Накрая винаги опира до пари и имоти! 
- Публикувана: 23 дек. 2011, 11:36 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2011, 18:29 ч.
Бихте ли гледали чуждо дете?
Когато няма вече друго- да.
Всъщност това делене смея да кажа, че е много типично за нашите ширини, където все "чуждите" деца ще изядат хляба, делят наследството (панелка +/- нива на село) на собствените...
+1
Накрая винаги опира до пари и имоти!
А какво да има. Има ли достатъчно пари и да не правиш сметка, че на едното дете трябва да купиш ботуши, а на другото не ти стигат. Тогава ще определено ще купиш на своето.
Но ако има достатъчно пари и за двете /а и имоти/ следователно ..... проблем няма да има.
Няма такова нещо като "достатъчно" пари. Или приемаш детето на мъжа си, или цял живот му броиш хапките. Изобщо не става въпрос за пари, а за нагласа.
А какво да има. Има ли достатъчно пари и да не правиш сметка, че на едното дете трябва да купиш ботуши, а на другото не ти стигат. Тогава ще определено ще купиш на своето.
Но ако има достатъчно пари и за двете /а и имоти/ следователно ..... проблем няма да има.
Но ако има достатъчно пари и за двете /а и имоти/ следователно ..... проблем няма да има.
Нека тогава бащата да купи пък на своето! Ама какво става като и двете за него са "своите"?
Ако се започнат подобни, тънки сметки, достатъчно пари никога няма да има...
Защото по същата логика утре може да решиш, че твоето дете трябва да носи ботушки от 400 лв. и за другото пак да не стигнат.
Интересно какви щяха да бъдат мненията, ако ситуацията беше следната - жена, изневерила, забременяла/родила от чужд мъж и разкайваща се, решила да си запази обаче семейството...
Странно как се прехвърля разочарованието и гнева от изневярата върху детето. Имаше една тема, там детето беше от преден брак на мъжа и пак ощетяваше собствените наследници, вземайки от времето, средствата на бащата. Отново имаше починала майка.
Ама да, като става дума за деца на мъжа - те са чужди, неискани. Виж, ако става дума за деца на жена, те задължително трябва да са приети от всички. Излиза, че зависи от коя страна на бариерата се намираш...
Имам близък приятел (чужденец е), с едно собствено дете, жени се втори път за жена със собствено дете. Имат две общи. В момента пак е разведен, но непрекъснато повтаря колко много обича всички деца и как му липсват, докато са при майка си...
Всъщност това делене смея да кажа, че е много типично за нашите ширини, където все "чуждите" деца ще изядат хляба, делят наследството (панелка +/- нива на село) на собствените...
Странно как се прехвърля разочарованието и гнева от изневярата върху детето. Имаше една тема, там детето беше от преден брак на мъжа и пак ощетяваше собствените наследници, вземайки от времето, средствата на бащата. Отново имаше починала майка.
Ама да, като става дума за деца на мъжа - те са чужди, неискани. Виж, ако става дума за деца на жена, те задължително трябва да са приети от всички. Излиза, че зависи от коя страна на бариерата се намираш...
Имам близък приятел (чужденец е), с едно собствено дете, жени се втори път за жена със собствено дете. Имат две общи. В момента пак е разведен, но непрекъснато повтаря колко много обича всички деца и как му липсват, докато са при майка си...
Всъщност това делене смея да кажа, че е много типично за нашите ширини, където все "чуждите" деца ще изядат хляба, делят наследството (панелка +/- нива на село) на собствените...
И това дете ще гледам!!!!....Живота е постоянна лудница,в която само децата оставАт истински и борбени!Звучи клиширано,но за мен е факт.А това дете е част от същество,което обичам....другото е безвремие....
За изневяра не зарязвам,думата верен за мен има друго звучене....
Краткостта на живота за мен е гневност и яд.Невъзможността и тесногръдието е комплекщина.....
