Аз вчера се усетих,че люлея люлката,а детето слязало от нея ...
- Публикувана: 28 дек. 2011, 12:25 ч.
- Последно мнение: 22 март 2014, 17:19 ч.
Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 3
Аз нямам дете, а "приспивам" количката с продуктите в супермаркета.
Друга подобна изтрещялост ми е, че заради благоверния съм свикнала да спя с една ръка, държаща главата му. Дори когато него го няма, ръката ми е пак някъде там, където му е главата.
Диша много тежко през нощта и ако го държа за главата се спира
. Ииии вече по навик го "успокоявам" 
.
Друга подобна изтрещялост ми е, че заради благоверния съм свикнала да спя с една ръка, държаща главата му. Дори когато него го няма, ръката ми е пак някъде там, където му е главата.
Диша много тежко през нощта и ако го държа за главата се спира
. Ииии вече по навик го "успокоявам" . 
Аз вчера се усетих,че люлея люлката,а детето слязало от нея ...
Това и аз често го правя 
Аз бях писала във втората тема, но ви бях позабравила. Включвам се наново ей така за запис, изтрещявания имам много, примерно редовно се обръщам към детето с думите "Хайде лягай си.", а то си мие зъбите. Или тъкмо става от сън. Или си пее, преди да заспи, а аз крещя от другата стая: "Ирина, яж!"
Но най-готиното в последно време е една случка от преди някоко месеца. Детска учителка съм и се прибирам от работа след 8 часа с дечурлигата. Качвам се в автобуса, сядам и чувам как две жени оживено спорят. Нямам представа за какво, но механично процеждам:
- Шшшшшшшшшшшшт!
Пътниците в автобуса вперват поглед в мен и 4 секунди по-късно до мозъчните ми клетки достига информацията, че не се намирам в детската градина и не група деца викат. Минават още 3 секунди в гробно мълчание, след което аз започвам безспирно неистово да се кикотя, а хората вече ме гледат с удивление, примесено с известна доза съжаление (още един психично разстроен индивид) и щипка уплаха (дали пък няма да избие на агресия - влезе, разшшшшшътка се, да не вземе и да започне по-сериозно раздаване на правосъдие)
Два часа и половина не спрях да се смея, в другия автобус ме гледаха смаяно пък, защото както си седя и започвам да се хиля
Но най-готиното в последно време е една случка от преди някоко месеца. Детска учителка съм и се прибирам от работа след 8 часа с дечурлигата. Качвам се в автобуса, сядам и чувам как две жени оживено спорят. Нямам представа за какво, но механично процеждам:
- Шшшшшшшшшшшшт!
Пътниците в автобуса вперват поглед в мен и 4 секунди по-късно до мозъчните ми клетки достига информацията, че не се намирам в детската градина и не група деца викат. Минават още 3 секунди в гробно мълчание, след което аз започвам безспирно неистово да се кикотя, а хората вече ме гледат с удивление, примесено с известна доза съжаление (още един психично разстроен индивид) и щипка уплаха (дали пък няма да избие на агресия - влезе, разшшшшшътка се, да не вземе и да започне по-сериозно раздаване на правосъдие)
Два часа и половина не спрях да се смея, в другия автобус ме гледаха смаяно пък, защото както си седя и започвам да се хиля
едвам гледам, вземам термометъра и меря температурата, но не, на правилното човече
Онзи ден малката плаче а сина ми нещо ми говореше и се чудех как да го накарам да млъкне и просто набутах изплютата вече 20 пъти биба в устата му горкото дете такива очи ококори.
Днес на обяд храня момичетата, обаче малката неща да яде - изключително злояда е за разлика от сестра си която когато види лъжица веднага отваря уста, и какво мислите, че стана - каката си изяде и нейното и пюрето на сестра си.
