За Фафлите - от известно време налитам на НАЯ, подобни са ми, пробвай ги.
- Публикувана: 25 дек. 2011, 16:18 ч.
- Последно мнение: 15 март 2012, 12:41 ч.
Честна пионерска .... :-)
Като пишеш за бомбони се сетих за обикновените фафли. Купувахме по цели кутии на бригадите и си дояждахме с тях, защото определено храната не ни стигаше. Бяха много вкусни. Ех спимени - стая с четири легла, поне 10 деца сме, налягали по леглата и кутията се движи от ръка на ръка. Докато стигне до послдния, първият вече си е изял фафлата и пак отново.
Обикновена вафла от 6 стотинки...
Аз пък умирах за локумените вафли. Продаваха ги в сладкарниците на бройка. Ама бяха по 10ст.
Локумените и аз ги обожавах, но на бригадите се купуваше това, което повечето ядяха и това бяха обикновенните фафли.
Сегашните локумени не стават. В тях има толкова малко лукум, че направо не се усеща. Някой път си мисля да си купя лукумена фафла и локум и да си я донагодя на вкус !
Сегашните локумени не стават. В тях има толкова малко лукум, че направо не се усеща. Някой път си мисля да си купя лукумена фафла и локум и да си я донагодя на вкус !
Много обичах да съм пионерче аз.
Имах и кариера така да се каже, звеневи, отряден съм била 1 година в училище, а на един лагер дори бях дружинен председател ( само една година:) Обожавах вечерните проверки, всички трябваше да сме на плаца в Х часа ( напр. 20) и да си носим пионерските връзки. Чувствах се отговорна да съм на мястото точна, да видя дали всички от 'дружината' са налице в строя и да рапортувам, че вечерната проверка е проведена и никой не липсва
След вечерната проверка ни пускаха за дискотека. Имах и някакви отговорности в стола , а сутрин редовно ме вкарвха в някаква група, с която обикаляхме, въоръжени с едни тефтери да видим дали всички са си оправили леглата.
Смятам, че пионерската организация беше нещо прекрасно, наистина сме говорили и учили някакви дежруни (неразбираеми) приказки, но имаше ч-во за общност, за децата имаше всичко, ходила съм на лагер поне по 2 пъти годишно, имам прекрасни спомени и приятелства вечни
Сегашните деца не знаят и процент от това. За съжаление сигурно вече и лагера на Кранево не същестува, мутрите определено застроиха Равда. Децата не са приоритет
Имах и кариера така да се каже, звеневи, отряден съм била 1 година в училище, а на един лагер дори бях дружинен председател ( само една година:) Обожавах вечерните проверки, всички трябваше да сме на плаца в Х часа ( напр. 20) и да си носим пионерските връзки. Чувствах се отговорна да съм на мястото точна, да видя дали всички от 'дружината' са налице в строя и да рапортувам, че вечерната проверка е проведена и никой не липсва
След вечерната проверка ни пускаха за дискотека. Имах и някакви отговорности в стола , а сутрин редовно ме вкарвха в някаква група, с която обикаляхме, въоръжени с едни тефтери да видим дали всички са си оправили леглата.Смятам, че пионерската организация беше нещо прекрасно, наистина сме говорили и учили някакви дежруни (неразбираеми) приказки, но имаше ч-во за общност, за децата имаше всичко, ходила съм на лагер поне по 2 пъти годишно, имам прекрасни спомени и приятелства вечни
Сегашните деца не знаят и процент от това. За съжаление сигурно вече и лагера на Кранево не същестува, мутрите определено застроиха Равда. Децата не са приоритет
......
ходила съм на лагер поне по 2 пъти годишно, имам прекрасни спомени и приятелства вечни
Сегашните деца не знаят и процент от това. За съжаление сигурно вече и лагера на Кранево не същестува, мутрите определено застроиха Равда. Децата не са приоритет
ходила съм на лагер поне по 2 пъти годишно, имам прекрасни спомени и приятелства вечни
Сегашните деца не знаят и процент от това. За съжаление сигурно вече и лагера на Кранево не същестува, мутрите определено застроиха Равда. Децата не са приоритет
Споменаваш за Равда и Кранево, а ние ходехме на Обзор.
