Понеже се познавам добре, най-вероятно не бих го гледала лично. Имам си свои разбирания за отношенията, които трябва да съществуват в едно семейство. За детето бих се погрижила, но от разстояние. Например може да се уговорим с мъжа ми, но само в името на децата, да живеем наблизо, за да си помагаме, а децата да не се отделят от баща си и да свикват с новото си братче/сестриче. Но дотам. Бих продължа живота си напред, като разведена жена, защото знам, че никога вече няма да е същото.
- Публикувана: 23 дек. 2011, 11:36 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2011, 18:29 ч.
Бихте ли гледали чуждо дете?
Конкретно тази тема може и да е пързалка, но аз лично познавам две семейства, в които мъжът си е имал и алтернативно семейство. При това и с дете от другата жена.
В първия случай съпругата му, разбирайки за второто семейство тутакси се разведе с него и го прогони като мръсно коте.
Във втория беше гадно - съпругата разбра за другата /и детето/ едва след смъртта на мъжа си. На погребението му просто се сблъскаха две вдовици и няколко скърбящи за баща си деца, които никога не бяха чували едно за друго.
За мен предателството си е предателство - няма степенуване. Тормоз, изневяра, все са в графа "предателство" и са на първо място в списъка ми с неща, които не бих простила и не бих преглътнала.
А в случая става дума за едно огромно предателство! Хайде - изневерил, добре, родило се дете, добре, припознал го /естествено/ - добре. Но ако ми беше казал още в самото начало, може би бих могла да преодолея разочарованието си и да продължа да бъда с този мъж. Дори бих гледала и дете, плод на изневяра, но за което знам, че съществува. Ама да ми тръсне шест години по-късно как ми е изневерил, че и дете сдобил, ето това няма да приема - че е живял с мен толкова време и всеки ден е бил ЛЪЖА /от сутринта, та до вечерта/. И в конкретната ситуация не би ме притеснило това, че в семейството ми ще влезе друго дете, а това, че ще осъзная, че съм живяла /и съм вярвала/ на човек, за когото явно не съм означавала нищо. Още по-тежко бих приела лъжата, ако другата жена е починала вследствие на болест, т.е. това е било ясно, че ще се случи и по време на боледуването й, поне, той е могъл да ми поднесе истината и да ме подготви за промяната в нашето семейство.
Трудно нещо е любовта, но печеленето на доверие е още по-трудно нещо. А печеленето на изгубено доверие е направо невъзможно, особено когато става дума за такава грандиозна измама.
В първия случай съпругата му, разбирайки за второто семейство тутакси се разведе с него и го прогони като мръсно коте.
Във втория беше гадно - съпругата разбра за другата /и детето/ едва след смъртта на мъжа си. На погребението му просто се сблъскаха две вдовици и няколко скърбящи за баща си деца, които никога не бяха чували едно за друго.
За мен предателството си е предателство - няма степенуване. Тормоз, изневяра, все са в графа "предателство" и са на първо място в списъка ми с неща, които не бих простила и не бих преглътнала.
А в случая става дума за едно огромно предателство! Хайде - изневерил, добре, родило се дете, добре, припознал го /естествено/ - добре. Но ако ми беше казал още в самото начало, може би бих могла да преодолея разочарованието си и да продължа да бъда с този мъж. Дори бих гледала и дете, плод на изневяра, но за което знам, че съществува. Ама да ми тръсне шест години по-късно как ми е изневерил, че и дете сдобил, ето това няма да приема - че е живял с мен толкова време и всеки ден е бил ЛЪЖА /от сутринта, та до вечерта/. И в конкретната ситуация не би ме притеснило това, че в семейството ми ще влезе друго дете, а това, че ще осъзная, че съм живяла /и съм вярвала/ на човек, за когото явно не съм означавала нищо. Още по-тежко бих приела лъжата, ако другата жена е починала вследствие на болест, т.е. това е било ясно, че ще се случи и по време на боледуването й, поне, той е могъл да ми поднесе истината и да ме подготви за промяната в нашето семейство.
Трудно нещо е любовта, но печеленето на доверие е още по-трудно нещо. А печеленето на изгубено доверие е направо невъзможно, особено когато става дума за такава грандиозна измама.
