КЛУБ "Чакащи - 40+"

И не само там е така...

Аз не бих отказала дете по тази причина. Бих обвързала до колкото е възможно юридически приемното семейство. До там. То ако става въпрос и от самите социални изтича информация, от домовете. В конкурентния случай малко ми е неясно как така детето е в списъците, а БР го виждат и знаят къде е. Нещо не ми се връзва. Явно при социалните има грешка. Но общо взето гаранция няма, да не ти се случва някой да се раздрънка където не трябва. Много често си мислим, че сме скрити, защитени, а е толкова лесно някой да влезе в живота и и да научи подробности. Добре, че кому ли сме толкова интересни..

Да се включа и аз по темата ,ще дам съвет от позицията на човек които от доста време е в близки отношения с деца от приемни семейства. В семейството на моята приятелка има  случаи като описания по горе ,а именно детето има БР и те не се отказват от него, търсят го от време на време  и го виждат колкото да го объркат.Приемното семейство ,а и аз познаваме БР но и ние и социалните сме категорични че БР нямат нито капацитет, нито потенциал да се грижат за детето, още по-малко да му подсигорят приличен живот.Но въпреки това всички се държат  любезно с тях особенно пред детето.В този случай именно приемната майка беше тази която настояваше детето да бъде вписано в регистъра и дадено на свесни хора които да му дадът не само любов но и бъдеще. Така че ,моят съвет е хубаво да проучите конкретната ситуация ,това че ПР и БР се познават може да има повече плюсове за осиновителите във вид на информация от първоисточника както се казва,а относно таината за самоличноста на осиновителите, вероятноста БР да ни открият чрез ПР е не по- голяма от тази да ни открият чрез друго място и хора стига да се постараят. Бог да пази и нас и децата ни от зли хора,че много се навъдиха.  Ако сте харесали детето ,тази пречка не бива да ви спира ,а само да ви мотивира да се преборите за общото ви щастие.Стискам палци всичко да се подреди и страховете ви да се окажат не основателни. 

Здравейте на всички чакащи и вече дочакали мами.
Другата седмица ще си продължим по доклада да искаме още едно дете,но вече на възраст от
4 до 6 годишна възраст и да е момче.
Всичко това сме го обсъдили с дъщеря ни Петя ,едва от 3 месеца при нас.
Ако някой е минал този път, моля да ми разкаже дали много ще чакаме.
За малко по-бързата адаптация на дъщеря ни ,който иска да ме пита нещо
нека да ми пише,нямам тайни.Мога да помогна,ако е възможно.

Еми        Толкова Ви се радвам, да нагушкаш и Петето.

Когато етърва ми подаде молба за осиновяване на второ дете - чака само 2-3 месеца (нямаше изискване за пол, но възрастта беше по- малка - до 1,5 г.). Надявам се, че бързо ще се намерите с братчето на Петя.

Пожелавам на всички чакащи скоро да се срещнат със своите дечица.

Ние сме подали документи за второ дете и вече чакаме осем месеца.Имаме изискване само за възрастта ,/за бебе/ и  не сме подали в цялата страна .Нямаме претенции за пол и етнос , но да се призная вече се отчайвам.и си мисля ,че нещата няма да станат.

galian_75, и ние бяхме като вас, но като взех всичко в свои ръце, т.е. развъртях телефони по всички РДСП-та, много бързо се сдобихме с нашата малка принцеса. Късметът ни беше в Пазарджик, много са любезни там, особено към хора без претенции за етнос. Децата там са гледани добре, имат басейн в сградата, само дворчето е много малко вътрешно и нямат много възможност за игри навън.

И аз съм решила днес след обед да се отдам на това дело! Вече от месеци чакаме и ..нищо!

Колко голямо бебе? Т.е. до каква възраст сте посочили в заявлението?

Този път сме посочили до 7м..Първия път бяхме посочили до 1г.Дъщеря ни беше на 6м когато ни я предложиха и поради тази причина сме посочили по малка възраст.

Струват ми се малко 7 месеца, но вие си знаете.

 
 
    
     Когато се осиновява дете, отглеждано в приемно семейство,  приемните родители подписват декларация за конфиденциалност, с която декларират че няма да издават тайната на осиновяването. Това е тяхна професионална отговорност, с която са запознати още по време на обучението. Освен това и от чисто човешка гледна точка те не биха издали тайната, ако желаят доброто на детето.
 
