Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 3

Аз редовно използвам тенджера под налягане, но винаги си включвам алармата на телефона за след колкото минути трябва да спра котлона.
Това обаче не ми пречи редовно да се връщам да проверя дали съм извадила винтила на газовия котлон от бутилката, че изпуска газ. Последно се върнах от около километър....палнах колата, карам и си мисля: "Махнах ли го....не го ли махнах.........." И се върнах.     Е, бях го извадила, ама..... 

Ох, толкова много глупости правя откакто съм родила, че са се превърнали в нещо нормално и не ги смятам за изтрещяване.
И все пак някои от тях:
- редовно се опитвах преди да сложа капака на АМ върху биберона;
- Разклащам шишето, преди да съм сложила биберона отгоре и ооо чудо, мляко навсякъде;
- Отварям хладилника, за да сложа яденето да се стопли;
Абе все в тоя стил.
Онзи ден милото за пореден път ми обяснява как ял страхотна лютеница, домашна, в едни наши приятели тук в ГБ и как искал и ние да си направим такава. Хубаво де, ама аз никога не съм правила сама лютеница. Едно време с баба ми и с майка ми сме правили, ама кой ти помни. Нищо де, аз се ентусиазирах от идеята да угодя на прекрасния си мъж, да му организирам малко спомени от в къщи.
Та, купува нашия 9 кашона, повтарям 9 кашона пипер  , който разбира се сам си опече на барбекюто. Добре, че не бяха всичките за нас, че щях да сънувам чушки поне година напред.
Така изпечените и обелени от мен само три кашона, са вече готови за мелене и заедно с другите съставки правене на лютеница.
Милото заминава на работа и аз запретвам ръкави като една супер жена/домакиня в кухнята, дама в обществото и мръсница в леглото  /.
Обаче, нали знаете, че бебето е с мен и то неотлъчно. И се започва едно мелене на пипер с едната ръка, бутане на количката с крак и пеене на каквото ми дойде на ума. После вече, всичко смелено, ще го бъркам в една голяма тенджера. Сложих всичко и бъркам ли бъркам, бурканчетата ми порядъчно наредени, чакат да бъдат напълнени с домашняка и аз доволна от себе си, продължаваща да бутам количката с един крак.
Почвам да пълня с отмерени движения, сякаш това съм правила половината от живота си и ОООО!!!! на половината на бурканчетата се сещам, че съм забравила да сложа олио в лютеницата. Изпразних ги, сложих олиото и айде пак същата гимнастика с пълненето и бутането.
Ако имаше някой да ме снима, щеше да е странна картинка.
Понякога се чувствам като Шива 
Май не го разказам много смешно, ама тогава така ме напуши на смях каква съм завеяна..

Снощи отвеяна отвсякъде взех кухненската дъска от стелажа вместо чиния и започнах да сипвам вечерята върху нея. А най често като си изгубя олиото или захарта ги намирам в хладилника ,веднъж си открих и едно пакетче слънчоглед вътре. Хич ме няма.

Аз покрай това, че все слагам нещо някъде и после не мога да го открия даже си формулирах един закон, който досега действа безотказно - "Ако нещо не е на дадено място и това място се провери два пъти, значи наистина нещото не е там и трябва да се търсят алтернативни места, колкото и нелепи на пръв поглед да са те". Идеята е, че преди се лутах да претърсвам шкафчета и чекмеджета по осем пъти, докато се убедя, че това, което се предполага че е там просто го няма.

Пример от снощи - преди няколко дни бях купила пакетче с кафе и снощи ми потрябв. Естествено нямам спомен къде е и започвам претъсрване вкъщи - кухня, шкаф 1,2 и 3 - нищо, печка, хладилник - нищо, следва спалня - гардероб, нощни шкафчета - нищо, библиотечка в хола - нищо, почнах да се съмнявам, че изобщо съм купила кафето и да си мисля, че просто съм имала намерение и не съм го взела от магазина, докато в един момент отварям шкафа за обувки в коридора - горещо! Как е попаднало там - остава загатка.

wonder woman от сърце се смях,в шкафа за обувки не съм прибирала нищо,но веднъж незнайно защо и за мен бях набутала едно шише пепси в сушилнята за дрехи ,как не го опекох вътре незнам.На другия ден колежките ме смляха от бъзици като им разказвах   къде съм го намерила. 

Мдааа в бързината и аз "подреждам" разни неща на невероятни места. И когато се касае за вещи на децата и те ме попитат къде са, много хладнокръвно отговарям: "ааа не знам, където сте си ги оставили последно, ако си ги подреждахте по местата...", но дълбоко в себе си имам угризения и съмнения, че може би аз имам намеса в загадъчното изчезване  
Тези дни даже свекърва ми беше на гости. Поразвихри се и тя в кухнята и ... солницата изчезна - ден, два, три. Жената ме попита къде е, на което аз със стиснати устни казах: "и аз я търся от три дни, ама тук нали всеки пипа и разтребва..." Днес я намерих в ...буркана с ориз. Само аз съм способна на тази изцепка, пък и аз готвих ориз...

Днес се успах, съответно закъснях за работа, съответно не съм пила кафе - пълня машинката и виждам сода, решавам докато чакам кафето да пийна от содата. Вземам чашка наливам сода и... въртя ли въртя капачето над чашката, но то дяволското не захваща нареза на бутилката  (която, разбира се е в другата ми ръка).

