Бихте ли гледали чуждо дете?

Интересно защо авторката на темата не се появява, за да отговори на многобройните въпроси, които възникват с разсъжденията относно този случай?
По темата - не, няма да гледам детето. Не съм типа жена с много високо развит майчински инстинкт. Не мога да поема два пъти всички трудности около отглеждането на едно дете. Затова съм избрала да имам само едно. Ако мъжът ми не си го е набил в главата при дългото съжителство, няма какво да си кажем повече. Детето трябва да бъде отглеждано от родителя си, щом има жив такъв в лицето на баща си, но аз не се смятам за длъжна да участвам, след като никой не ме е питал преди това. Това е при мен.
В случая, разказан от авторката, не се знае как седят нещата. Зависи законната жена какъв тип човек е, какви са им отношенията с мъжа и т.н. Подобни случаи са изцяло спецефични, зависят от хиляди подробности в отношенията между двамата съпрузи и не може да се правят генерални заключения.
[/quote
]



Адмирации за честната и откровено изказана позиция. Не искам да се заяждам, но смятам, че доста от мненията не бяха много честни и може би реалистични. Казвате, без да се замислите" ще го взема", но хипотетично човек и планина може да повдигне. Реалността е друга. В момента чета обявите за работа  в джобса и виждам, че най-често срещаната заплата вече е 500 лв. Това в София, в провинцията може и да е 300. Представям си как с тези заплати, и в нашата бъларска реалност, всяка от нас се оглежда само и само отнякъде да й изскочи някое и друго чуждо дете за гледане. Освен това всяка жена си има чест и достойнство. Аз не съм ревнива и нямам против забежките от семейното ложе. Случава се на всеки, случва се и на мен. Имам много против, обаче, лъжата, прикритостта, лицемерието и живота прекаран във фалш. Това да разбера, че мъжът ми се е покривал като плъх десетина години, че има дете, пък сега като няма мърдане вземе та ми го натресе, ама как няма да плеснем с ръце и да се прегърнем, разбира се! Веднага ще го изгоня. Като е правил дете и лъгал, да е мислил. Не съм длъжна никому. Да, детето не е виновно, но то никое дете не е виновно, дайте да ги вземем всички. Ще кажете, то не е " всяко", то е на мъжа ти. Още по-лошо. Да си го гледа, за да му дойде акъла в главата.

Скопявам мъжа си, прибирам детето, намирам си любовник и всички живеем весело и щастливо!

Сега сериозно - ако успея да преодолея измяната, да, бих гледала детето.

... Защото може един ден и на легло да го гледа и да си съсипе живота покрай болести и проблеми и накрая да се появи щерката за наследството. Много честно, няма що...

Ама нали темата е за детето ?

Ето тези разсъждения са ми най-любими...
Когато имаш претенции за наследство някакви, тези неща се уреждат много преди да легне някой на легло.
А да не споменавам колко случаи има, когато точно "чуждото" и отхвърленото после дават мило и драго за теб и те гледат неотлъчно до гроб. А през това време собственото ти те ругае и не иска и да чуе за теб.