Няма някой който да е бил там да не си спомня заведенията (силно казано заведение) "Куцата жаба" и "Сивия плъх".
Е, няма такива бараки сега
, но пък бяха най-добрите за времето си.А последната лагерна вечер, с програма измислена от нас и с истински огън, и с Нептун излизащ от водата, спомняте ли си?
Колкото повече спомени ме връхлитат, толкова по-мило ми става за онова време.
Naddya , пише се вафла, бонбон, Кремиковци.
Може да е от пловдивско жИната
защото коледа нямаше.
защото коледа нямаше.
У дома също се празнуваше и Коледа, и Великден.
На Бъдни вечер хапвахме постно у дома, не че сме постили преди това. На Коледа празнувахме в ресторант или на вила с приятели - баща ми имаше имен ден. Никой не ни е ограничавал, на църква съм ходила с майка ми или сама. Подаръците се даваха за Нова година, тоава също празнувахме.
Просто тя ме беше научила, че ако чувствам нужда да вляза и да запаля свещичка. Правили сме о и двете, ходила съм и сама, и със съученички. Говоря за периода до 1980 г., не са ни правили проблеми властите.
Просто тя ме беше научила, че ако чувствам нужда да вляза и да запаля свещичка. Правили сме о и двете, ходила съм и сама, и със съученички. Говоря за периода до 1980 г., не са ни правили проблеми властите.
Коледата се празнуваше тайно и под сурдинка. Аз дълго време нямах представа, че съществува такова нещо. Но пък за Великден се боядисваха яйца, дори изучавахме приказка за Великденското яйце, което било най-голямо, здраво и красиво и затова никой не го вземал, докато се развалило и го изхвърлили.
На село като тръгнех от единия край към другия, на всяка крачка крачка казвах "добър ден" и обяснявах на бабичките чие внуче съм. На връщана - добър вечер и пак обяснявах чие внуче съм. Беше забавно, а те все ми даваха по една бонбона.
Между другото това си го спомних преди известно време, като бях в Истанбул. Туркините все ровеха из портмоненцето си да дадат на русите ми и синеоки щерки по една бонбона.
Равда беше едно малко и безкрайно мърляво село, но търговската улица и гондолата са все същите и изпращахме картички, които пристигаха дълго след като се бяхме върнали от лагера.
На село като тръгнех от единия край към другия, на всяка крачка крачка казвах "добър ден" и обяснявах на бабичките чие внуче съм. На връщана - добър вечер и пак обяснявах чие внуче съм. Беше забавно, а те все ми даваха по една бонбона.
Между другото това си го спомних преди известно време, като бях в Истанбул. Туркините все ровеха из портмоненцето си да дадат на русите ми и синеоки щерки по една бонбона.
Равда беше едно малко и безкрайно мърляво село, но търговската улица и гондолата са все същите и изпращахме картички, които пристигаха дълго след като се бяхме върнали от лагера.
Сега се сетих за организираното предаване на хартия на Вторични суровини. И оценявам идеята като добра сега, след толкова години.
Ауу, а сещате ли се за организираните манифестации, на които марширувахме и пеехме. Веднъж даже се бях сдобила с два бели гълъба, които пуснах точно като марширувах пред трибуната.
Ауу, а сещате ли се за организираните манифестации, на които марширувахме и пеехме. Веднъж даже се бях сдобила с два бели гълъба, които пуснах точно като марширувах пред трибуната.
Naddya , пише се вафла, бонбон, Кремиковци.
Средностатистическа грамотност! ФаФлата си е нарочно, така си ги наричахме. Другото е неволно - десетте пръста трудно се координират правилно.