Авторката на твърдението пояснява за съсипания живот без деца. И то не един.
Аз само питам.
Ако за теб е разбираема и ясна тезата, ще се радвам да обясниш.
Не, не питаш, по-скоро констатираш. Видно е.
Все още не са ме цанили за адвокат или говорител и не се наемам да ти пояснявам нечии чужди виждания.
Моето мнение е по-напред в темата, мога само него да пояснявам.
Децата като фактор са изключително ценни и важни, но въпреки това аз не намирам наличието на деца за фундаментален фактор за щастие.
С две думи- човек може да бъде нещастен дори и да има деца. И обратното.
Фокусирам върху човека и личността, намирам човешкия живот за много ценен сам по себе си и правото му да живее пълноценно и щастливо, независимо от децата си.
Затова не приемам една такава гледна точка, която твърди, че наличието на дете е централен фактор за човешкото щастие и удовлетвореност в собствения му живот. Нужно е много повече.
Съответно не мога да кажа, че липсата на дете в един човешки живот го дефинира като безмислен и "съсипан".
Не схванах правилно, даваш своето мнение на въпроса или на базата на моето поясняваш, защо децата не са фундаментален фактор.
Почти никъде не прочетох някой да го посочва като такъв. Децата са естественото ни продължение, те ни носят щастие, те не са фактор или катализатор.
Също така бих отбелязала/само отбелязвам на базата на поста ти, не поставям мнение/
че това:
тотално би затрило човешкият вид като виждане и начин на съществуване. Прозиращата доза егоизъм, че живея тук и сега моят живот, а след мен да става каквото ще го потвърждава.
Но също е вярно, че хората могат да избират, нека животните се възпроизвеждат, защото те не могат да мислят, пък ние защото можем много добре я нареждаме - на изчезващ вид.
Коментирах само, не търся дебат.
