Влизам в магазина, оставям покупите от друг хранителен магазин на рафтовете, отделени за тази цел, пазарувам си и... си тръгвам. Естествено без оставените на съхранение покупки. И при това не се върнах, защото се усетих чак на другия ден, като отворих хладилника и трябваше да мина половин София, пък оставеното не беше толкова значимо.
- Публикувана: 28 дек. 2011, 12:25 ч.
- Последно мнение: 22 март 2014, 17:19 ч.
Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 3
След готвене, бутилката с олио оставена на кухненския плот, непосредствено до мивката, вместо да си я прибера в шкафа. И тъй като точно в тоз момент верото ми е с жълт цвят, естествено хващам си олиото, изцвърквам си върху гъбата, но и пак не се усещам...мокря с вода гъбата и се чудя защо не се пени, пак църкам олио, пак правя опит да разпеня...
Редовно вместо гел за миене на лице си изцърквам балсам за коса в ръката, веднъж дори върху четката за зъби си изстисках от пяната за бръснене на мъжа ми, но обикновено се усещам веднага. Но явно с възрастта и по-зле ще ставам.
Когато синът ми беше малък и ревнеше, че си иска залъгалката на няколко пъти се опитвах да я завра в устата на мъжа ми и веднъж в тази на дъщеря ми. Номера е, че само протягам ръка да я пъхна в уж бебешката уста, а краката ми и цялото тяло летят към следващата задача. Но устата не поема и аз обръщайки се да видя защо ме бави това бебе, срещам опуленият поглед на мъжа ми
Редовно вместо гел за миене на лице си изцърквам балсам за коса в ръката, веднъж дори върху четката за зъби си изстисках от пяната за бръснене на мъжа ми, но обикновено се усещам веднага. Но явно с възрастта и по-зле ще ставам.
Когато синът ми беше малък и ревнеше, че си иска залъгалката на няколко пъти се опитвах да я завра в устата на мъжа ми и веднъж в тази на дъщеря ми. Номера е, че само протягам ръка да я пъхна в уж бебешката уста, а краката ми и цялото тяло летят към следващата задача. Но устата не поема и аз обръщайки се да видя защо ме бави това бебе, срещам опуленият поглед на мъжа ми
готвя тази вечер- водата за спагетите на единия котлон,а на другия вече почти готов сос болонезе...почти готов в тиган,наливам му доматите и взе да прелива,че и да се пали отдолу/на газ готвя/...бързо реагирам с черпак-изгребвам остатъка от водичката,дето ми прави таз беля и греба ли греба и изсипвам в мивката... и все си кипи и прелива тоз тиган ....
аз съм изливала от водата за спагетите
аз съм изливала от водата за спагетите
Онзи ден излизаме с детето на разходка.По едно време една съседка ми звъни по телефона,вдигам аз,а отсреща тя ме пита "Абе,на теб къде са ти ключовете за апартамента?",веднага започнах да мисля....Ровя в чантата,няма ги,мисля къде може да съм ги оставила...и накрая установявам,че явно съм ги забравила на вратата...
Но не само съм ги забравила на вратата,но и вратата съм оставила отключена,че даже и открехната...Добре че съседката е минала,та затворила,заключила и ми прибрала ключовете
Беше ми се случвало да забравям ключовете да висят на вратата,ама по принцип бързо се усещам,ама такова чудо не ми се беше случвало...
Но не само съм ги забравила на вратата,но и вратата съм оставила отключена,че даже и открехната...Добре че съседката е минала,та затворила,заключила и ми прибрала ключовете
Беше ми се случвало да забравям ключовете да висят на вратата,ама по принцип бързо се усещам,ама такова чудо не ми се беше случвало...
Аз пак да се запиша в темичката:)
Приготвям вечерята и карам мъжа ми да смени памперса на дъщерята. Той я взима, отиват в другата стая, преобува я и я оставя при мен до печката. А тя милата се хванала за дръжката на хладилника и понеже още не може да говори само ме дърпа за полата. По едно време й се скарвам, че ми пречи и да отива при баща си, който си работи нещо на компютъра. Детето започва да подскача към него и чак тогава забелязваме, че като и е обувал долничката, мъжът ми е пъхнал и двата й крака в единия крачол:)
Приготвям вечерята и карам мъжа ми да смени памперса на дъщерята. Той я взима, отиват в другата стая, преобува я и я оставя при мен до печката. А тя милата се хванала за дръжката на хладилника и понеже още не може да говори само ме дърпа за полата. По едно време й се скарвам, че ми пречи и да отива при баща си, който си работи нещо на компютъра. Детето започва да подскача към него и чак тогава забелязваме, че като и е обувал долничката, мъжът ми е пъхнал и двата й крака в единия крачол:)
Влизам в банята да си взема душ и над мивката (доста близо е до душа) почвам да си настройвам топлината на водата (сакън да не си попаря или истудя крачетата). С палеца и показалеца на едната ръка държа слушалката на душа, другите 3 пръста са ми под струята, за да усетя колко е топла водата. С другата ръка въртя крана на батерията. Водата е недостатъчно топла, настройвам още батерията, пак е недостатъчно топла - още я завъртам, пак е хладка ... прокрадват се мисли, че децата са ми източили бойлера, завъртам ръкохватката докрай, но уви водата е само леко хладка. Ядосано удрям батерията надолу, за да спра водата - явно ще се къпя по-късно. Но едва когато решавам да окача слушалката установявам, че от нея още тече вода и че аз през цялото време съм въртяла батерията на умивалника, а не на душа.
