По принцип да.
Синът ми, когато беше на 7 год. имаше жива пра-пра баба.
Синът ми, когато беше на 7 год. имаше жива пра-пра баба.
- Публикувана: 28 дек. 2011, 23:26 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2012, 12:30 ч.
А искате ли внуци?
Искам,искам,разбира се...Ама не зависи от мене.Засега дъщеря ми ще се жени за приятелката си от детската градина,та не знам 
Иначе ние сме възрастни родители и даже още чакаме и друг заблуден щъркел,та за баба ми е далечно и като мисъл,пък и не знам дали ще съм жива.За прабаба със сигурност ще съм гушнала букета.
Иначе ние сме възрастни родители и даже още чакаме и друг заблуден щъркел,та за баба ми е далечно и като мисъл,пък и не знам дали ще съм жива.За прабаба със сигурност ще съм гушнала букета.
Не съм се замисляла. Но ей го на провокирахте ми и се замислих или по-скоро се опитвам да разбера какво точно чувствам. И то е че го нямам усещането за нужда от внуци. Аз навремето нямах и подобно усещане за нужда от деца. Може би трябва още годинки да понатрупам или чисто и просто да ми се родят внуци.
А, не, моето не е мнение, само въпрос.
Авторката на твърдението пояснява за съсипания живот без деца. И то не един.
Аз само питам.
Ако за теб е разбираема и ясна тезата, ще се радвам да обясниш.
Авторката на твърдението пояснява за съсипания живот без деца. И то не един.
Аз само питам.
Ако за теб е разбираема и ясна тезата, ще се радвам да обясниш.
Не, не питаш, по-скоро констатираш. Видно е.
Все още не са ме цанили за адвокат или говорител и не се наемам да ти пояснявам нечии чужди виждания.
Моето мнение е по-напред в темата, мога само него да пояснявам.
Децата като фактор са изключително ценни и важни, но въпреки това аз не намирам наличието на деца за фундаментален фактор за щастие.
С две думи- човек може да бъде нещастен дори и да има деца. И обратното.
Фокусирам върху човека и личността, намирам човешкия живот за много ценен сам по себе си и правото му да живее пълноценно и щастливо, независимо от децата си.
Затова не приемам една такава гледна точка, която твърди, че наличието на дете е централен фактор за човешкото щастие и удовлетвореност в собствения му живот. Нужно е много повече.
Съответно не мога да кажа, че липсата на дете в един човешки живот го дефинира като безмислен и "съсипан".
Не схванах правилно, даваш своето мнение на въпроса или на базата на моето поясняваш, защо децата не са фундаментален фактор.
Почти никъде не прочетох някой да го посочва като такъв. Децата са естественото ни продължение, те ни носят щастие, те не са фактор или катализатор.
Също така бих отбелязала/само отбелязвам на базата на поста ти, не поставям мнение/
че това:
Цитат
Да, аз действително считам смисълът на един човешки живот за по-богат и разнообразен от възпроизвеждането.
тотално би затрило човешкият вид като виждане и начин на съществуване. Прозиращата доза егоизъм, че живея тук и сега моят живот, а след мен да става каквото ще го потвърждава.
Но също е вярно, че хората могат да избират, нека животните се възпроизвеждат, защото те не могат да мислят, пък ние защото можем много добре я нареждаме - на изчезващ вид.
Коментирах само, не търся дебат.
Отразих на друга съфорумка, а ти го коментира.
Изчезването на човешкия вид ме интересува точно толкова, колкото и оцеляването на нацията като мотив да раждам деца или да се радвам на внуци.
Че как да не искам внуци?! Щом съм искала деца, имам такива и се надявам на още едно, то очаквам и поне още толкова внуци, с които да ме дарят на прилична възраст за да мога да им се радвам.
И едва ли ще се чувствам стара. Децата притежават магичната способност да подмладяват.
И едва ли ще се чувствам стара. Децата притежават магичната способност да подмладяват.
Не се бях замисляла. Раничко ми е - синът ми е едва на осем, през твърде много неща имаме да минаваме тепърва с него, та да мисля толкова надалеч... Честно казано, темата ми е "извън обхват". Обаче попитах мъжа ми - оказа се, че естествено искал много внуци, които да ме продължат фамилията и много внучки, които да глези 
Егати, в нашето семейство се оказа, че мъжът ми е по продължението на рода
Имах най-прекрасната баба на света, би било прекрасно, ако и аз съумея да стана за някого това, което тя беше за мен. Но наистина ми е твърде далечна темата. Ще пиша пак след петнайсетина години. Най-рано
Всъщност не приемам идеята за "деца на всяка цена". Ако детето ми не иска да има свои деца, независимо от причината, ще го подкрепя в решението му.
Егати, в нашето семейство се оказа, че мъжът ми е по продължението на рода
Имах най-прекрасната баба на света, би било прекрасно, ако и аз съумея да стана за някого това, което тя беше за мен. Но наистина ми е твърде далечна темата. Ще пиша пак след петнайсетина години. Най-рано
Всъщност не приемам идеята за "деца на всяка цена". Ако детето ми не иска да има свои деца, независимо от причината, ще го подкрепя в решението му.
Ау, да!
Много искам!
Надявам се към тази бъдна дата да си имам къщето на морския бряг в Гърция, и ще си гледам там внуците по цяло лято. Ужасен кеф!
Всъщност спомените ми са от най-прекрасната баба на света; дъщеря ми също си има такава (свекърва ми) - много им се радвам и изобщо някак ми е избистрено, че хората по-пълноценно оценяват децата под формата на внуци.
Щото имат повече време.
Туйто.
Много искам!
Надявам се към тази бъдна дата да си имам къщето на морския бряг в Гърция, и ще си гледам там внуците по цяло лято. Ужасен кеф!
Всъщност спомените ми са от най-прекрасната баба на света; дъщеря ми също си има такава (свекърва ми) - много им се радвам и изобщо някак ми е избистрено, че хората по-пълноценно оценяват децата под формата на внуци.
Щото имат повече време.
Туйто.
Как може да се иска нещо,което въобще не в нашия контрол ?
Коя съм аз ,че да искам внуци-те не се създават за да ме радват мен, да ме осъществят като баба ,защото съм пропуснала да бъда майка от заетост или да ми удължат генния фонд?
Много погрешна тема с изопачен мироглед за живота.
Коя съм аз ,че да искам внуци-те не се създават за да ме радват мен, да ме осъществят като баба ,защото съм пропуснала да бъда майка от заетост или да ми удължат генния фонд?
Много погрешна тема с изопачен мироглед за живота.
Как може да се иска нещо,което въобще не в нашия контрол ?
Разбира се, че може.
Може да искаш утре да не вали, защото си планирала пикник. Или да искаш детето ти да е здраво. Или да искаш да можеш да пееш добре.Що за странно разбиране за думата "искам" имаш... Няма нещо, което да е изцяло в наш контрол - значи направо да я изтрием от речника.