Публикувана: 2 ян. 2006, 13:51 ч.
Последно мнение: 31 авг. 2006, 08:35 ч.

Най кошмарния ден в живота ми

11 787
69
1

# 15 3 ян. 2006, 03:15 ч.

Мнения: 1 493

Ужасно е това, което ти се е случило.
Думите са безсилни, за да те утешим !
Трябва да продължиш напред.
Хубаво е, че сподели с нас, а не си се затворила в себе си !
Кураж !

# 16 3 ян. 2006, 10:27 ч.

София
Мнения: 1 940

Цитат на: emem в пн, 02 яну 2006, 18:45

Все пак ми се стрва, че лекарите нещо сериозно са объркали. Най-малкото, странно е, че не са пристъпили веднага към секцио, а след като са те мъчили толкова дълго, все пак са те срязали. Я всички болки, които са ти причинили - не знам, дано да успееш да намериш отговорите и да има от кого да потърсиш отговорност.

Кураж и вяра ти пожелавам- вяра, че най-големият кошмар е зад гърба ти и че следващия път всичко ще бъде добре!

Съгласна съм с емем. Не се обвинявай. Това за секциото и аз се чудя, защо не го правят в такива случаи по спешност. Вместо да обикалят два часа и да търсят тонове, а после да те оставят в адски мъки. То бива да са претръпнали ама става дума за човешки живот, за една капчица човещина... Та нали като излезнат от болницата са си обикновени хора като всички нас. Прегръщам те силно Hug

# 17 3 ян. 2006, 11:08 ч.

Мнения: 2 849

Много ,много ми е тъжно и ме боли с теб . Cry

Знам ,че е много тежко и болката е адска .Дано намерите сили да продължите напред и да имате отново бебе .Много е трудно ,но повярвай ми трябва да се борите с живота .Прегръщам те . С теб сме . Praynig

# 18 3 ян. 2006, 12:00 ч.

Мнения: 2 641

ами мами най-вероятно бебето вече не е дишало........причини много.......лекаря правилно е постъпил.....най-болят ражданията с мъртво бебе....казват че болката била ужасна........та лекаря е искал да предотврати секциото ама не е успял......и мен ме беше много страх да не се обърка нещо накрая че 9 месеца не са малко време.......

# 19 3 ян. 2006, 13:48 ч.

Мнения: 2 123

Скъпа Ани,
наистина нява думи, които да те накарат да забравиш... може би и не трябва да забравяме Cry

а просто да намерим сили и да продължим напред. Най-тежко е когато мислите и ежедневиет оти се свържат с "ако...".
"Ако той беше жив... сега щеше да е на 1 месец" и т.н.
Колкото и да боли - случилото се е зад теб. Всяка от нас носи по един или няколко тежки белега от загуби - различни, но еднакво травмиращи...но продължаваме да вярваме. ТИ СЪЩО ВЯРВАЙ!
Наминавай по-често от тук. bouquet

# 20 3 ян. 2006, 14:02 ч.

морето и сините вълни :)
Мнения: 1 404

Здравейте момичета
Благодаря за подкрепата която ми давате. bouquet

Само да се доуточня че на мен не ми правиха секцио а ми направиха епизиотомия без упоика,и после естествено ме шиха уй с упоика ама не изчакаха да ме хване упоиката.Така че ме тропосваха яко без грам упоика.

