Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 3

И аз не съм си сменяла подписа, той си е достатъчно нечетлив. 

Вчера следобед заредих пералнята, сипах препарат и... около 5 часа по-късно със стрес осъзнах, че имам пералня за простиране. Е, не беше за простиране, за пускане беше.

Аз наскоро си изпрах заплатата в пералнята,добре,че беше в джоб...и излезнаха едни чистички и ароматни

Ахаааа...прала си пари.  

Много често ми се е случвало,но по банкнота-две,не пачка....Преди 10год.изпрах и международния паспорт на съпруга,извадих го с размазани печати,разлепен...Прала съм и играчки с батерий и са проработвали като изсъхнат

Прала съм си телефона Не проработи повече. Ама аз го видях чак като тръгна центрофугата 
Чистя в къщи и вървят два кабела след компютъра, викам си за какво са ми тези два кабела?! Видях кой влиза в компютъра и другия го резнах. като тръгнах да го дърпам да го изхвърля и що да видя, то кабела на компютъра по-дълъг и мъжа ми го пуснал в двете посоки, за да не стои свит на руло. Като извикахме момчетата от кабелната, бая майтапи отнесох 

Чистя тоалетната и си мисля как трябва да налея вода в легена за да я измия и отвън. В следващия момент се сещам че има подвижен душ. Пускам го и усещам краката си мокри. Бях забравила да дръпна копчето за подвижния душ.



Пия бирена мая. Слагам си двете хапчета в устата, надигам шишето и изведнъж едното хапче се оказа в гърлото ми, а другото в бутилката.   Изсипах я в мивката като чакам хапчето да ми падне в ръката, то се залепи за дъното. Ударих я в стената и хапчето падна.

Говори със сина си,кажи му,че жена му трябва да се вземе в ръце и да си поеме домакинската работа.След като е в майчинство има достатъчно време за една манджа и каквото друго е необходимо да се прави.Ако продължава така голяма готованка ще стане,че и на детето един ден ти ще готвиш  

Тези дни дъщеря ми хапваше леща, след малко взе детската си гимнастическа лента и започна да танцува. Исках да я питам дали ще яде още, но вместо " Ще си доядеш ли лещата ? " казах: " Ще си доядеш ли лентата ? ".

От днес: мислейки за хиляда неща едновременно правя бисквитена торта - потапям бисквитите в мляко, редя, потапям, редя...ред след ред...изведнъж осъзнах, че не слагам крем...

Това ми напомня на моите макарони с яйца и сирене на фурна.Когато ги сервирах се разбра, че не съм сложила сирене.

 Ей мъ и мен, кой си е изтрещел си е изтрещел и това си е!
 Поглеждам се снощи в огледалото и какво да видя - едната ми вежда чиста и хубава, другата - обрасла, ама кой знае от кога!  Кога съм си оскубала едната вежда и защо не съм оправила и другата не знам и не мога да се сетя. Още по-малко мога да си обясня как изобщо не съм обърнала внимание, при положение, че всеки ден уж се поглеждам в огледалото! 

Днес сутринта ставам с идеята, че преди работа е наложително да отида до магазина и да напазарувам за довечера. Влизам аз, взимам си кошничка и тръгвам из редиците. През това време брат ми звъни по телефона. Говоря си аз с него и междувременно взимам каквото е нужно, като кошничката я нося в дясната ръка на гъвката при лакътя, така че да ми е удобно. Стигам аз до касата, но все още говоря по телефона, тупвам продуктите и продавачката започва да маркира. 2 секунди по късно аз си тръгвам, а след мен жена "Госпожоооо, трябва да ми платите преди да си тръгнете"   Връщам се аз на касата, вече затворила телефона, за да платя и в този момент жената казва "И бисквитките които ядете също трябва да маркирам"   А аз съм си взела със себе си от щанда нещо сладко и през цялото време съм похапвала без изобщо да помня кога съм ги отворила. Просто неусетно.

И друг случай от преди време. Пак в същият магазин и пак говорейки по телефона пазарувам с количка. Взимам си нещата, плащам и слагам пликовете в количката. Излизам от магазина и точно пред вратата една бабка ми казва "Момичеее, количките са за в магазина, бабе, не може в къщи да си я прибираш"...



Не съм 

Историята ти ме подсети за мъжа ми, който за разлика от нормалните хора се бръсне под душа без да използва огледало. Прибираме се двамата една вечер, сядаме да хапваме. Заглеждам се аз в него и му казвам "Ти да не би да си пускаш брадичка", а той обръщайки се към мен "Не. Защо?" Аз вече избухвам в смях. Бръснейки се сутринта почти спейки, той изпуснал няколко косъма на брадичката и си оставил едно черно петно в крайчето на едната устна  Много привлекателно изглеждаше. И аз го питам "така ли си ходил цял ден", а той "ами да, по едно време ми казаха, че нещо не съм се обръснал като хората, ама късно"...

Готвих свинско със зеле. Малки са ми съдовете /тавата се напълни аха да прелее/ и ми остана зеле. Та ядохме и салата зеле с моркови.

Поредната глупост, която сътворих (не ми беше за първи път) Тръгвам за голямото дете с малкото и имам още един куп важни и неотложни неща да свърша. Непрекъснато в главата си превъртам от къде какъв документ трябваше да взема, също какво трябваше да купя за в къщи като най-спешно и други такива, защото съм много разсеяна като цяло. Свалям детето вадя количка от багажникът, бързам вече закъснявам за градината. Отивам взимам баткото и почвам под ред по магазините за покупки и запътвайки се вече за въпросните документи се усещам,че ми няма ключовете от колата в джоба.  Изпаднах в истерия хайде колата ще я прибера с резервният,но и ключовете от външните врати бяха на тази връзка. Тръгвам по обратният маршрут и гледам по улици, тротоари, питам в магазините дето влизах.  Стигам до детската казвам и на лелите,че ако ги намерят мои са загубила съм си ключовете. От там по обратният маршрут до колата пак гледам в краката си и прочие вече истерясала тотално. Стигам аз до колата и що да видя!? Висят на предната врата колата отключена а аз поне 30 мин съм се мотала. Това ми се случва за енти път,но в другите се усещам на петата крачка и се връщам.Били са на предният капак докато оправя ревящото бебе примерно,на тавана на колата пак по вратите. Мъжът ми просто заяви спокойно (аз очаквах вече той да истеряса от мен) Ако още един път го направиш просто ще почнеш да ходиш с маршрутката. Дори се чудя как не започнах. После се обърна към синковеца със заповед - Да знаеш като си с тая шматка да я питаш непрекъснато къде и е портмонето, къде и е телефонът и къде са и ключовете 

Вчера открих, че докато съм си оправяла ноктите на краката съм забравила единия...
Моите изтрещявания са системни що се отнася за хлебопекарната. Вчера извадих бъркалката да измия, заредих следващия хляб, мъжът ми съвестно ми напомня, аз гордо отговарям, че всичко е наред, сипвайки брашното, пускаме, след известно време се разнася една апетитна миризма, отиваме да погледнем хляба, а той - сплъстена топка на дъното, бъркалката още си стои на сушилника в кухнята.