     В личната история на детето обикновено   пише  поради какви причини детето е настанено в приемно семейство, какъв е бил планът за грижи, а той търпи много изменения. Ако детето е имало режим на свиждане с биологичните си родители, докато се е отглеждало в приемно семейство, вероятно това е било, защото е имало вероятност детето да бъде реинтегрирано в биологичното си семейство. По-нататък тази вероятност може да е отпаднала-тоест да е станало ясно впоследствие че БР няма да потърсят детето си . Приемната майка е била задължена да води детето на срещи с БР и е била длъжна по професионален регламент да общува с тях. Може самата тя изобщо да няма желание да вижда  тези хора- но тя просто е длъжна да се вижда с тях, дори да бъде мост между тях и детето, защото в длъжностната си характеристика си ....тя има едно задължение -да работи за съхраняване на индентичността на детето, да пази неговите корени, връзката му с рода и прочие. После когато стане ясно че детето ще бъде осиновено, тя пак е длъжна да съдейства и сътрудничи в осиновяването  като отново е мост между детето и осиновителя.
 С всичко това исках да кажа, че ако приемният родител е човек и професионалист, ако мисли за доброто на детето, не би трябвало да имате опасения,че ще издаде тайната на осиновяване. Както казах той носи и морална , и юридическа отговорност да пази тайната на осиновяването.
      rs68,  късно прочетох последния ти пост, съжалявам за случилото се.
Мислех да изтрия поста си, но нека да остане за информация при случаи на осиновяване на дете, живяло в приемно семейство.
   

Здравейте от мен отново. Какво става и защо е това четиримесечно затишие в темата. Дано всички чакащи да са минали в друга категория и това да е причината.
Е аз пиша, за да споделя радостта си. Преди седмица ми се обадиха по телефона и ми предложиха за осиновяване две дечица - братче и сестриче /3 и 2 год./. Ходих на среща и видях децата. Уплаших се, а и те се уплашиха. Не пожелаха да контактуват с мен. Били са в дом от раждането си, а отскоро са настанени в приемно семейство. Стискаха за ръка приемните и не искаха да ги пуснат по никакъв повод. Успях малко да поиграя с тях и се прибрах със смесени чувства. Моите деца ли са това или не и как точно става разпознаването. Вечерта бях убедена, че са моите деца...сутринта се събудих с мисълта, че по никакъв начин няма да се справя и трябва да откажа. Заех се да си запълня времето с това онова, но непрекъснато се улавях, че мисля какви промени трябва да направя за децата вкъщи. Подреждах детска стая, правех промени по двора, проектирах детска площадка и др. Стана ми ясно, че явно не съм от тези, които изпитват емоцията на момента. Решението си дойде от само себе си. Това ще са моите деца, дай боже. Хуквам да вадя документи. Приемам всякакви съвети какво трябва да направя - да се срещам ли с личния лекар, какво да разпитам социалните, да им купя ли някакви играчки при следващата среща и въобще всичко. Пожелавам на всички и тяхното чакане да свърши така неочаквано приятно като моето. Благодаря на всички, писали в темата, постовете им са огромна помощ за всички чакащи.

Честито

Любовта ще дойде с времето и грижите, не се притеснявай.

Ние все още сме чакащи, така че не мога да ти дам съвет. Но имам въпроси, ще са от полза и за други чакащи, ако можеш да отговориш:
1. За едно дете ли беше вписана или за две?
2. Колко време след вписването в регистрите ти се обадиха?
3. Каква възраст си посочила?
4. Успя ли да установиш контакт с приемните родители? Отговаряха ли на въпроси за децата или бяха дистанцирани? Според мен те най-добре могат да ти кажат какво да занесеш, какво ще харесат децата.
5. Ще сменяш ли имената на децата?

Извинявай за многото въпроси, ако те притеснява някой от тях не пиши.

Благодаря предварително!

Здравей vanibo,
По принцип кандидатствах за едно дете. Важно е да вметна, че осиновявам сама....в края на проучването социалната ме попита какво бих направила, ако децата са две...братче и сестриче или близначета...казах й, че не бих позволила децата, ако имат изградена връзка да се разделят. Тя каза, че ще впише в доклада, че съм съгласна да осиновя и две деца при необходимост...аз се съгласих. Така, че на въпрос 1 ... за едно дете съм вписана, но с изразено съгласие ако са биологични братчета или сестричета да приема и двете.
2. Вписана съм в регистрите от м. септември 2013 год. и никой по никакъв повод не ме е търсил до момента. Даже си мислех, че още дълго време никой няма да ме потърси, тъй като осиновявам сама;
3. Посочила съм възраст от 0 до 4 год.;
4. Проведена е само една среща до момента и приемните ме гледаха подозрително и под око. Жената се дистанцира и стоеше на пейката с две социални и психолог, а приемния стоеше на пейка встрани и пушеше нервно цигара.
5. Да, ще сменя имената на децата, но предвид възрастта им ще запазя звученето на имената. Те общуват помежду си и се обръщат поименно един към друг. Страх ме е, че ако сменя тотално имената с други ще ги объркам.
Ако мога най-сетне и аз да съм полезна с нещо не се стеснявай да питаш.
До скоро