Бихте ли гледали чуждо дете?

  • 23 055
  • 491
  •   1
Отговори
# 285
  • София
  • Мнения: 4 877
Ражда му се момиченце,за което той знае,припознава я,но дотам..Този месец майката на това дете починала,и детенцето на (6 години) остава при бащата.Законната съпруга е в шок,нормално е.
Въпроса ми е:какво бихте направили в подобна ситуация?Вариантите общо взето са два:прибиране на детето за постоянно с истинското семейство,или оставяне на "грижите" само на бащата,като съответно съпрузите се разделят.Споделете вашето мнение.
Защо да са два вариантите  Thinking
Всички разсъждавате от позицията, че семейството на бащата е истинското семейство за сирачето. А дали е така при положение, че детето само е припознато, не се споменава, че той е полагал грижи и е емоционално свързан с него.
Тъй като съм била в подобна ситуация, но от другата страна - на любовницата, когато имах сериозни здравословни проблеми, обмислях да напиша завещание и да възложа опеката на детето на моя много близка приятелка (тя беше съгласна).


Точно затова писах, че историята е измислена и крайно нереалистична. Няма такъв филм просто.

# 286
  • София
  • Мнения: 4 349
То цялата тема е един сценарий на хипотетични неща, тъй като авторката отдавна я няма и само пусна бомбата, пък после избяга.


Е то така е най-интересно.
Измислена история с изсмукани от пръстите разсъждения! Да сме живи и здреви да си разсъждаваме хипотетично и никога да не ни се налага да звемаме решения в описаните не само в тази тема ситуации!


Весела Коледа!  Laughing Laughing Laughing

# 287
  • В Космоса
  • Мнения: 10 110
Аз и мъжът ми / конкретно ние/ със сигурност можем да преодолеем такава криза в отношенията,  детенцето идва в семейството, наместваме си живота и си градим щастието от денят Х натам всички заедно. Голямо чудене пада, по въпрос, който поне на мен ми се струва лесен.
Ето, за мен също е просто!
Всяка жена знае сама колко и дали мъжът, за който се е омъжила си заслужава вниманието, жертвите, прошките.
Ако не заслужава, обаче, следва да се запита тогава от самото начало какво прави с него и какво си е въобразявала?  Mr. Green
И за мен е просто. Разделяме се и той си поема отговорността към другото дете, като не забравя обаче и моето, естествено.
Още в началото на връзката сме си изяснили какви ще са последствията от изневяра - раздяла. И от моя и от негова страна. Така, че за такова нещо - прошка няма. Макар, че говорим все хипотетично. Ако се случи най-много да вземем да си простим.

# 288
  • Мнения: 1 788
Да сме живи и здреви да си разсъждаваме хипотетично и никога да не ни се налага да звемаме решения в описаните не само в тази тема ситуации!

Аз го написах веднъж - в темата писа потребителка, която е била приета и то не след 6 , а цели 18 години неизвестност, че съществува.
Значи нито е невъзможно, нито е лошо това приемане.
Отново никой не обърна внимание...

# 289
  • София
  • Мнения: 4 349
Аз и мъжът ми / конкретно ние/ със сигурност можем да преодолеем такава криза в отношенията,  детенцето идва в семейството, наместваме си живота и си градим щастието от денят Х натам всички заедно. Голямо чудене пада, по въпрос, който поне на мен ми се струва лесен.
Ето, за мен също е просто!
Всяка жена знае сама колко и дали мъжът, за който се е омъжила си заслужава вниманието, жертвите, прошките.
Ако не заслужава, обаче, следва да се запита тогава от самото начало какво прави с него и какво си е въобразявала?  Mr. Green
И за мен е просто. Разделяме се и той си поема отговорността към другото дете, като не забравя обаче и моето, естествено.
Още в началото на връзката сме си изяснили какви ще са последствията от изневяра - раздяла. И от моя и от негова страна. Така, че за такова нещо - прошка няма. Макар, че говорим все хипотетично. Ако се случи най-много да вземем да си простим.


И предварителното разбиране /последствия от изневяра - раздяла/ отиват на кино.  Mr. Green Mr. Green

# 290
  • В Космоса
  • Мнения: 10 110
Обърнах внимание аз. Еми да, хубаво. Кой казва, че е невъзможно? Това е един вариант. Хора много и все различни.

Naddya, ми може и да идат на кино. Нищо не се знае. Уж сме били убедени, а и още, че няма да простим, но човек се променя.

# 291
  • София
  • Мнения: 4 349
Да сме живи и здреви да си разсъждаваме хипотетично и никога да не ни се налага да звемаме решения в описаните не само в тази тема ситуации!

