Дядо Коледа при ДЕКЕМВРИйките намина и остави джуджета – цяла дузина!

Бебетата на 20 дена не могат да манипулират - те просто имат нужда от мама ...  
Много ми харесва тая японска стратегия за възпитание  ...
Аз пък смятам ,че децата трябва да бъдат гушкани и обгрижвани постоянно през първите им месеци , даже години ... Синът ми е гледан така и мога да кажа ,че е много самостоятелен сега  . Не драматизира , когато се разделя с мен , защото никога не съм го отделя насила от себе си ...На 3 години сам пожела да отиде в отделна стая да спи , която да е негова ....В градината учителклите са очаровани от него ... За разлика от детето на мои близки приятели . Спряха му насила нощното хранене - с вода , залъгалки и драма на около 15-20 дена ... Оставяха го да плаче , за да не го разглезят ...На 6 месеца го отделиха в друга стая . С  големи драми го оставяха при баби - на всяка цена .... Накрая се предадоха ... В резултат - сега той е на 5 години  , а баща му още спи с него в едно легло , а тръшканията и инатите му са уникални ... Не знам дали е съвпадение , но според мен "глезените" ( според старите разбирания ) деца са много по самостоятелни , контакти и способни да се адаптират , от тези , които са "възпитавани" от съвсем ранна детска възраст ....
Гушкането и постоянната близост с детето в ранна възраст има и друга страна - осъзнавам я сега , когато синът ми е на почти 5, а не знам как мина толкова бързо това време  . Времето лети и децата ни ще търсят нашата близост толкова кратко време . Нищо не може да ме накара да се лиша от тези кратки  моменти , защото докато се обърнеш  и хоп детето ти вече не иска да го целуваш пред хора , защото е голямо и вече няма нужда от мама   ..

Аз също родих с епизотомия пробвай  промивки с риванол и се подмивай със смрадлика при мен ефекта е голям почти не усещам шевовете а те не са малко   

Бебетата на 20 дена не могат да манипулират - те просто имат нужда от мама ...  
Много ми харесва тая японска стратегия за възпитание  ...
Аз пък смятам ,че децата трябва да бъдат гушкани и обгрижвани постоянно през първите им месеци , даже години ... Синът ми е гледан така и мога да кажа ,че е много самостоятелен сега  . Не драматизира , когато се разделя с мен , защото никога не съм го отделя насила от себе си ...На 3 години сам пожела да отиде в отделна стая да спи , която да е негова ....В градината учителклите са очаровани от него ... За разлика от детето на мои близки приятели . Спряха му насила нощното хранене - с вода , залъгалки и драма на около 15-20 дена ... Оставяха го да плаче , за да не го разглезят ...На 6 месеца го отделиха в друга стая . С  големи драми го оставяха при баби - на всяка цена .... Накрая се предадоха ... В резултат - сега той е на 5 години  , а баща му още спи с него в едно легло , а тръшканията и инатите му са уникални ... Не знам дали е съвпадение , но според мен "глезените" ( според старите разбирания ) деца са много по самостоятелни , контакти и способни да се адаптират , от тези , които са "възпитавани" от съвсем ранна детска възраст ....
Гушкането и постоянната близост с детето в ранна възраст има и друга страна - осъзнавам я сега , когато синът ми е на почти 5, а не знам как мина толкова бързо това време  . Времето лети и децата ни ще търсят нашата близост толкова кратко време . Нищо не може да ме накара да се лиша от тези кратки  моменти , защото докато се обърнеш  и хоп детето ти вече не иска да го целуваш пред хора , защото е голямо и вече няма нужда от мама   ..

