Мислех си докато гледах филма Puss in Boots какви шеги са си направили с детските приказки и песнички. На Джил, например, от детската песничка Джак енд Джил, направо и хлопа биологичния часовник. Хъмпти Дъмпти се оказа злодей сътворен от недружелюбната си среда, но в крайна сметка, точно преди да падне от стената, открива следа от добродетел в себе си и се жертва за другите.
Филмчетата Шрек са олицетворение на пост-модернистична интерпретация на приказките. Принцесата се оказва грозен огър и избира огър, беден, но с добро сърце. В Шрек 3 (любимия ми епизод), Снежанка, Спящата Красавица, и Пепеляшка запретват ръкави и буквално ритат задни части, така както се очаква от съвременната еманципирана жена. Само суетната и повърхностна Рапунцел иска да ожени за Чаровния Принц, който е, разбира се, злодеят в сериите.
Имам класическите приказки на Братя Грим, дебел том събрани съчинения. Моето дете прояви много кратък интерес към тях. Не защото са по-реалистичните приказки на Братя Грим, а просто тези сюжети се оказват напълно чужди за нея. Не прояви интерес и към Дисни версиите.
Сиропираните Дисни версии, продукт на огромна индустриална машина, са друга история и са доста проблемни, според мене, за малките деца, особено за момичета. Създават илюзорни, напълно нереални представи за действителността и какво е "женственност".
Наскоро излезе една интересна книга, озаглавена Пепеляшка Изяде Дъщеря Ми, която анализира добре колко са разпространени, убедителни, и вредни за малките деца тези Дисни, захаросани образи, както и как индустрията ги култивира съвсем целенасочено. Ето линк ако някой се интересува:
http://www.amazon.com/Cinderella-Ate-Daughter-Dispatches-Girlie- … irl/dp/0061711527