От онези времена си спомням, че още бях отрядна председателка, когато ми попадна апокрифен откъс от "Задочни репортажи за България" на Георги Марков. Онзи, чието убийство с печално известният "български чадър" било наредено от поотраснали весели деца, които са играли, пели, учили и чели. Бивши чавдарчета, пионерчета и комсомолчета. Та, като прочетох този апокрифен откъс си казах "Егати лъжеца е тоя Георги, болна фантазия". После поотраснах и аз и разбрах, че доста литературно е описал едни значително по-грозни истории. И не е преувеличавал, а всъщност е замазвал.
Никога няма да се случи, но знам какво би било първото нещо, ако някоя сутрин се събудя премиер на България. Бих отворила за посещение българските концентрационни лагери. Белене, Скравена, както са по списък. И бих вкарала посещението им в задължителната обучителна програма в училищата. Може и да вкараме нектари и аромат на портокали по Нова година в преживяването ... така, за колорит.
Никога няма да се случи, но знам какво би било първото нещо, ако някоя сутрин се събудя премиер на България. Бих отворила за посещение българските концентрационни лагери. Белене, Скравена, както са по списък. И бих вкарала посещението им в задължителната обучителна програма в училищата. Може и да вкараме нектари и аромат на портокали по Нова година в преживяването ... така, за колорит.
една събота и неделя да препиша една тетрадка, в която надълго и нашироко беше описано как с класа сме ходили еди къде си, как весело сме се смяли около лагерния огън, и сме разказвали подвизите на кумирите си 
Явно трябваше да отчете дейността някъде 