Прибирам се аз от работа и примерно започвам да си намирам какво да върша, отчитайки дейност докато половина готви. Да, обаче в къщи както никога до сега всичко си е както съм го оставила. Няма прах, няма мръсен коридор, разсипани кучешки купички и т.н Сядам аз доволна на дивана и в един момент в главата ми щраква ужасната мисъл, че не съм простряла дрехите и те си седят в пералнята от сутринта. Чинно взимам легена от банята и отивам в кухнята. Отварям вратата на пералнята, започвам да изваждам дрехите, а те ми се струват крайно недостатъчни. Мисля си как съм се излъгала да пусна почти празна пералня, но продължавам домакинската дейност. След това отивам, простирам ги и доволна сядам на дивана. Около половин час по късно, половина идва с ей такива очи  и казва "Извинявай, мише, ама ти пак ли си простирала?", а аз гордо и кратко заявявам "Да". И в този момент човека почва да се смее с глас. След 2-3 минутки ми обясни как сутринта в поуспящо състояние съм простряла дрехите, как те дори били изсъхнали и прибрани и как току-предималко съм проснала мръсните дрехи, педантично подредени по цвят и големина. Ако щете ми вярвайте изобщо не съм усетила, че те са си сухи, та сухи, камо ли пък да си спомня, че сутринта вече съм простряла.

На обяд се прибираме с детето, сипвам му пилешка супа и отварям микровълновата да я стопля
  вътре беше една порция мусака, която снощи си бях стоплила за вечеря.
Сигурно е моята, защото мъжа ми и детето ядоха на вечеря.
 Леле вече не помня какво съм яла снощи , все си мислех, че това ще ме сполети на друга възраст ама.....

Момичета,а аз си мислех,че само на мен ми се случват тези неща,та чак ме беше яд на мене си,че съм толкова разсеяна.Сега ще съм спокойна,щом е толкова масово това явление-може и да си е нормално в условията на сегашният ни живот "рано-рано да изтрещяваш".

Какво ти изтрещяване, сега си спомних, че само преди седмица ставам сутринта рано, рано, за да отида на плуване преди работа и след 5 минути мъчение разбрах, че се опитвам да облека потник на кучето  А то милото стои и се чуди.

Правя препечена филийка за детето, а то седи и чака. Слагам филията в скаричката и се заплесвам на компютъра. По едно време се сещам, че пека филия все пак и виждам, че е попрегоряла. Викам си "нищо, от другата страна ще я изпека по-малко и така " обръщам я .... и пак я изгорих - та така - двойно загорената филия отиде в кофата  

И още нещо се сетих (малко гадно).

Прибирам се един ден в къщи и нещо ми понамирисва кофти. Викам си "бреййй, кво готвят комшиите, че така гадно смърди у нас ". Проветрих и мина вечерта. На другия ден пак се прибирам - още по-силна непоносима смрад ви казвам се носи из цялата кухна. Тръгвам да душа като хрътка от къде идва гадното зловоние. И стигнах до печката. Във фурната задушените пресни картофки от миналата седмица водеха вече собствен живот   

Като казахте кафе, се сетих как сутринта се опитах да си направя. Ставам рано, в полусън наливам вода и пускам кафемашината да загрява, слагам кафе в цедката. Взимам си чашата, решавам обаче да си сложа мляко и отварям хладилника. Дотук добре. Сипвам си мляко, захар, виждам, че машината вече е загряла и натискам копчето й, за да почне да тече кафето. През това време ще си правя закуска - отварям хладилника, за да извадя продукти и усещам, че нещо ми пречи в ръката. Оказва се, че си разнасям чашата с мляко и захар и съвсем естествено, че кафето ми си тече на пусто - в кафемашината... След толкова приготовления трябваше да правя упражнението втори път.
Но и приятелят ми не отстъпва - вчера си тарсеше една кожена гривна 15 минути. Питам го какво търси и той ми казва: "Ами ей тази гривна" и ми я посочва на ръката си. Усети се в момента, в който ми го казваше.

Снощи, поне 4 пъти влязох в кухнята с намерението да сложа яденето във фурната да се топли. Междувременно нарязах диня, салата, пуснах миялната, останових, че сме забравили да си вземем хляб, поподредих един шкаф и т.н. Накрая на поредното влизане казах на висок глас, че трябва вече да стопля вечерята, придружено с поставянето на тавата във фурната. След десетина минути виждам, че не съм включила фурната. За капак днес сутринта отварям миялната да си взема чаши за кафето и какво виждам - вътре се мъдрят 5 чаши, 4-5 чинии и няколко прибора /има празно място за още 3 пъти по толкова/.
И всички тези глупости ги натворих при положение, че бяхме сами с милото и децата бяха на гости на баба. Явно липсата на напрежение, мнооого разсейва.

Мел е на около 7месеца растат и зъби аз съм недоспала и страшно уморена тя не престава да плаче. Завличам кака и на градина и се прибираме с дребосъка у дома, тя заспива на обяд и аз с нея.Събуждам се към 16 часа,оправям бебка и излизаме на разхода, прибираме се правя вечеря, мъжа ми се прибира часа е към 19-19:30 някъде.През цялото това време си мисля нещо забравям ама пък щом съм забравила значи не е важно ще се сетя и ще го направя. Сядаме да вечеряме и мъжа ми пита къде е Дениз?  И тогава ми щраква -  Аз  не взех детето от градина.  Настана чудо и половина градината е затворила преди час. След няма и 10минути свекърва ми цъфна  с детето госпожата и се обадила, че никой не е взел детето и отишла тя да го вземе.