Излизам от банята и решавам вместо да използвам пяната за коса, да пробвам един продукт на Нивеа, който майка ми си беше донесла от Германия.
Гледам флакона, решавам да разтръскам като пяна и си изтисквам доволно количество в ръката. ) Става една хууубава, богата пяна и започвам да се клепам по косата.
Всичко ок, започвам да се суша, обаче косата стои нещо много странно.
Решавам все пак да прочета с какво съм се наклепала....оказа се балсам-мус, който трябва да стои 5мин, и след това се изплаква.
Е, не го изплакнах, защото вече се бях изсушила. )
Гледам флакона, решавам да разтръскам като пяна и си изтисквам доволно количество в ръката. ) Става една хууубава, богата пяна и започвам да се клепам по косата.
Всичко ок, започвам да се суша, обаче косата стои нещо много странно.
Решавам все пак да прочета с какво съм се наклепала....оказа се балсам-мус, който трябва да стои 5мин, и след това се изплаква.
Е, не го изплакнах, защото вече се бях изсушила. )
Днес сутринта си спя блажено и мъжа ми ме събужда,сина ми се сърдел и не искал татко му да го облича за яслата,искал мама.Ставам аз,ама страшно сънена,с едно отворено око 
,хващам първата дреха,която виждам(аз му ги приготвям от вечерта и го оставям на стола в стаята му),обличам го,а той се дърпа и се сърди,не иска да се облича...Аз вече супер ядосана,скарах му се,викам стига се лигави,за какво ме викаш да те обличам като ще ми проявяваш инати,скарах му се на детето,то се примири и се кротна,та го облякох.Поглеждам го аз,нещо не е наред...Чудя се какво ли,ама викам,то сигурно,защото съм сънена и го оставям на баща му,а баща му като го видя и прихна да се смее Поглеждам аз,вместо неговата блузка,аз съм му облякла една туника,която е на дъщеря ми(но й е голяма и незнайно защо съм решила да я сложа при дрехите на брат й),а тя розова,с разни мечета и маймунки и дантелени къдрички,при това и му е малко тясна,гледката беше просто.... Горкото дете...Добре че баща му го видя,че като нищо щях така да го пратя на ясла.
,хващам първата дреха,която виждам(аз му ги приготвям от вечерта и го оставям на стола в стаята му),обличам го,а той се дърпа и се сърди,не иска да се облича...Аз вече супер ядосана,скарах му се,викам стига се лигави,за какво ме викаш да те обличам като ще ми проявяваш инати,скарах му се на детето,то се примири и се кротна,та го облякох.Поглеждам го аз,нещо не е наред...Чудя се какво ли,ама викам,то сигурно,защото съм сънена и го оставям на баща му,а баща му като го видя и прихна да се смее Поглеждам аз,вместо неговата блузка,аз съм му облякла една туника,която е на дъщеря ми(но й е голяма и незнайно защо съм решила да я сложа при дрехите на брат й),а тя розова,с разни мечета и маймунки и дантелени къдрички,при това и му е малко тясна,гледката беше просто.... Горкото дете...Добре че баща му го видя,че като нищо щях така да го пратя на ясла.
Не обичам много да готвя, по-голяма вероятност има да оцелея на война, отколкото в кухнята. Първият ми опит с тенджера под налягане щеше да взриви къщата. Бях я забравила цял ден, водата от боба беше извряла, а самия той беше станал на стафидки. Второто ми преживяване с тенджера под налягане щеше да ми отнесе главата. Слагам аз боба да се вари и отивам да играя на компа. Тенджерата е от тези със страничните дръжки, които се стягат около нея. Не я затварям изцяло, защото след малко нещо ще добавям. Отивам на компютъра и съответно изобщо забравям, че готвя. Играя старкрафт, а гадовете зергове ме нападат. Изнервям се максимално и решавам, че ще пуша и започвам да търся запалка. Озовавам отново в кухнята. За зла участ точно в момент, когато боба кипи, а капака на тенджерата излита с невероятна скорост нагоре, удря абсорбатора, пада на стъклокерамичния котлон и го чупи. За добра участ съм на метър от цялото действие и главата остава на раменете ми. Вода, боб хвърчат из кухнята и обливат печката отдолу, която впоследствие отказва също да работи. Всичко зад печката е мокро, кабелите разтопени. В паника съм и не знам какво да правя. Предполагам, че мъжът ми знае и му звъня. След минутно бръщолевене, разбирам че трябва да изключа бушона. Е, да ама не знам кой от всичките - изключвам централния. Седя и чакам един час в амок да дойде помощ, вмирисана на боб, с полепнал по косата джоджен. Радостна съм обаче, оцелях. Вече не използвам тенджери под налягане, боб все още ям .
