Аз пък да ви кажа, че шушумига и долен страхливец, който години наред е нямал достойнството да признае за детето, няма да има достойнството да го гледа сам. Сигурна съм, че ако жената му предложи този вариант- " отивай си и си гледай детето сам", той набързо ще избяга от отговорност и ще зареже извънбраното дете. Всъщност, веднъж вече го е зарязал, след като дори и след появата му е останал да живее мирно и кротко с жена си. Как пък няма да се изнесе някъде, на квартира примерно, да плаща наем, да плаща здръжка на законните си деца, че да гледа сам и другото. Как не.
- Публикувана: 23 дек. 2011, 11:36 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2011, 18:29 ч.
Бихте ли гледали чуждо дете?
Мъжът ми е в състояние да отгледа и 5 деца съвсем сам.
Това обаче какво общо има с темата
/ сигуро затова не ви отговарят хората/Въпросът е идва ли детето в семейството на бащата или не.
Детето идва при бащата, но не и в семейството на бащата, защото то просто няма да съществува, ако аз съм съпругата.
Аз не разбирам какво не разбираш, Акаша. 
Ако детето на починалата жена остане само при баща си това е вариантът, при която се разделят с жена му и тогава тема няма. Ако не се разделят, жената приема детето в семейството и това е питането - бихме ли приели детето или не в семейството ни. Ние, жените.
Ако детето на починалата жена остане само при баща си това е вариантът, при която се разделят с жена му и тогава тема няма. Ако не се разделят, жената приема детето в семейството и това е питането - бихме ли приели детето или не в семейството ни. Ние, жените.
Аха, значи да си отива при другото дете, но по възможност да остави наследството, заплатата си всеки месец при това дете на съпругата. Защото то е повече дете, отколкото другото и заслужава повече по някакви неизвестни правила.
Другото, както го е правил, така и да го гледа.
Ако съм обидена и наранена от някого, дотолкова, че да не искам да го виждам дори, нито издръжка ще ми е нужна, нито наследството му. А детето ми, един ден, ако реши, като законен наследник да получи от онзи човек нещо, ще намери начин да го направи, то така или иначе си му се полага по закон.
Другото, както го е правил, така и да го гледа.
Ако съм обидена и наранена от някого, дотолкова, че да не искам да го виждам дори, нито издръжка ще ми е нужна, нито наследството му. А детето ми, един ден, ако реши, като законен наследник да получи от онзи човек нещо, ще намери начин да го направи, то така или иначе си му се полага по закон.
Така е по принцип, разбира се.
Полага се на всяко по равно! Няма привилегии, няма симпатии, няма сърдити.
Но толкова категорично да оплюеш/намразиш един човек и грешката му, както и резултата от тази грешка, пък после да ревнеш, че искаш издръжка и чакаш само на нея, щото ти е трудно сама, не ми се връзват като достойна постъпка. Един вид се получава - отивай, маме, при оня тъпанар - татко ти, искай си твоето.
И не ми казвайте, че ще успеете да скриете омразата си към този човек от детето си. В една хипотетична ситуация не можете да запазите самообладание, а какво остава, ако се случи наистина. Не споря, може и да бъркам, но с такова впечатление оставам.
А какво, ако един ден собственото ти дете реши само, че прегрешението на таткото не е било чак такава драма, другото дете му стане близко и те обвини в развалянето на семейството?
Ето, писа в темата потребителка, която каза: "А мен ме приеха!", следователно не е невъзможно, ама не обърнахте внимание...
П.П. Не се знае защо го е "зарязал". Може би майката не е искала и честно казано, ако на мен се случи да забременея от женен мъж, няма да махна детето.
Полага се на всяко по равно! Няма привилегии, няма симпатии, няма сърдити.
Но толкова категорично да оплюеш/намразиш един човек и грешката му, както и резултата от тази грешка, пък после да ревнеш, че искаш издръжка и чакаш само на нея, щото ти е трудно сама, не ми се връзват като достойна постъпка. Един вид се получава - отивай, маме, при оня тъпанар - татко ти, искай си твоето.
И не ми казвайте, че ще успеете да скриете омразата си към този човек от детето си. В една хипотетична ситуация не можете да запазите самообладание, а какво остава, ако се случи наистина. Не споря, може и да бъркам, но с такова впечатление оставам.