Аз го написах веднъж - в темата писа потребителка, която е била приета и то не след 6 , а цели 18 години неизвестност, че съществува.
Значи нито е невъзможно, нито е лошо това приемане.
Отново никой не обърна внимание...


Е точно в това му е чара на целия сайт, всеки пише без да гледа другия - както при говоренето - всеки говори без да изслушва другия. Sunglasses Sunglasses

# 292
  • Мнения: 15 619
Да сме живи и здреви да си разсъждаваме хипотетично и никога да не ни се налага да звемаме решения в описаните не само в тази тема ситуации!

Аз го написах веднъж - в темата писа потребителка, която е била приета и то не след 6 , а цели 18 години неизвестност, че съществува.
Значи нито е невъзможно, нито е лошо това приемане.
Отново никой не обърна внимание...

Е, как по-специално да обърнем внимание? Да разчепкаме живота й с въпроси!?

# 293
  • Мнения: 6 217
Да сме живи и здреви да си разсъждаваме хипотетично и никога да не ни се налага да звемаме решения в описаните не само в тази тема ситуации!
Аз го написах веднъж - в темата писа потребителка, която е била приета и то не след 6 , а цели 18 години неизвестност, че съществува. Значи нито е невъзможно, нито е лошо това приемане. Отново никой не обърна внимание...
Не е невъзможно, става и все по-вероятно. В наши дни вече семейни ценности е много широко понятие.Неприятни, но човешки неща са това.

# 294
  • София
  • Мнения: 4 349
Да сме живи и здреви да си разсъждаваме хипотетично и никога да не ни се налага да звемаме решения в описаните не само в тази тема ситуации!
Аз го написах веднъж - в темата писа потребителка, която е била приета и то не след 6 , а цели 18 години неизвестност, че съществува. Значи нито е невъзможно, нито е лошо това приемане. Отново никой не обърна внимание...
Не е невъзможно, става и все по-вероятно. В наши дни вече семейни ценности е много широко понятие.Неприятни, но човешки неща са това.

Че то в днешно време се съмнявам, че въобще има семейни ценности.

# 295
  • Мнения: 6 217
Надя, и аз, но тихо Simple Smile, че ще скокнат отгоре ни  :Д

# 296
  • Мнения: 1 788
Е, как по-специално да обърнем внимание? Да разчепкаме живота й с въпроси!?

Това едва ли би имало смисъл.
Но аз лично се замислих особено на частта с: "Майка ми и "мащехата" ми заедно ходиха по магазините да ми избират връхна дреха, защото бях болна!".
Колко по-леко и лесно се живее по този начин...
За мен да умееш да прощаваш някои неща, на хора, които заслужават тази прошка, е най-ценното.
Иначе живееш цял живот в омраза, обида, пренебрежение и какъвто и живот да имаш, все нещо ще ти пречи, ако не можеш да прощаваш, когато е нужно. Да, не бих простила убийство, например и още няколко неща може би...
Никъде не съм казала, че хората трябва да мислят еднакво, за да ме убеждавате в противното.
Но не е лошо понякога да се замислят по принцип, защото животът е наистина непредсказуем...

# 297
  • Мнения: 2 510
Защо да е невъзможно?
Съвсем реално.
За съжаление и аз съм тук и нямам решение когато умра.
Дано не ми се случва да вземам такова. Praynig

# 298
  • София
  • Мнения: 4 877
Да сме живи и здреви да си разсъждаваме хипотетично и никога да не ни се налага да звемаме решения в описаните не само в тази тема ситуации!

Аз го написах веднъж - в темата писа потребителка, която е била приета и то не след 6 , а цели 18 години неизвестност, че съществува.
Значи нито е невъзможно, нито е лошо това приемане.
Отново никой не обърна внимание...


Била е приета за компания и шопинг, не за отглеждане. Освен това майка й е била жива и здрава.

# 299
  • София
  • Мнения: 4 349
Да сме живи и здреви да си разсъждаваме хипотетично и никога да не ни се налага да звемаме решения в описаните не само в тази тема ситуации!

Аз го написах веднъж - в темата писа потребителка, която е била приета и то не след 6 , а цели 18 години неизвестност, че съществува.
Значи нито е невъзможно, нито е лошо това приемане.
Отново никой не обърна внимание...


Била е приета за компания и шопинг, не за отглеждане. Освен това майка й е била жива и здрава.

Е то какво има да му отглеждаш на едно 18 годишно дете.  newsm78 newsm78

Общи условия

Активация на акаунт