3. Редовно като влизам с торбите в къщи и ключовете ми остават да висят на вратата отвън. С часове.
Внимавай да не те заключат. Един наш съсед скоро ни се обажда да ходим д го отключваме. Някоя гад го беше заключила отвън, а той сам човечеца и 2 часа се чудил как да си излезе
.3. Редовно като влизам с торбите в къщи и ключовете ми остават да висят на вратата отвън. С часове.
Внимавай да не те заключат
. Един наш съсед скоро ни се обажда да ходим д го отключваме. Някоя гад го беше заключила отвън, а той сам човечеца и 2 часа се чудил как да си излезе 
loca, верно си луда, душа 
Аз поради тези причини нямам херметическа тенджера. Което не ми пречи два пъти да съм на крачка от пожар в кухнята.
1. Сложила съм малка тенджерка да се стопли прясно мляко на котлона (газови котлони). Детенцето си седи на детската масичка в хола и се гледа Мики Маус примерно, а аз отивам при мъжа ми и се заглеждам в някакво супер просташко интервю на Огито от Бургас ли, Варна ли беше, по Карбовски. По едно време почва да ми мирише жестоко на изгоряло, скачам, в хола пушилка, не виждам детето, но го виждам всъщност, още си седи на масичката и не му пука особено. В кухнята трагедия, това цялото млако изкипяло и образувало като черен капак върху тенджерката...пушиии, дими, ужасТ. Няма да ви казвам колко време мирише на супер гадно вкъщи, как съм изчистила котлоните, тенджерката е ясно, че замина в боклука..
2. Подобно, но беше месо и го хванах преди да ми даде фира тенджерата, та я спасих. През това време обяснявах на мъжът ми, че ще яде чудна вечеря.. не яде.
Всъщност има и трети много опасен случай, в който детето е напъхало запалка в един отвор на фурната (тя също беше на газ) и пет минути след като я включих, стана нещо страшно, едни огньове бълнаха, добре че бях наблизо..
Иначе относно заключването - друг вариант. Излизам на терасата и малкото ме заключва. Но то е много малко и не може да ме отключи (вратите са странни, не е дръжка, а се плъзгат и се самозатварят). Добре, че балкона е общ със спалнята, където спи половинката. Да, ама външните щори пуснати до долу.. Тропах, виках, събудих го..Не ми се мислеше, ако го нямаше, какво щях да правя без телефон и с малък беляджия сам в апартамента
Аз поради тези причини нямам херметическа тенджера. Което не ми пречи два пъти да съм на крачка от пожар в кухнята. 1. Сложила съм малка тенджерка да се стопли прясно мляко на котлона (газови котлони). Детенцето си седи на детската масичка в хола и се гледа Мики Маус примерно, а аз отивам при мъжа ми и се заглеждам в някакво супер просташко интервю на Огито от Бургас ли, Варна ли беше, по Карбовски. По едно време почва да ми мирише жестоко на изгоряло, скачам, в хола пушилка, не виждам детето, но го виждам всъщност, още си седи на масичката и не му пука особено. В кухнята трагедия, това цялото млако изкипяло и образувало като черен капак върху тенджерката...пушиии, дими, ужасТ. Няма да ви казвам колко време мирише на супер гадно вкъщи, как съм изчистила котлоните, тенджерката е ясно, че замина в боклука..
2. Подобно, но беше месо и го хванах преди да ми даде фира тенджерата, та я спасих. През това време обяснявах на мъжът ми, че ще яде чудна вечеря.. не яде.
Всъщност има и трети много опасен случай, в който детето е напъхало запалка в един отвор на фурната (тя също беше на газ) и пет минути след като я включих, стана нещо страшно, едни огньове бълнаха, добре че бях наблизо..