А какво, ако един ден собственото ти дете реши само, че прегрешението на таткото не е било чак такава драма, другото дете му стане близко и те обвини в развалянето на семейството?
Ето, писа в темата потребителка, която каза: "А мен ме приеха!", следователно не е невъзможно, ама не обърнахте внимание...
П.П. Не се знае защо го е "зарязал". Може би майката не е искала и честно казано, ако на мен се случи да забременея от женен мъж, няма да махна детето.
той ако го гледа 'отделно', това значи да се разделим, разведем, според както се разберем
как ще го гледа отделно, запазвайки семейството си. Не става, освен, ако не го наместят у баба му, например
Аз и мъжът ми / конкретно ние/ със сигурност можем да преодолеем такава криза в отношенията, детенцето идва в семейството, наместваме си живота и си градим щастието от денят Х натам всички заедно. Голямо чудене пада, по въпрос, който поне на мен ми се струва лесен.
как ще го гледа отделно, запазвайки семейството си. Не става, освен, ако не го наместят у баба му, например
Аз и мъжът ми / конкретно ние/ със сигурност можем да преодолеем такава криза в отношенията, детенцето идва в семейството, наместваме си живота и си градим щастието от денят Х натам всички заедно. Голямо чудене пада, по въпрос, който поне на мен ми се струва лесен.
Аха, значи да си отива при другото дете, но по възможност да остави наследството, заплатата си всеки месец при това дете на съпругата. Защото то е повече дете, отколкото другото и заслужава повече по някакви неизвестни правила.
Другото, както го е правил, така и да го гледа.
Ако съм обидена и наранена от някого, дотолкова, че да не искам да го виждам дори, нито издръжка ще ми е нужна, нито наследството му. А детето ми, един ден, ако реши, като законен наследник да получи от онзи човек нещо, ще намери начин да го направи, то така или иначе си му се полага по закон.
Другото, както го е правил, така и да го гледа.
Ако съм обидена и наранена от някого, дотолкова, че да не искам да го виждам дори, нито издръжка ще ми е нужна, нито наследството му. А детето ми, един ден, ако реши, като законен наследник да получи от онзи човек нещо, ще намери начин да го направи, то така или иначе си му се полага по закон.
А бащата след като и той се обиди на жена си, ще вземе да лиши детето си от наследство и така ще си живеят в едно голямо сърдито семейство.
Аз и мъжът ми / конкретно ние/ със сигурност можем да преодолеем такава криза в отношенията, детенцето идва в семейството, наместваме си живота и си градим щастието от денят Х натам всички заедно. Голямо чудене пада, по въпрос, който поне на мен ми се струва лесен.
Всяка жена знае сама колко и дали мъжът, за който се е омъжила си заслужава вниманието, жертвите, прошките.
Ако не заслужава, обаче, следва да се запита тогава от самото начало какво прави с него и какво си е въобразявала?
Така е по принцип, разбира се.
Полага се на всяко по равно! Няма привилегии, няма симпатии, няма сърдити.
Но толкова категорично да оплюеш/намразиш един човек и грешката му, както и резултата от тази грешка,
Полага се на всяко по равно! Няма привилегии, няма симпатии, няма сърдити.
Но толкова категорично да оплюеш/намразиш един човек и грешката му, както и резултата от тази грешка,
Иначе, от любовта до омразата съществува само една крачка.
Бащата е задължен да издържа и двете си деца.
Ражда му се момиченце,за което той знае,припознава я,но дотам..Този месец майката на това дете починала,и детенцето на (6 години) остава при бащата.Законната съпруга е в шок,нормално е.
Въпроса ми е:какво бихте направили в подобна ситуация?Вариантите общо взето са два:прибиране на детето за постоянно с истинското семейство,или оставяне на "грижите" само на бащата,като съответно съпрузите се разделят.Споделете вашето мнение.
Въпроса ми е:какво бихте направили в подобна ситуация?Вариантите общо взето са два:прибиране на детето за постоянно с истинското семейство,или оставяне на "грижите" само на бащата,като съответно съпрузите се разделят.Споделете вашето мнение.