Днес на обяд храня момичетата, обаче малката неща да яде - изключително злояда е за разлика от сестра си която когато види лъжица веднага отваря уста, и какво мислите, че стана - каката си изяде и нейното и пюрето на сестра си.
Разплаках се от смях с шшшшт-кането ...
Ами те хората не случайно пуснаха цяла тема за ранното пенсиониране?
Като забравя нещо и си обувам найлонови калцуни и се връщам да го взема,да не обувам и събувам ботуши......Та съм тръгнала с калцуните навън и чак в тролея се усетих 
Щото ми се подхилкваха две жени та се погледнах...Срааааам 
А пък плика с боклука съм го мъкнала чак до центъра с мене,и веднъж си бях забравила гребена забоден отзад в косата ми и така до НДК,а с домашните чехли редовно си ходя навън,обаче пикът на лудостта беше когато тръгнах с долнището на пижамата,ужааааас ,дъщеря ми ме спря с думите-Мамо ти получаваш факсове от някъде
Щото ми се подхилкваха две жени та се погледнах...Срааааам А пък плика с боклука съм го мъкнала чак до центъра с мене,и веднъж си бях забравила гребена забоден отзад в косата ми и така до НДК,а с домашните чехли редовно си ходя навън,обаче пикът на лудостта беше когато тръгнах с долнището на пижамата,ужааааас ,дъщеря ми ме спря с думите-Мамо ти получаваш факсове от някъде
Кокона, няма лошо - Т трябва да се проверява. Болен, не болен
Аз с чехли съм излизала, веднъж тръгнах по домашния панталон, който е като пижама, но от дебелите и може да мине за анцуг
Иначе не случайно, освен ранното пенсиониране, в САЩ след определена възраст не им дават да гласуват. Ми не са с всичкия си женичките
Както каза шефката, след като й разказах, пак добре, че не спрях автобуса, да ги накажа да слязат. Или да ги разделя - ти в единия край на автобуса, ти в другия
А пък една колежка (не я познавам, в групата на детето на моя приятелка) пак тъй си пътувала след дълъг работен ден и някакъв нещастен човечец учтиво попитал дали мястото до нея е свободно и дали може да седне. Отговорът е:
- Млъквай и сядай!
Като забравя нещо и си обувам найлонови калцуни и се връщам да го взема,да не обувам и събувам ботуши......Та съм тръгнала с калцуните навън и чак в тролея се усетих Щото ми се подхилкваха две жени та се погледнах...Срааааам А пък плика с боклука съм го мъкнала чак до центъра с мене,и веднъж си бях забравила гребена забоден отзад в косата ми и така до НДК,а с домашните чехли редовно си ходя навън,обаче пикът на лудостта беше когато тръгнах с долнището на пижамата,ужааааас ,дъщеря ми ме спря с думите-Мамо ти получаваш факсове от някъде
Щото ми се подхилкваха две жени та се погледнах...Срааааам А пък плика с боклука съм го мъкнала чак до центъра с мене,и веднъж си бях забравила гребена забоден отзад в косата ми и така до НДК,а с домашните чехли редовно си ходя навън,обаче пикът на лудостта беше когато тръгнах с долнището на пижамата,ужааааас ,дъщеря ми ме спря с думите-Мамо ти получаваш факсове от някъде Аз с чехли съм излизала, веднъж тръгнах по домашния панталон, който е като пижама, но от дебелите и може да мине за анцуг
Иначе не случайно, освен ранното пенсиониране, в САЩ след определена възраст не им дават да гласуват. Ми не са с всичкия си женичките
Както каза шефката, след като й разказах, пак добре, че не спрях автобуса, да ги накажа да слязат. Или да ги разделя - ти в единия край на автобуса, ти в другия
А пък една колежка (не я познавам, в групата на детето на моя приятелка) пак тъй си пътувала след дълъг работен ден и някакъв нещастен човечец учтиво попитал дали мястото до нея е свободно и дали може да седне. Отговорът е:
- Млъквай и сядай!