Иначе относно заключването - друг вариант. Излизам на терасата и малкото ме заключва. Но то е много малко и не може да ме отключи (вратите са странни, не е дръжка, а се плъзгат и се самозатварят). Добре, че балкона е общ със спалнята, където спи половинката. Да, ама външните щори пуснати до долу.. Тропах, виках, събудих го..Не ми се мислеше, ако го нямаше, какво щях да правя без телефон и с малък беляджия сам в апартамента
По повод заключването. Малкият беше на година и половина, две. Аз излизам да пуша на терасата по пижама, набързо 
И малкият щрак - заключи вратата ( то по-скоро я бутна детето и тя от тези старите дървени дограми, дръжката горната падна и се заключи). Аз разбира се съм по пижама - без телефон, без нищо, а в къщи сме сами с бебока. И какво да правя, чудех, чудех се и накрая взех метлата, покатерих се на един стол и с дръжката и малко по малко успях да вдигна дръжчицата на вратата. А малкото отвътре реве. 
И малкият щрак - заключи вратата ( то по-скоро я бутна детето и тя от тези старите дървени дограми, дръжката горната падна и се заключи). Аз разбира се съм по пижама - без телефон, без нищо, а в къщи сме сами с бебока. И какво да правя, чудех, чудех се и накрая взех метлата, покатерих се на един стол и с дръжката и малко по малко успях да вдигна дръжчицата на вратата. А малкото отвътре реве.
MiaGia, като каза фурна и се сетих за една по-скорошна случка . Идва ноември и мен вече ме е обзел коледният бяс и решавам, че ще правя украсата, за да изненадам половинката. Предварително сме ходили на Витоша за шишарки. Качвам кашоните с украса,всичко върви по план. Шишарките обаче са мокри, не приличат на нищо, а аз искам да ги пръскам със спрей. Започвам да ги суша по радиаторите, но бързо ми писва и ми идва гениалната идея, че ще ги суша във фурната . Леко ме е страх, но този път си обещавам, че ще съм много внимателна. Слагам първата партида прилежно в тавата, като ги пускам на леки градуси и съответно ги спирам. Нещата работят, аз вече съм по-спокойна и увеличавам градусите. Гледам да съм около печката, защото вероятността да ги забравя е огромна. Естествено, точно това се случва. Отивам в спалнята и още на вратата забравям за какво съм тръгнала и къде отивам. И ,естествено, след около 10-тина минути започва нещо да ми намирисва. Боже, шишарките . В кухнята е димна завеса, а пушек излиза даже от шкафа под печката. Отварям я и къбла дим ме блъска в лицето. Шишарките са се разтворили и удвоили размера си, някои от тях са се долепили до реотаните, Слава богу - не горят. Мисълта, че нещо може да е паднало през вентилатора отзад ме плаши, защото кабелите за газовия котлон са там. Но аз имам опит вече - централния бушон. Само дето и газта трябва да се спре, а аз не се сещам къде е спирателният кран. Отново звънене на половинката да ме спасява. Намерих го, де и всичко приключи благополучно, с ясната заповед печката да се ползва само по предназначение.
. Идва ноември и мен вече ме е обзел коледният бяс и решавам, че ще правя украсата, за да изненадам половинката. Предварително сме ходили на Витоша за шишарки. Качвам кашоните с украса,всичко върви по план. Шишарките обаче са мокри, не приличат на нищо, а аз искам да ги пръскам със спрей. Започвам да ги суша по радиаторите, но бързо ми писва и ми идва гениалната идея, че ще ги суша във фурната . Леко ме е страх, но този път си обещавам, че ще съм много внимателна. Слагам първата партида прилежно в тавата, като ги пускам на леки градуси и съответно ги спирам. Нещата работят, аз вече съм по-спокойна и увеличавам градусите. Гледам да съм около печката, защото вероятността да ги забравя е огромна. Естествено, точно това се случва. Отивам в спалнята и още на вратата забравям за какво съм тръгнала и къде отивам. И ,естествено, след около 10-тина минути започва нещо да ми намирисва. Боже, шишарките . В кухнята е димна завеса, а пушек излиза даже от шкафа под печката. Отварям я и къбла дим ме блъска в лицето. Шишарките са се разтворили и удвоили размера си, някои от тях са се долепили до реотаните, Слава богу - не горят. Мисълта, че нещо може да е паднало през вентилатора отзад ме плаши, защото кабелите за газовия котлон са там. Но аз имам опит вече - централния бушон. Само дето и газта трябва да се спре, а аз не се сещам къде е спирателният кран. Отново звънене на половинката да ме спасява. Намерих го, де и всичко приключи благополучно, с ясната заповед печката да се ползва само по предназначение. 
Боже, loca, ти си късметлийка. Ей затова отказвам да ползвам тенджера под налягане, знам се каква съм.
В тази връзка, със загарянето, оня ден търчах като бясна към кухнята с мисълта, че ОТНОВО съм оставила водата за хлапето да се вари до пълно изпаряване. Е, даже не бях включила котлона.
В тази връзка, със загарянето, оня ден търчах като бясна към кухнята с мисълта, че ОТНОВО съм оставила водата за хлапето да се вари до пълно изпаряване. Е, даже не бях включила котлона.