че си казва честно. Различни хора. Нооо - по-добре така в началото "Не искам, няма да мога", отколкото обвързване с таткото, емоционална нестабилност и смяна на отношение към детето му. Тогава би било двоен стандарт според мен. И детето на таткото става потърпевшо.

При тези обстоятелства едва ли бих гледала бащата, така че няма какво да мисля за детето.
Ако детето е създадено преди връзката с мен- разбира се.

Толкова ли ще ви заболи от една изневяра? Питам сериозно, защото на мен от такива неща не ми пука. Не зная защо. Просто изневярата в личната ми класация "гадно, причинено от партньора" е доста надолу.

Мен - да. Защото тя носи всичко друго, без най- тежкият случай.

Изневярата за мен е по-малкият проблем. Мисля, че бих могла да простя за нещо, случило се преди години, след като не се е отразило по някакъв начин върху отношенията в семейството ни.
Но много бих се разочаровала от мъжа ми, ако разбера, че е знаел че има дете, припознал го е и не е поел никакъв ангажимент към него/освен ако майката не е искала да е така/.
Относно детето....бих го взела, ако това е по-добрият вариант за него. И ако не е мноого изтървано по отношение на възпитанието му...

Ако разбера, че мъжът ми има дете от друга жена , което се е родило по време на нашия брак и той не ми е казал за това, няма да остана с този мъж. Без значение дали това дете си живее с родната си майка, или тя е починала и ние трябва да се грижим за него. Съгласна съм с тези, които смятат, че детето само по себе си е най-малкия проблем в случая. Просто след подобна лъжа мисля, че не бих могла да имам никога повече доверие на съпруга си, а как може да се живее с човек, на когото нямаш доверие?

Мен - да. Не мога да приема, че чак толкова не може да се устиска. Ако ме цени, обича и уважава и го интересуват чувствата ми, мисля че не би било толкова важно за него да ебне нещо чуждо.

Стана ми едно тежко и душно от някои коментари. Винаги съм смятала, че всеки има право на свое мнение и усещане за нещата, но пак ми стана противно. И колкото повече чета, толкова повече се убеждавам, че ако ми се случи ще гледам това дете. Ако мъжът ми иска да осиновим, стига да можем да предложим нормални и равни с тези на нашите деца условия, бих го направила. Става дума за деца. За малки човешки създания, които не трябва да плащат заради грешките на родителите си. За създания, които се нуждаят от любов. Ами, ако не дай си Боже, аз умра млада и оставя мъжа ми и детето ми. Тогава какво!? Той ще трябва цял живот да е сам, понеже е мъж с дете, а такива днес са 2-ра стока хора? Или ако се случи обратното...или пък искате да кажете, че вашите мъже не изневеряват, че сме застраховани?! Той може да си кръшка на воля, ама нали няма деца, няма и проблем?! Ами ако вие изневерите и се случи с вас?! О, да знам. Тук никой никога не би, и не е, и няма. Знам, но винаги има място за едно "ако". Безотговорни хора има на всеки ъгъл. Доказателството е в препълнените домове за деца лишени от родителски грижи. Не бих оставила там никое невинно същество. Не бих подложила на това нито свое, нито "чуждо", нито ничие. Нагледала съм се на такива дечица. От малка ги гледам. Първо с баба ми, която работеше в "Дом майка и дете", а след това и с баща ми, който и до ден днешен работи в такъв дом. На 5 годишна възраст започнах да ходя до баба, да гушкам бебенцата, да им нося от бебешките дрехи на брат ми и да им подарявам играчки. Да ги гледам как си спят в кошарките и изобщо не знаят какво ги чака утре, когато пораснат. Колко нечестен и неравностоен старт ще имат в живота. И утре, ако едно такова дете дойда на вратата ми и каже на мъжа ми "татко", аз да го върна обратно?! Не бих могла...

Прекрасен пост, Поли, поздравявам те!    Моите мисли са в същата посока.

Аз само не разбрах от първия пост- това дете без други роднини по майчина линия ли е, които да искат да го гледат? За доброто на детето, ако има баба, която да се грижи за него, е по-добре да отиде да живее при нея, а не със семейството на баща си. Колкото и да сме жертвоготовни на първо четене, това ни състояние често търпи промени.
Друг би бил казусът, ако детето остане наистина само и дилемата е- у дома или в дома за сираци.

Никой не е застрахован да се случи нещо като смърт.
Детето има баща и той е задължен да го отглежда. Ако не иска това е друг проблем.
Аз не бих си оставила детето при жената на съпруга.
Мнението на майката не се знае, а то също е много важно, ако случая със смъртта не е инцидентен.
Какво е мнението на родителите на майката, ако има такива.
Какво е мнението на мъжа?

Щом е на съпруга, значи не е чуждо.
Да, бих го гледала и бих направила всичко, за да намаля болката от липсата на родната му майка. Какво би било моето наранено его на фона на загубата на най-скъпото за това дете?!

А ще можеш ли?

Както вече стана ясно от изказванията, едни го могат, други не. 

Какво, да заместя майка му ли? Едва ли, но наистина бих се погрижила да детето да страда по-малко.