Всички разсъждавате от позицията, че семейството на бащата е истинското семейство за сирачето. А дали е така при положение, че детето само е припознато, не се споменава, че той е полагал грижи и е емоционално свързан с него.
Тъй като съм била в подобна ситуация, но от другата страна - на любовницата, когато имах сериозни здравословни проблеми, обмислях да напиша завещание и да възложа опеката на детето на моя много близка приятелка (тя беше съгласна).
Така е по принцип, разбира се.
Полага се на всяко по равно! Няма привилегии, няма симпатии, няма сърдити.
Но толкова категорично да оплюеш/намразиш един човек и грешката му, както и резултата от тази грешка, пък после да ревнеш, че искаш издръжка и чакаш само на нея, щото ти е трудно сама, не ми се връзват като достойна постъпка. Един вид се получава - отивай, маме, при оня тъпанар - татко ти, искай си твоето.
И не ми казвайте, че ще успеете да скриете омразата си към този човек от детето си. В една хипотетична ситуация не можете да запазите самообладание, а какво остава, ако се случи наистина. Не споря, може и да бъркам, но с такова впечатление оставам.
А какво, ако един ден собственото ти дете реши само, че прегрешението на таткото не е било чак такава драма, другото дете му стане близко и те обвини в развалянето на семейството?
Ето, писа в темата потребителка, която каза: "А мен ме приеха!", следователно не е невъзможно, ама не обърнахте внимание...
П.П. Не се знае защо го е "зарязал". Може би майката не е искала и честно казано, ако на мен се случи да забременея от женен мъж, няма да махна детето.
Полага се на всяко по равно! Няма привилегии, няма симпатии, няма сърдити.
Но толкова категорично да оплюеш/намразиш един човек и грешката му, както и резултата от тази грешка, пък после да ревнеш, че искаш издръжка и чакаш само на нея, щото ти е трудно сама, не ми се връзват като достойна постъпка. Един вид се получава - отивай, маме, при оня тъпанар - татко ти, искай си твоето.
И не ми казвайте, че ще успеете да скриете омразата си към този човек от детето си. В една хипотетична ситуация не можете да запазите самообладание, а какво остава, ако се случи наистина. Не споря, може и да бъркам, но с такова впечатление оставам.
А какво, ако един ден собственото ти дете реши само, че прегрешението на таткото не е било чак такава драма, другото дете му стане близко и те обвини в развалянето на семейството?
Ето, писа в темата потребителка, която каза: "А мен ме приеха!", следователно не е невъзможно, ама не обърнахте внимание...
П.П. Не се знае защо го е "зарязал". Може би майката не е искала и честно казано, ако на мен се случи да забременея от женен мъж, няма да махна детето.
Ама си голяма филмаджийка - отде ти хрумна подобен сценарий? Аз нищо такова не прочетох до сега.
Не мога да бъда убедена, само предполагам. Предполгам, че бих могла да скрия омразата си - ще стискам зъби и ще поощрявам детето да се вижда с баща си.
Не може да реши вместо мен дали на мен ми е било драматично или не. Ще се старая да не ограничавам контактите им и като порасне може да реши и да ги зачести няма да го спирам.
Aз тъй като гледам, част от списващите все придърпват чергата към " КОй каквото и да ти говори, накрая все иде реч за пари!!!", мои, твои, наши деца, моите, твоите, нашите, на кого по напред, а все пак мангизите не са неограничени, както и времето и вниманието...уф....
ППЕй го и най пресния пример Кас 
, тя Nekomusume го е написала, това по повод нечетящите...и невникващите, само дето се изразих неправилно, не "Вие", а "Някои" от нас не четат...както и да е...всеки си пише и разтяга локуми, а на този дето му е на главата, той да си му мисли...Ситуацията е многоооо конкретна, за да говорим по принцип...
ПП
Цитат
Ето, писа в темата потребителка, която каза: "А мен ме приеха!", следователно не е невъзможно, ама не обърнахте внимание...
, тя Nekomusume го е написала, това по повод нечетящите...и невникващите, само дето се изразих неправилно, не "Вие", а "Някои" от нас не четат...както и да е...всеки си пише и разтяга локуми, а на този дето му е на главата, той да си му мисли...Ситуацията е многоооо конкретна, за да говорим по принцип...