Честна пионерска .... :-)

Пловдивско, варненско - не знам точно! Щъркелът ме е донесъл! Може и да е минал през там! Ще му погледна пътния лист, ако те интерсуват подробности!  

Лагерът ни в Обзор, беше някъде далече. И само веднъж ни водиха до селото. Близо до нас беше Софийския лагер - огрооомен в сравнение с трите двуетажни сгради на нашия. Беше хубаво, ама аз - лапе. Няколко писва писах на нашите да си ме взимат. И това при положение, че директора на лагера и отрядната бяха семейни приятели на нашите и ги познавах от малка.

В нашето семейство не сме крили Коледа, но акцентът ( и досега) падаше на Бъдни вечер. Коледа помня с коледния обяд с пуйка, която ни изпращаше роднина от град Елена. Но украсявахме елха преди Нова Година ( не за Коледа!), подаръците и дядо Мраз също идваха тогава. В други семейства сигурно е било  по-различно

Спомням си - била съм чавдарче и пионерче, до комсомолец не стигнах. През всичките години като пионер бях и отряден председател . Всеки петък ни събираха на някакви заседания отрядните председатели, след като сме свършили училище и всички са си тръгнали. Кошмар ми беше и на сборовете на цялото училище, когато трябваше да рапортувам на дружинния председател, а аз умирах от срам и си гълтах граматиката
Чавдарчета станахме в Скравена пред костницата на Ботевите четници. За пръв път виждах човешки череп и дълго време имах кошмари след това.
На лагери не ме пускаха, но си спомням с носталгия училищните бригади след 15 юни. Водеха ни в две села с черешови гори да берем череши. Пълнехме касетките с клонки и пръст, добавяхме по малко череши отгоре, а след това се катерехме по дърветата и ядяхме до пръсване
У дома Коледа и Бъдни вечер не се е празнувало по онова време, само Нова година - с голяма елха, банани, портокали и ...кока кола

Тази тема спокойно може да се казва и : "Честна пенсионерска ...."
Вече няколко пъти по грешка така го прочитам 

Да, помня. Аз стигнах само до чавдарче, пионерче не успях да стана. Беше хубаво.

Както я карат с пенсионната система скоро няма да е. 

Абе, като сте заговорили за храни, да ви питам аз...
Помните ли едни ярко зелени, кръгли, дребни бонбонки, в пакетче, прозрачно? А отвъртре тъмно кафяви, т.е. какаови някакви...
Опитвам се да се сетя името им от доста време насам. А бяха разкошни... 

"Росица" мисля, че бяха.От тях някои приятелки на майка ми правеха какаов ликьор.

В къщи безжалостно убиваха всичките ми амбиции да стана видна пионерка или комсомолка. Направо са ми унищожили детството. 

Май да.  Нямах никакъв спомен за името им.

М, да. Била съм и пионерче, и чавдарче, и комсомолец. Помня и бригадите в средното, а също и на военно обучение съм била, едвам удържах Калашника, като стреляхме.

Много хубави спомени ми нахлуха, благодаря за темата.
Била съм чавдарче и пионерче, последното само 2 години,че дойде десети. Униформите и връзките не обичах да ги нося, но някак го приемах. Помня, че в 4ти клас понеделник първи час беше час на класния. Класната ни беше избрала книга... смело сърце ли да се е казвала, не помня вече, но тя четеше, а ние слушахме в захлас.
Чавдарчета станахме пред музея в града, а пионерчета - ходихме някъде. Бях много огорчена, че не ме избраха за отряден ръководител, макар че се учех - бях буйна и някак самостоятелна. Даже на края на годината наред с удостоверението за завършен клас ми бяха дали един напечатан лист с оценки и забележки. Пишеше:
"Да бъде самокритична и добра другарка в колектива" - явно не съм била, обаче ето тези думи са се запечатали здраво.
Избраха ме да крача редом до знаменосеца, което не беше някак на "нивото ми" и дори бях леко поубидена.
Помня и "Призраци на виенското колело", "Призраци б блока", "Васко да Гама от село Рупча" и "Бенджи, Закс и звезния принц","Арабела", "Гости от бъдещето"...
Бях абонирана за всичко, което се предлагаше в училище - Славейче, Мурзилка и.. не ги помня за съжаление вече. Пишех си с няколко русначета, но бързо ми мина мерака.
Училището почваше на 15ти септември, но от 1ви до 14ти ходехме по бригади - беряхме грозде,ягоди, домати... състезавахме се кой клас ще набере най- много, първо ядяхме, после се замярахме... невероятно весело беше.
И хартия предавахме- в точно определен ден цялото училище носеше хартия и я теглеха там на плаца и класът който беше донесъл най-много - печелеше. Каква гордост само ни заливаше като ставахме първи:). Една година обаче точно накрая родителите на едно момиченце от другия клас докараха някакви кашони и... другия клас ни би. Бяхме много разочаровани. До ден днешен помня кое беше момичето и оттогава не го харесвам... ))
На лагери ходех минимум по 2 пъти в годината - на летен в Бяла варненско и зимен в Буковец. Но и пролетните ваканции съм ходила по Балкана... на хижи постоянно - с приспиване, по излети, по пещери ...
Хайде, поздрав за всички с нещо от нашето детство:

Много благодаря за поздрава! Филмчето беше едно от любимите ми. То не, че имаше богат избор от филми  де 

Припомних си събирането на хартия. Всеки месец по веднъж влачихме като луди, мерихме ги с едни кантарчета, които се държаха с ръга и пакетът се закачваше на кука. Но най-любимото ни занимание беше след като всичката хартия беше складирана в коридора пред задния вход в очакване да дойде камиона да я натовари и ние започвахме да ровим и да си търсим списания и книжки, които ни харесваха. Това беше един от начините да си намерим някое списание Пиф /другите не ги помня/, които бяха изхвърлени от деца, чиито родители работеха в чужбина и можеха да си ги намират тези списания. Ехххххххххххх....................