# 21 3 ян. 2006, 14:07 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 769

Бъди силна и вярвай в хубавото, което ти пожелавам скоро да те застигне bouquet

# 22 3 ян. 2006, 14:20 ч.

Мнения: 313

искрено съжелявам за това, което ти се е случило newsm45

# 23 3 ян. 2006, 20:24 ч.

Мнения: 37

Здравей,Ани-бани!Радвам се за теб,защото си попаднала на най-подходящото място за теб в момента-в този форум,дори само седейки пред екрана усещам,че не съм сама /а също и ти/в мъката си.Някъде бях чела,че човек най-трудно получава това,което най-много заслужава и мисля,че е вярно за всички нас,които сме тук.Знам,че те боли,ще боли още дълго,а после ще остане едно празно място в сърцето ти,което ще е запазено само за това твое дете,но помисли си за животите,които би дала,за усмивките и любовта,които би получила от тях.Изживей мъката си както ти би желала,дай воля на чувствата и сълзите си,без да мислиш,че би притеснила някого отстрани и ще видиш,че когато мине време,пак ще се изправиш на крака.Прегръщам те в мъката ти и ти желая скорошно възстановяване.

# 24 4 ян. 2006, 09:39 ч.

Здравей Ани-бани.Съжалявам за случилото се с теб
, но знай че не си сама.Аз също съм преживяла такава загуба и още доста неща, и искам да ти вдъхна кураж.Знам че всички думи на този свят са слаби за да опишат това което изпитваш.Знаеш ли аз когато бях в твоето положение не исках да живея, но не знам от къде намерих воля да продължа, преминах през какви ли не гадости за да стигна до тук.Някой ден ще споделя и своята история, но сега ми се искаше да те подкрепя и да ти кажа че въпреки всичко което ни се случва, ние жените, все пак намираме сили и продължаваме напред, убедена съм че и ти ще преодолееш това нещастие и ще заживееш с нови сили готова да покориш света, зная също че никога няма да го забравиш, но ще продължиш и ще ти се случат прекрарсни неща.Не губи надежда и вяра в себе си, в доброто и в щастието.Целувам те и силно те прегръщам.

# 25 4 ян. 2006, 17:42 ч.

Мнения: 1 733

Мила Ани, от цялото си сърце ти пожелавам новта година да ти донесе ново щастие - пълно, истинско, ваше - на теб и на съпруга ти! Желая ви много късмет, много сили, за да преживеете онова, което ви се е случило и ... гледайте напред! С теб съм!

# 26 4 ян. 2006, 19:17 ч.

Мнения: 181

Чета и ридая, сълзите капят по клавиатурата, това все едно съм го писала аз. Cry

Спомних си как при мен се случи същото преди 2 г. Безпроблемна и безумно щастлива първа бременност и 2 дена след термина лекарят ми каза същите думи "Плода е мъртъв" и дотам. Родих нормално след 7ч. мъки, но най-голямата мъка продължава да е в сърцето ми. С тази разлика, че мъжа ми беше до мен през цялото време. Изплаши се много, не искаше повече и да чуе за деца. Но както са казали хората след война винаги идва мир. Аз реших, че без дете не мога да живея и с много свито сърце и страхове забременях отново. Както виждаш този път Бог беше милостив към нас. Разказвам ти всичко, за да ти вдъхна поне малко надежда. Времето лекува, плачи, ридай, тъжи ... но пак опитайте и ще видиш, че този път ще стане. Болката няма да изчезне никога, ще си я носиш до гроб в сърцето си, просто ще се научиш с времето д аживееш с нея.
Пиши ако искаш на ЛС да ти кажа няколко думи.

# 27 5 ян. 2006, 11:15 ч.

София
Мнения: 1 067

Мила Ани,

Съжалявам за всичко което си преживяла, знам, че болката ти е невероятно голяма, но знай, че ние сме до теб!

Пожелавам ти по-бързо възстановяване, и по-малко болка, за да може да се настроиш положително за ново бебче...

# 28 9 ян. 2006, 14:09 ч.

Мнения: 1 413

Много, много ми е мъчно мила Ани! Искам да ти кажа, че не бива да се отказвате, въпреки мъката си, да имате деца! Ако мама беше се отказала, мен нямаше да ме има - тя е загубила трима сина преди да ме роди - благодарна съм й за силата, защото ми е дала живот! Тя е обикновен човек, искала е дете и не се е отказала, не се отказвай и ти! Hug