Много харесвам японската теория за възпитание:

Бебетата на 20 дена не могат да манипулират - те просто имат нужда от мама ... 
Много ми харесва тая японска стратегия за възпитание  ...
Аз пък смятам ,че децата трябва да бъдат гушкани и обгрижвани постоянно през първите им месеци , даже години ... Синът ми е гледан така и мога да кажа ,че е много самостоятелен сега  . Не драматизира , когато се разделя с мен , защото никога не съм го отделя насила от себе си ...На 3 години сам пожела да отиде в отделна стая да спи , която да е негова ....В градината учителклите са очаровани от него ... За разлика от детето на мои близки приятели . Спряха му насила нощното хранене - с вода , залъгалки и драма на около 15-20 дена ... Оставяха го да плаче , за да не го разглезят ...На 6 месеца го отделиха в друга стая . С  големи драми го оставяха при баби - на всяка цена .... Накрая се предадоха ... В резултат - сега той е на 5 години  , а баща му още спи с него в едно легло , а тръшканията и инатите му са уникални ... Не знам дали е съвпадение , но според мен "глезените" ( според старите разбирания ) деца са много по самостоятелни , контакти и способни да се адаптират , от тези , които са "възпитавани" от съвсем ранна детска възраст ....
Гушкането и постоянната близост с детето в ранна възраст има и друга страна - осъзнавам я сега , когато синът ми е на почти 5, а не знам как мина толкова бързо това време  . Времето лети и децата ни ще търсят нашата близост толкова кратко време . Нищо не може да ме накара да се лиша от тези кратки  моменти , защото докато се обърнеш  и хоп детето ти вече не иска да го целуваш пред хора , защото е голямо и вече няма нужда от мама  ..

С голям потрес наскоро прочетах , че децата в институции не плачели .... защото и на тази крехка възраст са разбрали ,че няма кой да им обърне внимание... Това ме втрещи - толкова малки и толкова обезверени  

До ЛЛЛ
Благодаря, Cveteto,
Дори не се надявах на толкова мил и обстоен отговор - хиляди благодарности!
При нас се събират 8 кърмения на денонощие, от които едно е през ноща. През последните три нощи започнаха колики и почти не сме спали. Това, в комбинация с глада като причина за плач, съвсем намалява опитите ми за кърмене, защото като виждам, че си яде ръчичките и е гладен, не мога да не дам НАН. А той си засмуква с такова настървение биберона ... Снощи пробвахме с лъжичка - плачът направо стана истеричен. Не мога да издържам да плаче с часове. Съпругът ми прочете, че бибероните-залъгалка помагат при колики и от два дена му даваме. Понякога помага, друг път - не.
Опитвам да давам кърма по-често, но може би не успявам да поставям устичката на мъника правилно и доста честа става болезнено. Бих искала да давам с чашка, но не знам каква да използвам и малко ме е страх да не се задави. Днес ще се опитам да пробвам пак с лъжичка, когато е по-спокоен.
Относно памперсите - имаме 5-6 мокри памперса на ден, но нааканите са различно количество. Когато ходи по голяма нужда е по 1-2 пъти на ден, рядко 3 пъти, но имахме два случая в които не ходи по 2 дни, а на третия дадохме разхлабително. При първата консултация наддаването на тегло беше нормално, но за последната една седмица не знам, в понеделник ще се мерим отново. Цветът на кожата вече е по-малко жълт, но в началото имаше ниски стойности и го поставиха за една нощ да се "попече" на лампа.
Предлагам и двете гърди на кърмене, защото често заспива и това е начин да го разсъня като сменям гърдите. В болницата ни обясниха, че е добре да давам храна - кърмене или адаптирано мляко - при поискване, затова използвам 2-3 часовия режим само ориентировъчно. Казаха след кърмене да пробвам с НАН и ако е гладен да му давам колкото иска. Не следвам този съвет винаги, защото млякото се увеличи след изписването. Когато усещам, че е сукал достатъчно, не предлагам адаптирано, а ако огладнее по-бързо - давам отново гърда. И така докато дойде момент, когато нямам мляко, а той е гладен - тогава правим между 60 и 100 мл НАН. Даваме от един до 3 пъти на ден адаптирано.
Заради коликите последните дни даваме и чайче от копър - и с лъжичка, и с биберон. И в двата случая пие. Само първия път не му хареса. Изобщо хапва всичко, което му предложиш, но явно, когато е много гладен, си иска шишето с биберон и не може да чака хранене с лъжичка или малко количество кърма. Притеснявам се, че така ще се отбие в един момент, но знам, че е най-важно детето да наддава и да не стои гладно, не искам да го мъча.
Още веднъж сърдечни благодарности за съветите. За съжаление не съм в България и не мога лично да потърся помощта ви, което сигурно би било най-доброто, затова съм още по-благодарна за обясненията.
Приятен уикенд!