Е, по-точно от това и аз самата не бих могла да го формулирам, макар да съвпада напълно с мнението ми по въпроса. baibibi
Семейството няма да си разваля. Но на половинката ще му изкарам през носа безотговорността.
. Опичайте си умовете и разчитайте на себе си! Семейството няма да си разваля. Но на половинката ще му изкарам през носа безотговорността.
. Опичайте си умовете и разчитайте на себе си!Е, то с опичане на умовете не става, а с комуникация.
Ние сме си свалили картите на масата и няма драми.
Затова не бих приела криене и лъжи. Другите неща не ми пречат, ако са изказани Овреме.
Конкретно тази тема може и да е пързалка, но аз лично познавам две семейства, в които мъжът си е имал и алтернативно семейство.
Аз пък имам един приятел,който живееше с жена си детето им и любовницата с двете и деца(които не бяха негови).И двете заедно ходеха да го следят и да бият другите му гаджета..
Накрая му писнаот харема ,заряза ги всички и замина за чужбина
сложно и деликатно...
Подобно нещо преживяха мои познати.
2-ртата жена не прие детето от 1-вата (когато тя почина) и какво стана... След няколко години се разпадна и 2-рото семейство на мъжа и сега всеки си е на някъде.
Децата се познават, но се виждат 1-2 пъти в годината. Живеят в един град в 2 съседни квартала. Грозно е.
Само хипотетично, да бих приела да гледам детето. То не е виновно и не заслужава да бъде отритнато от съдбата, а най-вече от 2-рия си родител (или жена му).
Но знае ли човек, как ще бъде в реалността.
Подобно нещо преживяха мои познати.
2-ртата жена не прие детето от 1-вата (когато тя почина) и какво стана... След няколко години се разпадна и 2-рото семейство на мъжа и сега всеки си е на някъде.
Децата се познават, но се виждат 1-2 пъти в годината. Живеят в един град в 2 съседни квартала. Грозно е.
Само хипотетично, да бих приела да гледам детето. То не е виновно и не заслужава да бъде отритнато от съдбата, а най-вече от 2-рия си родител (или жена му).
Но знае ли човек, как ще бъде в реалността.
сложно и деликатно... Грозно е.
Само хипотетично, да бих приела да гледам детето. То не е виновно и не заслужава да бъде отритнато от съдбата, а най-вече от 2-рия си родител (или жена му).
Но знае ли човек, как ще бъде в реалността.
Само хипотетично, да бих приела да гледам детето. То не е виновно и не заслужава да бъде отритнато от съдбата, а най-вече от 2-рия си родител (или жена му).
Но знае ли човек, как ще бъде в реалността.
Лесно е да се правим на добри самарянки докато не ни дойде до глава!
Познавам се, големият проблем би бил това, че е крил от мен. Но най-потърпевшо в случая е детето, а то най-малко от всички заслужава да страда. Не бих се понасяла ако отхвърля дете, току-що загубило майка си.
... Не бих се понасяла ако отхвърля дете, току-що загубило майка си.
Кратко и много точно казано!
Но най-потърпевшо в случая е детето, а то най-малко от всички заслужава да страда. Не бих се понасяла ако отхвърля дете, току-що загубило майка си.
Не бих причинила всичко това на моето дете.
Иначе - пишете си, представяйте се като великодушни. Но сега децата ви са малки, нямате подобен проблем. Дано не ви се случва.
Ако случайно се окажете в сериала - първо помислете за себе си за да сте здрави и да можете да се погрижите за своето дете.
Ами ако детето има баба (майка на майката). Стига да разбера бих участвала и помагала, но не бих изземала ролята на човек в живота но това дете, щом така и така явно съм лишена от подобна роля. Мъжа ми ще трябва да има активна роля обаче...Някак си не могат да разсъждавам от пасивната страна на историята, а наистина се опитах да мисля хипотетично.
Никаква идея нямам как бих реагирала, но не разбирам защо неизменно свързвате второто дете с някаква вреда на първото. Ако говорим за големи деца- как да е, макар че и тогава винаги може да се измисли една напудрена версия за пред обществото като напрмер предишен брак. Децата, а и всички останали външни хора, ще приемат това дете според начина по който го приемат родителите. Ако те го приемат с добро не виждам как може да навреди на другото дете.
За мен драмата се върти около предатекството/изневярата, а не около детето.
За мен драмата се върти около предатекството/изневярата, а не около детето.