Бихте ли гледали чуждо дете?

Балами дал господ. Те ако свършат, няма да има и тарикати. 

Добре деее,детето е без майка....сега и на,,държавата'' да остане,'щото видите ли ний имаме чест  Що за пАрвенющина и тъпотия!!!Тука е важен ъгъла на виждане,приемането на ситуацията....
Чета ...и все повече се убеждавам ,че нашия егоцентризъм и собствени чувства са първостепенни.Значението на същността и дълбочината на въжделенията са разсипани в локви на лицемерие и фалш....Изгубените сме ние,а не мъжа или детето....Ние ,имащите самовлюбие на показност.

Марче,
не се ядоствай.
За детето е по-добре при роднини на майката, вместо при мащеха, която не го приема, а го търпи само заради бащата и само смята колко пари отнема от нейните деца.

argun ,напълно съм съгласна с теб!!!!!
Как ли ще се чувства детето,загубило майка си при такава жена.....
ОтТеглям се от темата...този път без бой ...догорча ми...противно ми е.

Разбира се, че моите чувства са първостепенни за мен. Чии други да са първостепенни? Тези на безотговорния съпруг, тези на детето, което няма нищо общо с мен (и следователно никакви чувства и отношение) или на децата ми, които сигурно също ще бъдат много объркани.
Не, няма да мога да гледам детето. Не е мое и никога няма да му бъда майка. Ще бъде нещастно, защото няма да мога да го обичам като собствено. Освен то, аз също ще бъда нещастна, че съм се оставила да бъда въвлечена в ежедневна тягост.

Защо съпругът да е безотговорен? Защото иска да се грижи и за другото си дете ли?
За изневярата - хайде стига, безгрешни хора няма. Никога нищо не е сигурно. Не са само мъжете виновни.
Колко жени изневеряват също на мъжете си и го наричат разнообразие, полезно за връзката? Справка - имаше тема за любовници или нещо подобно беше...
Децата на жената няма да са объркани, ако майка им не се държи като ощипана, а им обясни човешки, че това дете е дете на баща им. Не е нужно да ръкопляска на частта с изневярата. Даже не е нужно на този етап и да се споменава пред децата...
А детето, загубило майка си... Не искам дори да си помислям да съм на негово място. Да ме боли ужасно от загубата си на най-скъпия човек за мен и да знам, че има още един, на когото обаче не мога да разчитам, защото неговото семейство ми брои залците и джобните. И моята кокошка в техните очи, винаги ще е патица...

Защо? Това дете няма ли баща? Той каква роля играе? Не може ли да гледа детето?
Или какво?

Te затова иде реч, би ли стояла жена с мъж, който и е изневерил само заради това да гледа детето плод на този акт...защото детето е без майка ... И тук почват разминаванията - ако това е било нещо временно, мимолетно и еднократно, някои биха простили и забравили и биха приели новия член на семейството, други пък категорично не ... според мен всичко много зависи от конкретната ситуация...какъв е мъжа като съпруг, като баща, като човек....каква е съпругата до него също....Но...ако една жена не може да приеме факта на изневярата, то тя най вероятно би се развела и ... било каквото било, мама ще гледа общите деца, татко неговото си, и те така, ако пък я приеме, но не може да прости и реши да участва в отглеждането на детето само заради самото дете, то какво семейство ще е тогава, когато няма топлина, обич и доверие, а всичко е някак насила или защото е редно, тогава гарантирано всички ще са нещастни в това семейство...затова е хубаво всеки изпаднал в такава ситуация да преосмисли за себе си нещата....с какво може и с какво не може да се примири и да живее, защото инак става страшно и не само за един, а за всички засегнати страни....понякога редно не е равно на добро...Просто трябва да знаеш, че можеш и искаш да направиш дадено нещо, но не насила и не под давление за да може да си пълноценен в решението си и в неговата понататъшна реализация....

Предполагам, че ще се наложи баща му да си го гледа сам, далече от нас. Но все пак не мога да бъда напълно убедена. Дано не ми се случват подобни драми!

Това което обясни Tumba_lumba, го казвам и аз.
Аз няма да приема изневярата. Нямам достатъчно самочувствие и увереност след такова нещо и ще бъда крайно подтисната. Личните ни отношения с бащата са свършили. Ще се разделим и той ще трябва да гледа детето. Ако откаже ще прибера детето, но него никога.
Не мога да живея с човек който ме е подценил. Това не е грешка, като да се блъснеш някъде по невнимание. Не вярвам, че един човек или не искам да ми е съпруг който спи / дори и само това/ с друга без лични предпазни средства, а и не знае , че така се създават и деца. След това го препознал от хуманост и 6 години си живеят заедно извън семейството.

Снежа, аз те разбирам, ти отхвърляш мъжа, а не детето по принцип....особено след като твърдиш, че би приела при определени обстоятелства детето, но мъжа при никакви обстоятелства не би приела...което означава, че всъщност не говорим, че не би гледала не свое дете, а просто не би понесла мисълта да продължиш да живееш с този мъж...

Мен по скоро ме плашат някои изявления от сорта - моите деца за тях да има, онова е чуждо ще изяде хляба на моите, не го искам това чуждо дете да гледа в паничките на моите деца и все от тоя род....намесват се някакви пари, имоти, някакви такива гадости и звучат гадно...но, както казах всеки знае себе си, съдник на никого не съм и не искам да бъда....