За изневяра не зарязвам,думата верен за мен има друго звучене....
Краткостта на живота за мен е гневност и яд.Невъзможността и тесногръдието е комплекщина.....
Не съм сигурна, че ще намеря сили в себе си да гледам това дете като мое! Едно е да съм знаела, а съвсем друго да бъда поставена пред свършен факт т.е. майката е починала и тогава да науча за съществуването на това дете..
Не е задължително бащата да е страхливец! Един мой познат, с извънбрачно дете, не е знаел, че майката е забременяла от него! Научава го след 2 или 3 години и то защото тя го съди за издръжка.
Не е задължително бащата да е страхливец! Един мой познат, с извънбрачно дете, не е знаел, че майката е забременяла от него! Научава го след 2 или 3 години и то защото тя го съди за издръжка.
Няма такова нещо като "достатъчно" пари. Или приемаш детето на мъжа си, или цял живот му броиш хапките. Изобщо не става въпрос за пари, а за нагласа.
То една майка понякога прави разлика между двете си деца /собствени/, а камо ли между свое и чуждо /та било то и на мъжа й/. Нагласата се определя от парите в много голяма степен.
А това действителна ситуация ли е или е хипотетична, провокирана от http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;i … sp; ? А как е постъпила главната героиня?
Не съм сигурна, че ще намеря сили в себе си да гледам това дете като мое! Едно е да съм знаела, а съвсем друго да бъда поставена пред свършен факт т.е. майката е починала и тогава да науча за съществуването на това дете..
Не е задължително бащата да е страхливец! Един мой познат, с извънбрачно дете, не е знаел, че майката е забременяла от него! Научава го след 2 или 3 години и то защото тя го съди за издръжка.
Не е задължително бащата да е страхливец! Един мой познат, с извънбрачно дете, не е знаел, че майката е забременяла от него! Научава го след 2 или 3 години и то защото тя го съди за издръжка.
Но в случая е знаел, нали го е припознал.
Накрая винаги опира до пари и имоти!
А какво да има. Има ли достатъчно пари и да не правиш сметка, че на едното дете трябва да купиш ботуши, а на другото не ти стигат. Тогава ще определено ще купиш на своето.
Но ако има достатъчно пари и за двете /а и имоти/ следователно ..... проблем няма да има.
Няма да мога да превъзмогна, че това дете е от друга, че е бил с друга.
Този мъж няма да бъде с мен, та дори милиони да има.
Значи така - ние сме женени, той си ходи с друга и дете и си поддържа и семейството . Аз какво съм. Жената умира и ...
Не зная дали е от зодията, но този ще го "изям" жив.
Аз сега пък друго се сетих.
Ако в един момент мъжът ви реши, че иска да си осинови дете, как ли би се посрещнало едно такова "предложение"?
Ей така, решава, че иска да е чуждо, осиновено, нищо, че си има свои край него.
В други теми съм чела, че да осиновиш, когато имаш и собствени, е благородно, страхотно, извисено. Сипят се съвети, че пари винаги се намират. Даже имаше тема, в която щяха да обезглавят едно майче, че беше разказало за детенце в болница и търсеше някой да го осинови.
Та така, тук случаят е сходен, само че дето излиза, че това дете не е съвсем чуждо... Пък отговорите различни...
Ако в един момент мъжът ви реши, че иска да си осинови дете, как ли би се посрещнало едно такова "предложение"?
Ей така, решава, че иска да е чуждо, осиновено, нищо, че си има свои край него.
В други теми съм чела, че да осиновиш, когато имаш и собствени, е благородно, страхотно, извисено. Сипят се съвети, че пари винаги се намират. Даже имаше тема, в която щяха да обезглавят едно майче, че беше разказало за детенце в болница и търсеше някой да го осинови.
Та така, тук случаят е сходен, само че дето излиза, че това дете не е съвсем чуждо... Пък отговорите различни...