Аз и един бивш спорим по следния казус (това е по действителен случай от живота на бившия ми)
Млад мъж (20) и млада жена (24) се срещат, но не са в сериозна връзка. Връзката е и лонг дистанс. Момчето прекратява връзката, но момичето продължава да го търси почти всеки ден и се държи все едно още са си заедно, нарича го бейби, споделя си. Момчето не иска да продължава тези разговори и иска да се оттърве от нея, но се надява това да стане от самосебе си.
В някакъв момент, след един два месеца след раздялата, момичето му се обажда и споделя, че има рак на яйчниците и трябва да мине през химиотерапия и операция и яйчници и май матка трябва д абъдат оперирани. Тя му казва, че се радва, че има него до себе си (въпреки, че те не са заедно). Момчето не обича момичето, но от чувство за дълг се събира с нея за да е до нея, защото тя има нужда от него и даже щели да се женят, но връзката постепенно се разпаднала след оздравяването й.
На мен по някакъв начин ми стана хем много жал за момичето, хем ми стана неприятна. Някакси ми се стри манипулативно от нейна страна, но не мога д аобясня защо. Но когато г споделих с бившия ми, той много се обиди и каза, че той просто е постъпил правилно, а не като страхливец. И някакси излезнах коравосърдечна.
Може би защото не си представям да изисквам мъж да е до мен от чувство за дълг, при положение, че знам, че не ме обича (това не го казах, разбира се)...
Какво смятате?
айде моля 