Съпругът е безотговорен, към детето си, защото го е лишил от себе си. Безотговорен е и към семейството си, защото е допуснал създаването на подобна, меко казано некомфортна ситуация.
Децата ще бъдат объркани, защото не вярват, че са донесени от щъркелите.
И кой ще е ощипаният, ако аз се прибера у дома, бременна от друг мъж? Не ми казвайте, че съпругът ще гледа детето като свое и ще му осигури светло бъдеще. Нито пък, че аз ще бъда достойна за доверие, опора и вяра.

Нямам проблем с изневери и забежки. Даже предпочитам мъж - плейбой. Не бих се развела за изневери. Наистина не виждам смисъл. За мене е важно доверието, общите икономически интереси, хубавия секс (ако ще и с други жени  ). Обаче едно дете си е разход. Не искам да влагам усилия, нерви и средства в отглеждането на дете, което не съм избрала да имам. Бих осиновила дете. Но бих осиновила дете, което съм видяла и харесала. Да ми натрапят чуждо - ми няма да съм доволна. Просто не искам излишни разходи и грижи.


Може да го гледа. В къщи готвя аз. Не е проблем да наготвя за 5 вместо за 4 човека. Ако детето е момиче кой ще го къпе, например, всеки ден? Достатъчно ми е да къпя и реша дъщеря ми, да и суша и оправям вечно заплетената коса, да я трия и мажа с кремове и лосиони. Не мога да правя това за още едно дете. Кой ще помага с домашните? На мене домашните на двамата ми стигат и престигат. Как ще се събираме в колата, особено като е тук и майка ми? Къде да го сложа това дете? Нямаме свободна стая и едва намерихме този апартамент. В нашият блок по-големи жилища няма. Не искам да се местя за пореден път. Лятото пращам децата при майка ми и съм си сама. Това дете къде да го дяна? Като е в командировка мъжа ми кой ще го води и прибира от училище? Моите деца са големи и се прибират сами но за 6 годишно е забранено да се прибира само. Ей такива битовизми.

Все си мисля, че един мъж склонен към изневяра, винаги си личи. Не мога да си представя, как една жена няма да се усети , че мъжът и кръшка? Все  си мисля, че жените на такива мъже много добре знаят, какви ги вършат половинките им , но направо изпадат в кома пред очевидната истина. Имам сензори за кръшкачите. Имала съм такива гаджета навремето и винаги съм ги хващала - ами, тъй де - не ми отговаря на телефона, а уж си е у дома и учи  , а , определено не е и с мен, таааа...работата - ясна! Просто - един шут в з....а и кой от къде е! Не мога да си представя да вляза в такъв филм и то, в толкова трагична роля  
 След 16 години брак, една съпруга трябва да знае колко косъма има мъжа й на главата, та какво остава, да не знае на какво е склонен? Смятам, че тази жена, би си затворила отново очите за изневярата. Е, може да помрънка, да се посърди, да направи някой и друг фасон, но няма да изхвърли блудника. Относно детето - може и да го приеме, но това не означава, че ще го гледа добре и с любов. Мисля, че би се получило нещо средно между категоричното отхвърляне и абсолютното приемане, като жената ще се чувства нещастна и ограбена емоционално, а детето от своя страна - излишно, самотно и неразбрано. Тъжна картинка!
 Аз какво бих направила, не зная. Предвид, че целенасочено съм си търсела човек, който не е флиртаджия, определено е семеен тип и когато се чувства пълноценен с една жена, не търси алтернативи или просто секс, а когато не е сигурен в партньора, просто не продължава връзката...., не смятам  че съм си създала условия да попадна в подобна ситуация   Но, все пак, никой с нищо не е застрахован.
 За себе си, мисля, че първосигнално бих се противопоставила на идеята да гледам детето. Нищо против самото дете   Мъжът сигурно би чул невероятни неща за себе ли, а адът, може да му се види направо хладен, в сравнение с огъня, на който ще се пече у дома. Не мисля, че бих простила, може би , бих си тръгнала. А, ако - ако, защото е малко вероятно, все пак му простя, бих търсила алтернатива, роднини на биологичната майка на детето да се погрижат за него или ако не, то поне родителите на мъжа. При липса на опция, нямам и идея как бих реагирала - от една страна ми липсва жестокосърдечие, а от друга, не бих живяла в противоречие на собствените си чувства и с усещането за натрапване на нещо, което не съм искала. Все пак, зависи и от самото дете. Някои деца, просто ми влизат под кожата от пръв поглед.
  Смятам , че такива изказвания са лицемерни. Ако, не бяха, то на на този свят нямаше да има домове за сираци, нямаше да има отхвърлени деца и такива казуси.  Никой не може да обикне някого, защото е нещастен и съдбата му е тежка. Човешките чувства са сложна материя, неподвласна на натиск и обществено мнение . Това е! Примерите са хиляди, в различните социални домове.  

Имах предвид, че ще го гледа сам /ако иска с гледачка/, но не в къщи.
В къщи детето може да идва да вижда моите деца, но  без бащата.
Не искам такъв съпруг и баща.
По- добре сама отколкото някой да ме прави на ...